Painter of the Wind (바람의 화원)

ХУДОЖНИКЪТ НА ВЯТЪРА

Освежаващо ли е?

Наистина си идиот.

Боже!

Боже, какво хубаво време!

Искаш да отрежеш ръката си? Давай, режи наред - ръце, крака.

Жалко за брат ти. Не заслужава такава съдба.

Провали и моя избор.

Боже! Водата е освежаваща.

Хей, хлапе!

Епизод 4: "Картината на феите"

Ще се оправи ли?

Нараняването фатално ли е?

Нищо му няма, ще се оправи.

Да си взема редовно лекарството

и след ден-два ще е на крака.

Ще може ли отново да рисува?

Трябва да раздвижва ръката.

Така и така.

Да ги прави три пъти на ден като гледа на изток.

Ако се упражнява усърдно, скоро ще държи четката.

Няма никакви усложнения.

За малко да забравя.

Лекарството трябва да се нанася отляво надясно.

Ето така - отляво надясно, и добре размазвате.

Не го забравяйте.

Един човек не ме послуша

и загуби ръката си.

Важно е да правите каквото ви кажа.

Обаче…

Кой е този човек?

Кой е той? Кой?

Не правете така, боли.

Боли ли? Ами намажете се.

Разтривайте отляво надясно.

Благодаря.

Не ходи никъде.

Остани тук, докато ръката ти оздравее.

Какво общо имате с ръката ми?

Не искам… Оставете ме на мира.

Нещастник, изглежда нещо не ти достига.

Още ли не си дошъл на себе си?

Как с тази ръка ще се срещнеш с Главния художник и събратята си?

На вас какво ви пука?

Учителю, всеки продължава по пътя си.

Аз няма да се върна в "Тоуасо".

Вече не е нужно да ви наричам "учител".

Изчадие, започваш да се побъркваш.

Сега ли забелязахте?

Винаги съм бил такъв, братко Ким!

Какво, братко Ким?

Ти май бълнуваш.

Оставаш тук, разбра ли?

Защо да оставам, братко Ким?

Тръгвам си.

И къде отиваш с тази ръка?

Мислиш ли, че лесно ще намериш подслон?

Трудно ще постигнеш каквото и да е!

Бързо влизай в къщата!

Веднага ела тук!

Добре си познавам момчето.

Ако нещо му е влязло в главата, никой не може да го спре.

Наистина ли го убедихте

да започне отново да рисува?

Оставих го сам да избере.

Какво ще правим?

Какво да сторя? Как да го убедя?

Ако не се получи…

Ако не се получи?

Ще трябва да го отпиша от сметките.

Не знам как, но трябва да го вразумя.

Ето ви дрехите.

Можете да се преоблечете.

Не ми трябват.

Казах, че не искам!

Юн Бок?

Братко?

Лицето ти…

изглежда измъчено.

Виж какво ти нося?

Какво е? - Погледни, де.

Боя от жасмин.

И какво? - Погледни.

По-добра е дори от тази, която използваме

по време на празниците.

Много е мека.

Къде е направена? - Не мисли, че е от Цин.

Правена е тук.

Произведена е в Чосон и само тук се използва.

Бои от Чосон?

Къде се правят?

В работилницата в Данчон.

В Данчон се правят бои?

Разбира се.

Там се правят цветове, за които никой не е чувал.

В "Тоуасо" трудно получавахме зелено,

а в Данчон има колкото искаш.

Зелено?

Наистина? - Разбира се, че е истина.

И не само това.

Господин Бак Пек каза,

че колкото и да се опитват в Цин, никога няма да постигнат

цветовете, които ние правим.

Сега аз правя бои за Чосон.

Дори мога да създам нова боя.

Наистина ли? - Разбира се!

Мислех, че ще страдам за "Тоуасо",

но сега се чувствам много по-важен.

Когато създам нова боя,

първо ти ще рисуваш с нея.

Обещавам.

Това е много ценна боя. Пази я.

Аз съм я правил.

Учителю, Юн Бок ще оздравее ли?

Ще може ли да използва ръката си?

Не е толкова сериозно наранен.

Моля ви, помогнете му, учителю.

Не искам да спре рисуването заради мен.

Благодаря ви!

Юн Бок трябва да се справи сам.

Ако той не иска, никой не може да му помогне.

Какво е станало с ръката ти?

Добре съм.

Казват, че идваш от "Тоуасо".

Тук обаче си без привилегии.

Работи здраво. Разбра ли? - Да.

По-силно!

Да.

Тръгваме.

Край на работата за днес.

Юн Бок ще стане най-добрия художник.

Компасът, който императорът ми даде, подарих на кралицата.

Нейно Височество го носи навсякъде.

Според поговорката " Подарък не се дава без цел "

и Чосон трябва да върне жеста.

Благодаря ви, Ваше Величество.

Императорът дълго чака да приемете приветствията му.

Надяваме се да възобновим връзките между двете страни.

Желанието ни е безспорно.

Ако имате някакви условия, моля, кажете ги.

Да не губим време.

Чух, че Императорът обича подаръци.

Няма да го разочаровам.

Ще се постарая да остане доволен.

Ще останем тук три дни, преди да потеглим обратно.

Заради злополучната картина, репутацията на "Тоуасо" пострада.

Трябва да нарисуваме нещо, което кралят ще хареса.

Обръщам внимание на този въпрос.

Учителю, вие какво мислите?

Да… Съгласен съм.

Колко време имаме?

Три дни, после започват изпитите.

Какво ли да нарисуваме?

Какво ще кажете за картина, посветена на Цин?

Оставям ви да си помислите добре.

Да.

Надявах се някой ден да гледам, докато рисуваш.

Чакането се оказа дълго.

В целта!

Имате точно око.

Е, какво смяташ да нарисуваш? - Не знам още.

Какво може да докосне краля и императора на Цин едновременно?

Това, което докосва сърцето ми,

невинаги се харесва на другите.

Отново в десетката.

Очаквам с нетърпение картината ти.

Ще се постарая да ви хареса.

Какво става тук?

Главният художник ми заповяда

да ви опаковам вещите.

Да ги опаковаш? - Да, каза да се връщате в Пхенян.

В Пхенян?

Нямате търпение да ме изгоните?

Какво означава всичко това?

Мисията ви свърши, връщайте се откъдето дойдохте.

Нямате повече работа тук.

Лично наредих да ви съберат багажа.

Това огорчава ли ви?

За вашата болест няма ли лек? - Какво?

Защо се страхувате от мен, г-н Главен художнико?

Не разбирам за какво говорите?

Скоро ще има кралски указ.

"Тоуасо" не ви интересува.

И така. Желая ви всичко най-добро.

Чувствайте се свободен.

Не мога да си тръгна.

Какво? - Аз не съм като учителя си,

който преди 10 години умря твърде странно.

Какво смятате да правите?

Няма да се откажа лесно.

Тогава ще почакам.

Не знам дали сте разбрал.

Юн Бок липсва вече няколко дни.

Предполагам, че знаете.

Щом не идва по своя воля,

няма право да се яви на изпитите.

Трябва да е наясно с това.

Само се погледни, негоднико!

Ставай веднага! Слънцето отдавна изгря, изчадие.

Как може да си толкова мързелив?