The first 200 lines.
АСА И ОСМИЦИ
Тексас
На място! Излизайте.
Излизайте от там.
Какво имаме тук?
Вече нямаме нужда от тях. Ще ги пратим на оня свят.
С тази може да полудуваме.
Вдигнете го.
На колене.
Сложи ръце на дървото.
Няма да повтарям.
Достатъчно.
Дойдохме тук по работа. - Аз командвам тук.
Откраднал си чувал с пари.
Искам си го. - Парите са и наши.
Не ме ядосвай.
Къде са парите? - Изхарчихме ги.
Сложи му пак ръката тук.
Имаш още 9 шанса да кажеш истината, докато напълно не ти потроша ръката.
Казах, че ги похарчихме.
Закопани са до реката. Ще ви ги покажа, само спрете.
Ще ви ги покажа. - Най-накрая някой честен.
Очистете този сополанко, или няма да ви платя.
Ние не докосваме деца.
Правим много неща, но никога не убиваме деца.
Тръгвай и не спирай, докато не стигнеш до шерифа.
Приключих!
Край? Върни се на земята, амиго. Виждал си и по-лошо.
Освен това, не можеш нищо друго, освен да убиваш.
Вече не, приключих.
След три години. Аризона.
Добро утро, дами и господа! Благодаря ви, че дойдохте.
Казвам се Чарлз Хауърд, представлявам компанията, която ще строи железница.
Още не сме стигнали до вашите имения.
Виждате отбелязаното със зелено, нашето трасе все още е далеч.
Също така виждате, че маршрутът ни минава
през ранчото на Прескот.
Всички ни сътрудничат, до сега...
Освен вас! И г-н Прескот, и аз желаем да променим това.
Съгласихме се да се срещнем с вас, защото вярваме, че нашата собственост
е много по-ценна от предложената от вас сума, господин Хауърд.
Струва ми се, че не ви е съвсем ясно.
Какво ще кажете, господин Прескот?
Взиман си 4 пъти на работа? - Да, сър.
Зная, че си добър работник. - Да, сър.
И знаеш, че тук работим от сутрин до вечер.
Да, сър.
Тук няма място за сополанковци. - Не, сър.
Колко очакваш да спечелиш? - Да печеля?
Не може да работиш само за храната.
Работата ти е мъжка. Разбра ли? Няма да работиш просто така.
Разбира се, че не, сър, но... - 10 долара на месец и ще се съглася.
10 долара на месец и ще се съглася. - 10 долара?
Трудно се намират свестни хора.
Той има още едно предложение,
така че трябва да решиш колкото може по-бързо.
Като спомена за това...
Можеш да започнеш с пренасянето към големия залив.
Хайде, върви!
Разбирате ли концепцията за собствеността?
Правителството може да отчужди всяка територия, за благото на страната.
Железницата също е за доброто на страната.
Не може просто така да отчуждите земята ни.
Правителството може да постанови земята да бъде дадена на железниците.
Гарантирам ви, че цената ще е много по-ниска,
от това, което предлагам на вас и на г-н Прескот.
Имате време до утре сутрин, за да решите.
Или какво? Знаем, че сте наели Тейт и неговите хора.
Свикнали сме вече с това, че трябва да защитаваме хората и земята си.
Моля ви, пуснете го. Момчето няма нищо общо.
Помолихме ви с добро да си тръгнете. Но кой знае защо, сте още тук.
Тази земя е на съпруга ми. Не можете просто така...
Какво не мога?
Всичко, което трябва да разбереш, е че камшиците зависят от теб.
Моля ви, спрете!
Ще спрем, когато ни кажеш къде да намерим съпруга ти.
Работи в Игълсбед.
Не беше трудно, нали?
Върви при момчето си.
Люк, добро утро.
Почти свършихме.
Инспектора ще разбере, че не се местим и не е добре дошъл.
Как се справя Ноа? - Отлично.
Предупредихме ви, господине.
Трудно се намират добри мъже.
Слизай и довърши нещата.
Нека изглежда като работа на индианците.
Виждам защо не е искал да напусне това място
Господин Райли, радвам се да ви видя, но не разбирам защо сте тук.
Фирмата ми е специализирана в преговори от този тип.
Понеже Чикаго се интересува от вашият успех, ме наеха.
И така, какво е положението с тези три парцела?
Разговарях със собствениците. Те са наши.
Отлично. А къде е лагера ви? - Лагерът ни е тук.
Доколкото разбирам, господин Прескот е приел предложението ви.
Доколкото разбирам, няма да си тръгне.
Искам да поговоря с него.
Оставяш Оук Хил на Люк и Монти?
Да. - Какво става?
Ако се случи нещо с мен, не искам да оставям Оук Хил просто така.
А Люк знае ли? - Не. И Монти също.
И не трябва да знаят, освен ако не се случи нещо с мен.
Защо го даваш на мен? - За да го пазиш.
Нали няма да ти се случи нищо, Търмънд?
Ще бъде твърде глупаво да умираш сега.
Не се притеснявай за мен.
Ще поговоря с тях. Онзи от Чикаго тук ли е?
Пристигна сутринта. - Само той ни липсваше.
Честно казано, на мен също не ми харесва, че е тук.
Но ще му позволя да прави, това което иска.
И какво иска? - Закарай го да говори с Прескот.
А собствениците на трите стопанства? - Искат повече пари.
Сутринта се погрижихме за едно от семействата на север.
Може да се погрижим и за тези трите. - Не. Не сега.
Трябва да заведете Райли при Прескот, това е.
А ако тези хора неочаквано се опълчат и нямаме повече нужда от Райли?
Не знам. Но знам със сигурност, че не бива да изпускаме Райли от поглед.
Не искам Вашингтон или Чикаго да висят над главата ми всеки път.
Затова следва да направим това, което иска Райли.
Да, сър.
Господин Райли, запознайте се с моя най-добър водач, господин Тейт.
Приятно ми е да се запознаем.
Господин Тейт ще ви заведе до главния лагер.
Говорихте ли вече с господин Прескот?
Имахме малък спор преди няколко дни.
Няма да чакаме господин Прескот да дойде в лагера.
Именно затова съм тук.
В мое отсъствие, г-н Тейт ще бъде мой представител.
Да, както подробно вече ми обяснихте. - Между другото, загубих човек.
Има ли с кого да го заменим? - Ще ви предоставя от своите.
Отлично. - Тогава да тръгваме.
Къде му са панталоните?
Това великият Ди Си Крекър ли е?
С нас ли си?
Ще видим.
Далече сме от Чикаго.
Бях забравил. Не може да има такова спокойствие.
Да, пясъчни бури, змии.
Страшен студ и изпепеляваща жега, отдалечиш ли се от града и си труп.
Не е чак толкова прекрасно.
Много интересно, господин Тейт.
Ненавиждате тези земи, но все пак сте тук.
Аз съм железничар. Много скоро тук ще има железница.
Знаете, че моята работа е да опитомя този Прескот, по мирен начин.
В смисъл?
Не се нуждая от методите на Ди Си Крекър.
Не сте виждали никога Прескот, за разлика от мен.
Всеки път размахва оръжията си, а на мен ми трябва гаранция.
Предлагам да поспим, господа.
Господин Прескот.
Добро утро, Люк. - Добро да е, Ноа.
Ето кафето ти. Работата е свършена. Слънцето изгря. Ще вървим ли?
Да вървим? Къде? - Къде?!
На лов, разбира се. Вчера ми каза, че ние...
Господин Прескот спи ли? - Патроните са на масата в кухнята.
Бъди тих, иначе ще се наложи да работим още.
Добре.
Господин Крекър.
Господин Крекър. Господин Крекър?
Искате ли кафе? - Къде съм?
Не много далеч от Ногелас, в лагера.
Измъкнахме ви от неприятности миналата нощ.
Благодаря.
А вие кой сте? - Казвам се Райли.
Джес Райли.
Водач съм на групата. Разчистваме пътя за железницата.
Знаете ли, защо сте тук?
За защита.
Не бива да докосвате оръжие, докато не ви кажа. Ясно ли ви е?
Да.
И така. Искам да видя от къде започва земята на господин Прескот.
Той ви е наел.
Но аз съм главният тук. Следователно аз съм и ваш и негов началник.
Ще правите това, което ви кажа аз.
Някога убивал ли си зайци? - Един или два пъти.
Кога? Не съм видял да си застрелял нещо.
Беше отдавна.
Монти каза, че на вкус са като пилета.
Може да се каже.
Срежи я.
Извинете. Господин Марш, не съм ви казал...
Хей, не стреляй.
Вие, безсрамници, престъпвате границите на частна собственост.
Свалете оръжията, господа.
Вас не съм ви виждал преди. - Казвам се Райли. Джес Райли.
Тук съм, за да разреша проблема, между вас и железницата.
Не е сложно. Просто стойте далеч от земята ми.
Райли е тук, за да поговори с вас. Надявам се, че ще го изслушате.
А вие кой сте? - Крекър. Ди Си Крекър.
Не ми приличаш на железничар.
Много ви благодаря, сър.
Е, продължете. - Какво?
Речта си. За това, че преча на прогреса...
Разбирате много от това.
Точно така, много пъти съм го чувал.
Но този път аз има привлекателно предложение.
Не съм заинтересуван. - Но даже не сте го чули.
Но всичко води до едно - да изоставя земята си, нали?
Да, сър, така е. - Тогава няма за какво да говорим.
Щом казвате, че няма да се махнете,
No comments yet. Be the first to leave one.