Pioneer One

Аз съм крал Артур от Камелот. Кажи ми къде е дамата.

Ти какво правиш тук? Не трябва ли да си принцеса?

А ти вълк?

Имаш температура. Боли ли те нещо?

Устата, почти не мога да говоря. - Да видим, отвори я.

Не е нужно да ми четеш мислите, няма нищо сериозно.

Расте ти кътник, заради това си така.

Кошмарите тази нощ, също ли са били, заради това?

Да, заради температурата. Ще ти дам обезболяващо и ще си по-добре.

Мен не ме болят зъбите, но пък сънувах странни неща.

Какви неща? - Бях крал Артур и...

И се биех срещу лош, който беше отвлякъл принцесата.

И точно, когато я спасявах, се появи ти.

Аз ли бях принцесата? - Не, ти беше червената шапчица.

Аз сънувах, че съм червената шапчица и срещнах крал Артур, който беше ти.

Сякаш си влязла в съня ми? - Или ти в моя.

ЗАЩИТЕНИТЕ "В устата на вълка"

Превод: Venichka_es и missglamour

От къде идваш? - От никое място, което те интересува.

Цяла седмица излизаш нощно време. - Дневник ли ми водиш или какво?

Не, но едно е да се забавляваш, и да се прибираш малко късно.

Но ти почти не спиш вкъщи. Ще видиш като разберат Марио и Химена.

Какво става? Ти ли ще им кажеш?

Не, но ако носиш гривната от дискотеката ще си дадат сметка.

По принцип не правиш такива неща. Какво ти става?

С мен може да споделиш.

Заради Сандра и Анхел ли е? - Лукас, ти не си ми майка, ясно ли е?

Гледай си твоите неща и ме остави на мира. Отивам да се къпя.

Чудо! Много рано си се събудил. - Ще ставам отговорен.

И това гривна ли е, какво е? - Това е...

Това... това е гривна за спасяването на китовете.

Добро утро!

Ти знаеш ли какво му има на Змията? Последната седмица... сякаш не е той.

Може да е някаква младежка история, но от, където и да идва...

Да, да... забелязах, ще говоря с него. Нямаме ли обезболяващи?

Какво? Не са ли там? Значи са тук.

Отивам до селото за вестник, може да има обяви за работа. Искаш ли нещо?

Не, не.

Химена, добре ли си?

Не, не съм добре.

Всеки път, когато съм на път да открия нещо, пред мен се изправя някоя стена.

Химена, това не е така.

Открихме тунела, сега знаем, че къщите са свързани.

Вила Дорада е изоставена, тази тук, и тази на госпожата от агенцията какво?

Магическа? Чувствам се като на улица без изход, кълна ти се.

Чувствам се много по-зле от началото. Много по-зле.

Химена, като в началото не. Тази жена, която търсим... добре

По-зле от началото? Какво имахме тогава? Един тефтер?

А сега? Открихме тунели, стена, една котка, момиче, което почти ме уби.

Не знаех, че ще бъде толкова трудно. - Да, разбира се.

Аз също не съм си мислел, че ще съм баща на пет деца с възможности.

Но съм тук.

Хектор обеща, че този следобед техните ще ни помогнат за изпита по химия...

Те са инженери или нещо такова, и разбират много.

Това ми е единствения шанс да не ме скъсат.

Искаш ли да дойдеш?

Здравей! Слушаш ли ме, пич? - Да.

Да... за ученето по химия. - Да.

Защо не отидем на полето и не събираме пеперуди и да ги редим по размери.

Каквото искаш, но аз трябва да уча по химия, защото е важно.

Не знам какво ми става по химия, просто не ми влиза нищо в главата.

Добре че, са родителите на Хектор, защото иначе...

Ама ти глупав ли си или какво, момче? Как пресичаш, без да се огледаш.

Но това е пешеходна пътека, а ти я пренебрегна.

Какво? Пренебрегнах? Ти какво? Ако ми имаше нещо на мотора, щях да те...

Дори не си помисляй да го докоснеш. Разбираш ли?

Змия, какво ти става, а? Ревнуваш ли?

Тико ми е гадже. Колкото и да се ядосваш, ще продължи да ми бъде такъв.

Тико? - Да.

Тико Пико, какво ще правиш сега? Извини се на момчето и после на мен,

че ме подразни. Разбра ли ме? - А ти кой си? Бавачката му или кой?

Не, бавачката му не. Аз съм този, който ще ти направи това.

Относно уволнението ти, Марио, каква нечестност само.

И сега отново трябва да търсиш работа, а с твоята възраст...

Готово е.

Роса, тръгвам.

На мен този директор никога не ми е харесвал.

Едно кафенце искаш ли?

Да видим, Роса... познаваме се.

Какво искаш? - Познаваш ме като сестра, нали?

Хрумна ми една идея, Марио...

Ти и аз ще направим бизнес - храна за вкъщи.

Бизнес? - Да.

Ти и аз? - Да.

За храна? - За вкъщи, даже измислих името.

Руанийос - от смеха до сандвича. Да или не?

Знам какво си мислиш.

Как ще правя бизнес с Роса, като и едно яйце не мога да изпържа.

Ами много, Марио, много. Ще се оправяш със сметките, ще правиш доставки,

ще купуваш хранителни продукти.

Това, което търсиш, е работник, нали?

Ами погледнато така... Аз и без това работа нямам...

Но аз имам.

Рецепти и много талант.

Не, на теб между другото, кухнята ти се отдава много.

И със сигурност ли сметките са лесни? - Дори малко дете може да ги направи.

Ще построим империя, Марио. Новото Буджи Буджи в Изгубената долина.

Ами няма да ти кажа, че това не е добра идея.

Добра? Това е брилянтна идея.

Това е най-тъпата идея, която съм чувала през живота си.

И на мен в началото ми се стори така, но помисли малко.

Продължава да ми се струва такава.

Нуждаем се от пари за къщата, това е ясно, Марио, нали?

Но ти се нуждаеш от нормална работа. От стабилна работа.

Разбира се, съгласен съм. Но докато я намеря или не,

какво лошо има да спечеля пари, работейки с Роса Руано.

Но ти какво разбираш от сметки?

Искаш да разориш жената ли, защото тя ще вложи пари,

а ние нямаме и една стотинка. - Разбира се.

Точно това, е хубавото, Химена, инвестираме минимално.

А от друга страна, тази жена е, като фурия в кухнята.

Тя е само една клюкарка и досадница, и колкото по-далече, толкова по-добре.

Лукава, коварна... забрави ли? - Да, да.

Лукава, и разведена, и с много свободно време.

И с много контакти. Познава почти всички.

На мен този бизнес ми мирише на успех. - Марио, на мен ми мирише на проблеми.

Знаеш какво става в тази къща, а ти искаш да вкараш Роса в живота ни.

Няма да я вкараме повече.

Ще работим в нейната къща и с нормално работно време.

Химена, издъних се. Уволниха ме.

Остави ме да се чувствам полезен.

И да, няколко пъти съм грешил...

Добре де, няколко пъти не, много пъти.

Но чувствам, че това ще е различно, Химена. Довери ми се.

Нуждаем се от пари, за да продължим напред с децата.

И това е по-добре от нищо.

Змия, покажи се.

Ти защо не си в клас?

Изключили са те за една седмица? Но как трябва да ти го кажем, синко?

Не се забърквай в каши, не трябва да привличаме внимание.

А ти се биеш с първия срещнат. - Но какво точно стана, Змия?

И ти казвам, синко, че на теб не ти пука. За нищо не ти пука. Защо?

Защото на Змията не му пука.

Какво? Нищо ли няма да кажеш?

Както виждаш, такъв съм.

Може би е дошло време да се промениш малко. Не мислиш ли?

Погледни Анхел. Погледни го. Току-що е дошъл и вече работи.

Ако не беше той, нямаше да има какво да си сложим в устата.

Имай го предвид.

Той излиза, ти оставаш, значи той е лошото ченге, а ти си доброто, нали?

Какво ти става? - Какво ми става?

Мои си неща. - Ти не си такъв.

В последно време си... Не знам, различен.

Различен? Може би ми е писнало, всички да ме сравняват с господин Перфектен.

Не. Марио не е искал да каже това. - Така ли? Но го каза, каза го.

Всички сте хлътнали по него.

Отваря вратите на възрастните, търси си работа и носи пари вкъщи.

Всичко прави добре. Толкова е добър, че чак дразни.

Няма никой, чак толкова перфектен. - Какво искаш да кажеш с това?

Само се прави. Виждаме едно лице, но в действителност има друго.

Друго, което все още не сме виждали. - Защо казваш това?

Помисли, Химена, помисли. От всички къщи по света,

дойде точно в тази, а дори я няма на картата.

Дойде със Сандра.

И друго, преди го видях да се промъква из къщата.

И не знам какво правеше, но правеше нещо.

Нещо, което може да се прави само през нощта, когато всички спим.

Освен това е, прекарал целия си живот с онези хора. 8 години от живота си.

Хайде, моля те. И казва, че не си спомня нищо, че бил забравил всичко.

Това момче крие нещо, чувствам го ето тук.

Ти си като мен. Знаеш, когато нещо не се връзва.

Химена, имам нужда да ми повярваш.

Лукас, Лукас. Ела, виж.

Нуждаят се от статисти за театъра.

Така ли? Колко готино, нали? И? - Как така и?

Ще се запишем. До няколко часа трябва да сме в театъра.

В никакъв случай. - Лукас!

Това е нашата възможност да се издигнем в обществото.

Ти знаеш ли количеството мацки, които ще ни залепят. Знаеш как са актьорите.

Срамежлив съм. Мен ме е срам да вляза в клас, камо ли да се кача на сцената.

Хайде, не ме моли за това. - Лукас! Лукас!

Какво има?

Не, нищо. Просто мечтата на живота ми винаги е била, да бъда актьор.

Да съм героят във филма, момичето да те обича... не знам.

Да съм друг човек, поне за момент. Дори и на ужким да е.

Ами аз не съм като теб.

Остави тогава. Просто си мислех, че с това нещата ще се променят поне малко.

Престани да ревеш и ме запиши, докато не съм си променил мнението.

Да? Да, да... Знаех си. Няма да съжаляваш. Ще си прекараме страхотно.

Кълна ти се, че не знаех, че е било от тази епоха.

Уго, не казвай нищо.

Стаята ли ми претърсваш?

Излез оттук, Химена. - Не.

През цялото време се чувствах като част от семейството.

А сега какво? Всичко е лъжа?

А ти? Живял си 8 г. с онези хора, а не си ни разказал абсолютно нищо, защо?

Не е абсолютно нищо, Химена.

Не ми ли вярваш?

Ами не знам.

Няма да стоя с кръстени ръце, ако знам, че знаеш нещо за дъщеря ми или..

Или ако поставяш семейството ми в опасност.

Така, че ще продължа да претърсвам тази стая, докато виждам, че има защо.

Не мисля да се извинявам за това.

Като приключиш с това, отиваш в леглото, нали?

Каквото и да е, бурканът няма вина. - Трябва да говориш със Змията.

Какво искаш да му кажа, което не съм вече?

Мен също ме дразни, че се бие с хората, сякаш е сърдит на целия свят.

Змия не е сърдит. Щом се е бил с някой...

със сигурност, защото се е отнесъл някой лошо с него.

Да, Лусия, но трябва да мислим,