Bloody Romance (Mei Zhe Wu Jiang / 媚者无疆)

Всички думи в това дълго писмо, са изпълнени с любовта ми към теб.

Цветчетата на мили разстояния разпръскват аромата си само за теб.

Звукът от цитрата нежно ме докосва, сякаш стоиш зад мен.

Дъждът вали, докато аз все още те очаквам.

Тези кратки и дълги раздели, близки и далечни разстояния,

добавят нотка поезия в нашите преплетени съдби.

Отпивам глътка след глътка за нашите горчиви и сладки моменти

на мечти и фантазии, под заплахата на мечове и ножове.

Този живот, тези съдбовни, моментни срещи

бих заменила… за един кратък миг с теб.

Думите изпълнени с неизказан копнеж и надежда:

Под стряхата двама с теб…

И шепота на дъжда.

КЪРВАВ РОМАНС ЕПИЗОД 9

Гундзъ не се чувства добре. Той вече спи.

Ти какво правиш тук?

Градски майсторе,

Гундзъ поиска да ме разпита относно мисията,

Затова ме помоли да дойда.

И защо трябва да си облечена така?

Това е желанието на двора на Тинджу.

Статусът ми е нисък, не мога да не се подчиня.

Гундзъ е болен, какво му е?

Имам опит в медицината. Мога да му помогна.

Гундзъ ми каза,

че днес не иска да ви вижда….

Ами ако настоявам да го видя?

Тогава, не мога да ви спра.

Какво означава това?

Аз…

Не смея да кажа.

Говори!

Вие сте изключително красива.

Но ако наистина не искате да се подчините,

тогава… Майстор Син може,

никога повече… да не види красивото ви лице

Ти…

Добре. Няма да притеснявам Гундзъ днес.

Тъй като той казва, че убиецът не е в двора на Тинджу,

ще отидем да го търсим другаде.

Не мислиш ли, че ние двамата можем да ги победим?

Виждайки начина, по който контролира гу светулките,

той трябва да е тежко болен. Шансовете ни за победа са доста големи.

Тогава защо не ме остави да се бия?

Защото можеш да съсипеш красотата ти.

Не ме е страх!

Живял съм толкова ниско, че вече не ме е срам!

Думите, които казах, бяха предназначени за мен.

Аз съм този, който се страхува. Грижа ме е.

Тогава ми кажи.

Какво да правим оттук нататък?

Продължи да питаш за онзи Велик учител, който спомена миналия път,

Юе Цин Я.

Половината царство Дзянху го познава,

не би било трудно да го срещнеш.

Наистина не знам, тези трудни времена,

кога най-после ще свършат.

Гундзъ, буден си.

Защо си тук?

Аз…

Къде са Ча Луо и останалите?

Вече си тръгнаха.

Как ги задържа?

Аз…

Казах, че…

си ме извикал да дойда в двора на Тинджу, за да се грижа за теб.

Ча Луо може да е простодушна,

но си успяла да излъжеш и Син Фън.

Това не е лесно.

Гундзъ, моля те, защити Чан Ан.

Какво е направил, за да го защитавам?

Тъй като ти си тук да се грижиш за мен,

сянката ти трябва да е навън и да те чака.

Просто си вървете заедно.

Да.

Чан Ан не е направил нищо.

Вярвам, че можеш да се погрижиш за раната му.

Благодаря ти, Гундзъ.

Вземи си го обратно.

Ако имаш нужда от дрехи, в шкафа отвън има някои вещи на Юе Ин.

Да.

Но… не сте ли…

Добре съм.

Не е нужно да се преструваш, че си загрижена за мен.

В този живот дълговете се заплащат.

Тъй като вчера ми спаси живота,

ела в Би'ан след три дни. Имам награда за теб.

Да. Благодаря, Гундзъ.

Гундзъ каза, че не си направил нищо.

Така че, случилото сега остава в миналото.

Сестричке, ти се върна.

Здравей, Уан Сян.

Сестричке, още ли ме обвиняваш за предишния инцидент?

Всичко беше заради правилата на Гуейхуа.

Аз също се опитвах да оцелея. Моля, не таи обида срещу мен.

Всички сме еднакви. Не те мразя.

Това е добре.

Случи се нещо голямо в града. Някой се опита да убие Ча Луо.

Знаеш ли за това?

Чан Ан и аз бяхме в двора на Тинджу цяла нощ.

Градския майстор дойде и тогава ни каза.

От сянката ти се излъчва миризма на прясна кръв.

Да не би раната ти още да не е излекувана?

Вчера разстроих господаря си, затова бях наказан.

Не ми разреши, затова не посмях да се превържа.

Дали е така?

Срам ме е.

Но моят Ар Юе каза:

че ти и сянката ти сте били на люлката.

И то доста интимни.

Не е нужно да се притесняваш. Вече го наказах, да внимава какво говори.

Ако момичетата от Гуейхуа се влюбят в сенките си,

това наистина е престъпление по-страшно от смъртта.

Тогава ти благодаря.

Какво те доведе тук този път?

Нищо особено, току-що видях люлката ти.

Толкова е хубава, че ми се прииска да не седна за малко на нея.

Тъй като ти си известна в двор Тинджу

и си заета, няма да те притеснявам повече.

В двора ми няма слуги и печката е студена.

Следващият път, когато дойдеш, ще ти приготвя чай.

До следващия път тогава.

Кажи ми. Какво имаше предвид току-що?

Уан Сян винаги търси благосклонност.

Обиждала те е и преди. Сега, когато вижда, че си близка с двор Тинджу,

тя се страхува.

Но не ми звучеше уплашено!

Видя ни да се люлеем заедно на люлката,

но не съобщи на Ча Луо, а дойде да ти каже.

Това е и предупреждение и израз на добра воля.

Тя е доста умна.

И пресметлива. Не се учи от нея.

Уан Сян каза, че си ранен.

Къде си ранен?

Нека да те привържа отново.

Вчера не проявих уважение.

Ядосах се и те посъветвах да стоиш далеч от Тинджу.

Използвай тази желязна пръчка, за да ме накажеш.

Ако не го направиш, ще открият, че раната ми не е от теб.

Не се притеснявай. Сенките първо се научават да издържат на побой.

Свикнал съм, няма да ме боли толкова много.

Не виждам раната, просто трябва да ми помогнеш да я намеря.

С останалото мога да се справя сам.

Ча Луо определено ще нареди да претърсват къща по къща.

Ще бъде твърде късно, ако отлагаме още.

Чан Ан…

Чан Ан!

Чан Ан.

Опита се да убиеш Ча Луо.

За да ми дадеш шанс да избягам?

Ча Луо и аз

имаме стари сметки за уреждане.

Дойдох тук, за да си отмъстя.

Фамилията ми всъщност е Сие. Аз съм коняр

на известната фамилия за леене на мечове - Си Тинюн в Дзяннян.

Този ден Ча Луо доведе хора и се втурна в имението Сие,

завлякоха десетки хора от моето семейство Сие в двора.

Поиска декрета на императрица У Дзътиен оставен за принцеса Тайпин.

Каза, че декретът е запечатан с хилядолетен железен печат.

Върху него няма думи и е по-малък от дланта.

Наречен е „Указ без думи", с който всеки може да командва.

Учителят каза, че сем. Сие само кове мечове

и никога не е имало нищо общо с императрица У.

Помоли я да забрави старата вражда и да остави сем. Сие.

Ча Луо се изсмя грубо и го намушка в гърдите,

приковавайки го към вратата на имението Сие.

Цялото сем. Сие, включително Младия майстор,

всички бяха убити от Ча Луо.

Това беше шестият ден на април.

Младият майстор нямаше още дори седем.

Седмият му рожден ден беше само след два дни.

Ча Луо наистина е чудовище.

Но ти каза, че си само коняр на това семейство.

Защо ще страдаш толкова много и дори ще жертваш живота си?

Преди да отида при сем. Сие, обикалях по улиците,

живеех ден за ден, гладувах.

Майсторът ме спаси.

Все още го помня,

когато ме видя за първи път на улицата.

Краката ми бяха покрити със спукани мехури от измръзването,

а по снега навсякъде се виждаха кървавите ми следи.

Той се наведе и ме погледна,

очите му се насълзиха.

Събу ботушите си и ми ги даде.

След това ме заведе в имението Сие и ми каза:

"Отсега нататък си част от сем. Сие. "

Той ми даде и име,

научи ме на бойните изкуства, да тренирам ума си

и ми даде нови дрехи.

Как се казваш?

Сие Хуан.

Казвам се Сие Хуан.

Ако не беше той, нямаше да имам име.

И щяха да ме наричат,

кой както му е угодно…

Сие Хуан.

Оказа се, че се казваш Сие Хуан.

Би'ан

Гундзъ.

Езерцето е построено едва след като майка ми дойде в Гуейхуа.