The Others

Деца, настанихте ли се удобно?

Тогава ще започвам.

Това се случило преди хиляди години

и продължило седем дни.

Преди толкова много време,

никое е от нещата, които сега виждаме,

слънцето, луната, звездите, земята,

животните и растенията, никое не съществувало.

Само Бог съществувал

и само Той можел да ги създаде.

И го направил.

ДРУГИТЕ

Симпсън. С какъв характер беше.

Чудя се какво ли е станало с него?

Сигурно е мъртъв като всички други.

Такива бяха времената.

Г-н Тътъл, косата ви.

Да?

Добро утро, госпожо. Идваме за...

Да, разбира се.

Влезте.

Не ви очаквах толкова скоро.

Вие сте?

Аз съм Берта Милс, госпожо.

А това е Едмънд Тътъл.

Радвам се да се запознаем, госпожо.

Вие трябва да сте градинарят.

Точно така, градинарят.

А тази млада дама се казва Лидия.

Имаш ли опит в домакинството?

Нека това ангелско личице не ви заблуждава, госпожо.

Тя е по-голяма, отколкото изглежда.

Можеш ли да гладиш?

Какво има? Да не си глътна езика?

Тя не може да говори, госпожо.

Бедната малка прислужница е няма.

Но тя е добра домакиня.

Уверявам ви.

Добре.

Добре. Предишното момиче говореше прекалено много.

Последвайте ме.

Г-жо Милс, с момичето

ще спите в таванската стая.

- А вие, г-н... - Тътъл, госпожо.

...може да спите в бараката отзад.

Както виждате, домакинската работа е доста позанемарена,

откакто слугите изчезнаха преди седмица.

Просто се изпариха?

Във въздуха.

Никакво съобщение, нищо.

Дори не си взеха надниците.

Те... просто ни напуснаха.

Странна работа.

Скоро ще разберете, че понякога

тази къща не е най-идеалния дом.

Затова в обявата ми във вестника,

исках честни, работливи хора.

Няма никой по-честен и по-работлив от нас.

Нали така, г-н Тътъл?

Да, много сме честни.

И много работливи.

Кухнята.

Закусвам в 8:00,

децата в 9:00.

Обядът да бъде сервиран в 13:00, вечерята в 19:30.

А господарят?

Господарят отиде на война...

преди година и половина.

Откакто войната свърши, нямам новини.

Коя от вас ще готви?

Съжалявам, госпожо.

Коя от вас ще готви?

Ще разберете какво правя.

В тази къща, не трябва да се отваря врата,

без предната да е била заключена.

Жизненоважно е да запомните това.

Не е толкова просто, колкото изглежда.

Има 15 различни ключа за всичките 50 врати,

в зависимост в коя част на къщата се намирате в момента.

Г-жо Милс, отсега нататък,

ще оставя връзка ключове на ваше разположение.

Да, госпожо.

Музикалната стая.

Това старо пиано беше тук, когато се нанесохме.

Моля ви, не разрешавайте на децата да дрънкат на него.

Влошава мигрената ми.

Тишината е нещо, което ценим

много високо в тази къща.

Затова няма да видите телефон, радио

или нещо друго, което вдига шум.

Също няма и електричество.

През войната, германците го прекъснаха,

така че се научихме да живеем без него. Да продължим.

Г-жо, няма нужда да ни показвате цялата къща.

Да!

Да, има.

През повечето време, трудно ще виждате пътя си.

Често е трудно да минеш,

ако има маса, стол, врата, бюфет

или някое от децата, играещо на криеница.

Какво искате да кажете, госпожо?

Може би трябва да ви представя на децата.

Г-н Тътъл, сега можете да видите градината.

Ще намерите инструментите в бараката.

Да, госпожо.

Вие двете започнете да дърпате завесите.

Всичките.

Елате.

Ще ги събудя. Изчакайте тук.

В никакъв случай не дърпайте завесите.

Събудете се.

Сега, хайде.

Очите затворени, ръцете събрани.

Нека бъде със зората на деня.

Господи, теб, на когото сега се моля.

Благословена бъди Дево,

теб, която поздравявам с вяра.

Исусе, Дево Мария, неопетнена,

пази ни до деня, когато ще се съберем.

Все още са полузаспали.

Колко сладки дечица!

Е... какво се казва?

Как сте?

Как сте?

Как сте, дечица?

Казвам се, госпожа Милс,

но може да ми казвате Берта, ако искате.

Как се казвате?

- Ан. - Никълас.

Ан и Никълас. Какви хубави имена.

Ти ли ще ни бъдеш новата бавачка?

Да.

Да, милички. Аз съм новата ви бавачка.

Време е за закуската им.

Лидия, отиди в кухнята и спусни всички капаци.

Лекарите така и не намериха лек.

За какво?

За състоянието им.

Децата имат много сериозна алергия към светлината.

Те са много чувствителни и не бива да бъдат излагани

на светлина, по-силна от тази.

Иначе за броени минути

ще им избият болезнени мехури

и ще започнат да се задушават.

Ще има фатален край.

О, небеса!

Тази филия не ми харесва.

Така ли? Защо?

Има странен вкус.

Преди ми харесваха повече.

Да, но преди ги е правил някой друг.

Кога ще се върнат?

Няма да се върнат, дете.

Точно като татко.

Татко ще се върне!

Г-жо Милс, баща ни е на война във Франция.

Това е Световната война.

Знам, но той е във Франция.

Достатъчно, бърборковци

и довършете закуската си.

Ти също ли ще ни напуснеш?

Разбира се, че не!

Защо да ви напускам?

Другите също казаха, че няма,

но го направиха и тогава се случи.

Млъкни!

Какво имаш предвид, Ан?

Какво се случи?

Мама... полудя.

- Нищо не се е случило. - Напротив, случи се.

- Не, не е! - Да, случи се!

Тишина!

Какво става? Искам тези чинии да са празни

след по-малко от минута. Разбрахте ли?

Г-жо Милс, бихте ли излязла отвън за момент?

Бих искала да поговоря с вас.

Да, госпожо.

пощальонът обикновено идва в сряда.

Току-що проверих пощенската кутия

и се оказа, че тази седмица не е идвал.

Страхувам се, че не разбирам.

Това писмо би трябвало да е взето

и доставено до редакцията на вестника преди пет дни.

Това е обявата за домашни прислужници.

След като никога не е публикувана,

бихте ли могла да обясните, какво правите тук?

Разбирам.

Г-жо, точно това щях да ви кажа,

когато ни отворихте вратата.

Истината е, че ние дойдохме

тук случайно.

В голяма къща като тази,

винаги има нужда от някой, който да прислужва.

Преди прислужвали ли сте в къща като тази?

Това може да ви изненада, госпожо,

но всъщност преди сме работили тук.

Тук?

Беше преди много години.

И искам да ви кажа, госпожо,

че това бяха най-добрите години от живота ми.