Pioneer One

Какво става, нещо не те оставя да спиш или какво?

Просто исках да съм на въздух малко.

Искаш ли да си пийнеш? - Виж, момче.

С мен никога няма да ти се получи театъра. Не можеш да ме измамиш.

Защо ме мразиш толкова, Змия? Просто се опитвам да се държа добре.

Знам, че криеш нещо. Няма да позволя да стане на твоята.

Виж, аз не искам да имам проблеми с теб.

Прекалено късно. Вече съм твоят проблем.

Много повече. От сега нататък, няма да се отделя от задника ти.

Ще бъда твоята дразнеща сянка, не зависимо дали искаш.

Не ти вярвам.

Ами Сандра ми вярва. - Сандра дори не я споменавай.

Ако видя нещо странно,

или направиш нещо, ще тръгна след теб.

Предупреден си.

ЗАЩИТЕНИТЕ "Никога няма да те оставя сам"

Превод: Venichka_es и missglamour

Събудих ли те? - Не, не.

Вече се бях събудил.

Химена?

Химена?

Ами вчера... когато...

Когато си дойде от онова място...

Се целунахме.

Бях много притеснен и.. не знам, видях те да си идваш и беше нещо като...

Не знам... Беше нещо като инстинкт. Но ти се кълна, че не исках...

Не ли?

Аз също. - И ти ли също?

Не, разбира се. Не... - Не си искала?

Тогава какво става? Първо съм пристъпил аз ли?

Не знам. Сега трябва да се обличам, така че...

Съжалявам. Очилата ти. - Няма нищо и без това бяха стари.

Добре, ще тръгвам... - Да.

Да, аз също ще...

Здравей! - Как си?

По-добре. И ти защо изглеждаш така? - В последно време не спя.

Заради Анхел. - Прати те в устата на вълка.

Той не искаше да ми разказва нищо. Аз настоях. Вината е моя.

Да, и също си виновна, че от както дойде получи избирателна амнезия.

Казал ти е, това, което искаш да чуеш и ти се хвана.

Човече, не знам, Змия.

Дори и да не бях излязла, може да направи всичко, живее тук. Лесно е.

И ако търси нещо, за което се нуждае от повече време, какво?

Но ти се кълна, че няма да спра, докато не разбера какво крие този.

Ако ще да е, последното, което ще направя.

Ако ще да е, последното, което ще направя.

Къде сте се скрили? Елате веднага тук!

Не може да се криете вечно. И когато ви открия, ще е по-зле.

Погледни ме в очите! Чуй ме! Трябва да излезем оттук.

Ще се измъкна. Ще събера пари и ще дойда за теб.

Обещаваш ли ми? Обещаваш ли ми, че никога няма да ме оставиш сам?

Кълна ти се! Никога няма да те оставя сам.

Ако ще да е, последното, което ще направя.

Анхел? Анхел?

Анхел? Добре ли си? Продължаваш да спиш или какво?

Тръгвам за училище. Идваш ли? - Да, да, разбира се.

Кълна ти се! Никога няма да те оставя сам.

Ако ще да е, последното, което ще направя.

Нямаш много желание да говориш днес.

Какво ти е? - Нищо, остави.

Анхел!

Чувствам, че не съм част от това. - Част от какво?

От семейството. Не ми се доверяват.

Заради Змията, нали? Какво става сега?

Не му обръщай внимание. На него не му харесва, от както си тук.

Но е добър човек, дай му малко време.

Да, може би просто имам лош ден днес.

Да ти кажа ли една тайна? Когато бях малка и ставаше нещо лошо вкъщи,

когато почина баба или родителите ми се караха

ставаше ми нещо и почвах да тичам в къщата или около нея и...

И я обикалях отново и отново... - И защо?

Супермен е обикалял света с Мария Луиз Рейн. Не си ли спомняш?

Мислел си е, че ако прави така ще върне времето назад.

И успя ли? - Не.

Завиваше ми се страшно много свят.

Но, когато майка ми ме виждаше да тичам, ме спираше и ме прегръщаше.

И макар, че не променяше нищо, поне лошото не изглеждаше чак толкова лошо.

Това са детски глупости, така че...

Разказах ти това, за да знаеш, че когато си зле или тъжен,

можеш да дойдеш тичайки, там, където съм аз...

И лошото може да не изглежда толкова лошо.

Анхел? - Идвам.

Не можеш ли да обиколиш къщата, за да имаме малко повече време заедно.

Не разбра ли какво ти говорих?

После ще се видим, нали? - Добре.

В петъците сте много развълнувани.

Знаете ли приказката за вълка и седемте козлета?

Добре, който не я знае, да я прочете.

И в понеделник ми я донесете илюстрирана, както искате.

Лусия?

Госпожо, какво означава илюстрирам?

Ами илюстриране означава да разкажеш история чрез изображения.

Изрязани от вестник, снимки, рисунки. Каквото искате.

Карлитос? Карлитос? Какво има? Защо гледаш така?

Не, нищо. Мои си неща. - Да, знам.

Приказката за козленцата я знаеш наизуст, нали?

Имам идея. Ще измислиш твоя си приказка. Да.

Не ме подвеждай. - Ти също.

Защо мислиш постоянно за баща си? - Не ми слушай мислите.

Съжалявам, просто напоследък татко е странен.

И изглежда така.

Аз също.

Заради Химена е. - Химена? Защо?

Не знам, но не мисли за нищо друго.

Всички ли тръгнаха?

Химена, искам да поговорим за...

За да изясним нещата, за да няма погрешно разбрали...

В момента съм малко заета...

Химена, не трябва ли да си починеш поне един ден?

Не, не, не мога да си го позволя.

След всяка крачка напред, давам поне десет назад.

Винаги се връщам от началната точка.

Не е чак така, не мисля, че си на същата точка.

Освен това, понякога е хубаво да погледнеш нещата от по-далечен ъгъл.

Вижда се много по-добре.

Макар, че не е нужно да говорим за това днес, да не те отегчавам.

Виж.

Снимка на жената от агенцията. Виждали сме я и преди.

Погледни папката. Слон.

Бях в къщата на онези хора и видях този слон. Той е някаква емблема.

Символ. И, ако тя е човекът, за който каза Андрес, че има всички отговори?

Не знам, Химена. Аз мисля, че си е един слон и това е.

Освен това, ако тази жена, е същата, за която говориш,

не се ли предполага, че трябва да е с другите и да преследва деца наоколо.

Може да не знае кои сме. - За мен е просто една папка, Химена.

Може би да, но може би не.

Не знам, Химена, но го приеми спокойно, става ли?

Цял ден ще съм в къщата на Роса, така че, ако има нещо ми се обади.

И после ще поговорим за... - После ще поговорим.

С тази сватба ще успеем, Марио. Извади сладкиша от фурната.

Слушаш ли ме? - Да, да. Сладкишът във фурната.

По дяволите! - Какво правиш, синко?

Изгоря ме.

Извинявай, Роса, днес не съм в час. - Да, виждам.

Карал ли се с Химена или какво?

Колкото по-рано ми разкажеш, толкова по-рано ще започнем да работим.

Имам един приятел, който има един проблем.

Какъв приятел, в твоята къща никога не влиза никой?

Приятел, Роса, от детството. Говоря с него по телефона.

Какво му има? Изневяра? Безработица?

Не, не.

Моят приятел харесва една жена.

И тази жена не е в един от най-хубавите си моменти.

И защо така?

Защото е разведена. - Разведена?

И в последно време... - Да...

Моят приятел и тази жена, прекарват много време заедно.

И разбира се, като са така близо... - Да...

И има свалка... а като има свалка, се знае.

И казваш, че тази жена е оставила мъжа си?

Не, не. Нейният съпруг я изостави.

И моят приятел сега, иска да се получат добре нещата...

Също така мисли, че тя е най-прекрасната жена.

И е толкова близо, че...

Не може да се контролира.

Дано и тя го гледа със същите очи.

Приготви още целувки.

Ще съм твоята досадна сянка.

Не ти вярвам.

Кълна ти се, че няма да спра, докато не разбера какво крие този.

Дори и да е последното, което ще направя.

Сандра дори не я споменавай.

Ако видя нещо странно,

или направиш нещо, ще тръгна след теб.

Мислиш ли, че тате и Химена седят в леглото като двойка наистина?

Не знам, но се обичат наистина. Чух го в главите им.

Защо се ядосваш? Мислех, че Химена ти харесва.

Да, харесва ми, но...

Не искам да се ожени за тате. - Но преди искаше?

Но вече не.

Здравейте! Как мина училището? Добре, нали?

Свалете си раниците, хора?

Надявам се да сте гладни, защото Химена ще прави макарони.

Макарони? - С домати.

С домати!

Да видим какво сте правили днес в училище.

Какво правиш тук? - Какво има?

Сдържай се малко. Не гледай Марио, както ти се иска.

Не говори глупости. Къде са другите? - Идват.

Като го погледнеш и се вижда всичко. - Какво всичко?

Падаш си по Марио.

И той си пада по теб. Ясно е. Само как те гледа.

Личи му доста.

Изчерви се. - Змия!

Не разбирам. Ако ти харесва и той теб, какъв е проблемът?

Истината е, че имате късмет.

Има хора, за които не е толкова лесно.

И преди да излезе майката на козлетата казала да не отварят вратата...

на никой.

Знаеш ли как ще илюстрирам приказката? Със снимки на семейството.

Химена ще е майката коза, аз, ти, Змия, Сандра, Лукас ще сме козленцата.

И тате? - Баща коза.

Но няма баща коза в приказката. - В моята да.

И Змията ще е умното козленце, което няма да отвори вратата на вълка.

Как сте, деца? Какво правите? - Домашно. Трябва да напишем приказка.

Обаче не ми хрумва нито една. Ти знаеш ли някоя?

Не.

И ако измислим някоя заедно?

Добре, хайде.

Ела тук.