Last Night in Soho

НА ДАЯНА

ПОСЛЕДНА НОЩ В СОХО

Аз ли?

Прелестна рокля, скъпа.

Благодаря.

Приказно.

Кой е дизайнерът?

Елоиз Търнър.

Кой е дизайнерът?

Елоиз Ти, естествено.

Е. Т.

Ели Търнър.

Има добра новина, нали?

Елоиз, поща.

-Ели. -Идвам!

ЛОНДОНСКИ КОЛЕЖ НА МОДАТА

Какво пише?

-Заминавам за Лондон. -Сигурна бях.

Заминавам за Лондон!

Заминавам за Лондон.

Заминавам за Лондон.

Наистина ли ми ги даваш?

Аз те увлякох по тях.

Не бих могла да те лиша.

Ще стигне ли мястото?

Ами чорапи?

Чорапи.

Беше едно от първите ни пътувания с майка ти до Лондон.

Какви магазини! Разгледахме толкова много дрехи.

"Либърти", "Селфриджис".

"Карнаби Стрийт".

Надутите продавачки знаеха, че нямаме пари.

Но можехме да копираме дрехите.

Вземи я.

Не мога, бабо.

Донеси я, щом се настаня.

Ще обядваме в "Крайтириън", като на снимката.

Не беше по джоба ни.

Само се снимахме отпред и ядохме в "Уимпи".

Ще отидем, щом стана прочут моден дизайнер.

Нали?

"Уимпи" едва ли още ги има.

Знаеш за какво говоря.

Знам колко го искаш.

Беше и нейна мечта, но Лондон не е като в представите ти.

-Бабо. -Трябва много да се пазиш.

-Знам. -Все пак ще го кажа.

-Има лоши хора. -Бъди предпазлива.

Ще бъда.

-Гнили ябълки! -Само да ми паднат!

Лондон може да ти дойде в повече.

С майка ти стана така, а тя нямаше твоята дарба.

Дарба ли?

Тя нямаше чувства и видения като теб.

Тревожа се да не се претовариш пак.

Бабо...

Не го искам само заради себе си.

Искам го...

заради нея.

Може да не е толкова зле.

Може там да не се сещам все за нея.

-Добре. -Освен това...

Отдавна не съм виждала мама.

Чао.

Нали ще се обаждаш?

Знаеш го.

И ще ми кажеш, ако ти стане твърде тежко?

В града ли?

Ето тук.

Не го причинявай на себе си, нито на мен.

Обичам те.

Ели...

Искам и ние да сме там.

Няма да ви подведа.

Не би могла.

-Улица "Шарлът", моля. -С удоволствие, мила.

За пръв път ли?

Идвала съм с мама като малка.

- Сега изглежда различно. -Променя се бързо.

Но няма страшно, отдолу си е добрият стар Лондон.

Хубаво.

-Какво те води тук? -Ще уча.

В "Лондонския моден колеж".

Значи си модел?

Не, дизайнер на облекло.

Поне ми се иска.

Искам да стана дизайнер.

Но би могла да бъдеш и модел.

С тези крака.

Какво има на ул. "Шарлът"?

Студентско общежитие.

Само за момичета ли?

Щом супермоделите живеете там,

ще ме виждаш често.

-Може да съм първият ти маниак. -Ще сляза тук.

Още не сме стигнали, мила.

Няма да ми стигнат парите.

Ще измислим нещо, душко.

Вечер улиците не са безопасни.

Трябва да мина през магазина.

Както искаш.

Какво ще обичате?

Прощавайте.

Да ти помогна ли?

Няма нужда.

Не изглежда така.

Но е.

-Ти ли си Елоиз? -Да.

Така и изглеждаш.

Ели.

Аз съм Йокаста.

Фамилията ти ли объркаха?

Не, реших да я махна.

По-шик е да те знаят на малко име.

Толкова си прочута, че се представяш само като Кайли.

-Миног ли? -Дженър.

Неудачен пример. Но колко Йокасти познаваш?

Николко.

Именно, малката.

Нещо против, че заех леглото до прозореца?

Не.

Ако не се хванем за гушите, после може да се разменим.

Да.

-Откъде си? -От Редрут.

В Корнуол е.

Съжалявам.

Корнуол, графството.

Разбрах, скъпа. Просто ти съчувствам.

Ами ти?

От Манчестър, но след гимназията се преместих тук.

Стажувах в ателие на "Савил Роу".

Аз съм била само в Редрут и сама си шия дрехите.

Знаех си, че е твое дело.

Това е на Бухра Джарар.

Преди да се продаде на "Ланвен".

-Пушиш ли? -Не.

Тук позволено ли е?

Извадих батериите на алармата.

Ако е проблем, ще изляза навън.

Не, всичко е наред.

Опитах с вейп.

Но с него изглеждаш тъпо.

Да, наистина.

Какво работи баща ти?

Не го познавам.

Колко познато. А майка ти?

Майка ми почина.

Знаех си, че ще намерим общ език.

Моята почина, когато бях на петнайсет. Ами ти?

На седем.

Била си много малка.

Но тогава може би е по-леко.

Не че е някакво състезание.

Прясна мръвка!

Господи, това Бухра Джарар ли е?

Набито око.

Преди да се продаде на "Ланвен".

-Да. -То е ясно.

Това е съквартирантката ми Елоиз.

-Здрасти. -Здрасти.

Това си го е шила сама.

Невероятно.

Уж сме се нагиздили, а тя ни затапи със свой дизайн.

Да я наречем "Нахаканата Ели".

А теб как да наричаме?

До утре вече ще ме знаете като Урагана Йокаста.

-Значи се знаете отпреди? -Да, отдавна.

Май към петнайсет минути?

Нещо такова.

В клуба на мъртвите майки сме.

Левкемията е гадно нещо, нали?

Ужасно е.

Гадничко си е, не ще и дума.

Но знам ли,

вдъхновява ме да работя.

Ами твоята майка?

Не беше добре психически.

Тя се самоуби.

Извинявай, не трябваше да питаме.

Беше отдавна.

-Толкова си храбра. -Наистина.

Един мой прачичо се обеси.

Божичко.

Така че знам какво е.

И ти си много храбра.

Наистина.

ЙОКАСТА

За пръв път ли ти е?

Маркирайте си територията.

Време е за тежката артилерия.

Да му разкажем играта.

Искаме ли махмурлук първия ден?

Млъкни.

Говориш за бъдещето. Така че майната му.

Трябва да се живее тук и сега.

И така, кучки,

за Сохо.

За Сохо!

За Сохо.

Ели, не изоставай.