Rambo

ФИЛМЪТ Е ЗАБРАНЕН ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ!

Действията на военния режим предизвикаха загриженост по света.

Военните премазват всяка съпротива с безмилостна жестокост.

Етническите малцинства са изолирани в източната част на страната,

а чуждестранните журналисти биват...

Днес военното правителство използва

химическо оръжие в Бирма. Това предизвика нови бунтове.

Хиляди излязоха по улиците. Някои от мирно протестиращите монаси

бяха убити - запалени или удавени.

Чуждестранен журналист бе застрелян. - Хиляди селища са разрушени.

Жестоките изтезания са ежедневие.

В Бирма има повече мини от всяко друго място по света.

Младежите биват пребивани и насилствено взети в армията.

Някои от тях са само 12-годишни.

Бедните фермери биват отвеждани и разстрелвани.

Военното правителство се опитва да поеме контрола върху ресурсите.

Тази военна кампания срещу мирното население продължава вече 60 години

и е най-дългата гражданска война в историята.

един филм на Силвестър СТАЛОУН

Р А М Б О

Силвестър СТАЛОУН

Джули БЕНЦ

Пол ШУЛЦЕ

Матю МАРСДЪН

Греъм МакТАВИШ

Тим КАНГ

Рей ГАЛЕГОС

Джейк Ла БОЦ

Маунг Маунг КИН

Кен ХАУЪРД

костюми Лиз УОЛФ

музика Брайън ТАЙЛЪР

монтаж Шон АЛБЪРТСЪН

оператор Глен МакФЪРСЪН

оригинални герои Дейвид МОРЕЛ

сценарий Арт МОНТЕРАСТЕЛИ Силвестър СТАЛОУН

режисьор Силвестър СТАЛОУН

Май Сот ТАЙЛАНД

Къде се губиш? Дай му чантата.

Трябва ни нов питон. Опитай се да намериш.

Имаме си достатъчно кобри, ясно? - Абе я се разкарай, ясно?

Изглежда опасно занимание.

Аз съм Майкъл Бърнет, имаш ли време да поговорим?

Няма да ти отнемам време, обещавам. Казаха ми, че имаш лодка.

Бихме искали да я наемем. Възможно ли е?

Искаме да се качим нагоре по реката. - Къде отивате?

В Бирма. - В Бирма се води война.

Така го наричат, но всъщност е геноцид.

Това е петото ни пътуване - известно ни е какъв риск поемаме.

Не пътувам на север.

Нека да ти разкажа какво правим - нашата църква е част

от Пан-азиатския манастир, който се намира в Колорадо.

Всички сме доброволци и идваме

за да донесем лекарства и да окажем медицинска помощ.

Искаме да помогнем на племената.

Казват, че познаваш реката по-добре от всеки друг.

Излъгали са те.

Това, за което те моля, е да те компенсираме за няколко часа,

които ще спасят човешки животи.

Имате ли някакви оръжия? - Естествено, че не.

Значи нищо няма да промените.

Точно заради подобно мислене светът е такъв в момента.

Майната му на света.

Да си вървим. - Защо?

Не е заинтересован. - Нека аз да опитам.

Казал си нещо, което не трябва. - Знам, но...

Остави ме да опитам, Майкъл.

Здравейте, аз съм Сара Милър.

Надявам се, че не ви безпокоя.

Човекът, с когото говорихте... - С никого не съм говорил.

Добре, човекът който говори с вас... ви помоли да ни закарате по реката.

Вие му отказахте. Защо? - Не мога да ви помогна.

Имате ли нещо против да ми кажете защо?

Вървете си вкъщи.

Моля ви, не взимайте сина ми!

Тези момчета вече са мои войници.

Вече са моя собственост.

Ако се опитате да ги освободите, ще изгоря селото до основи.

Ако помолите каренските бунтовници за помощ, ще ви отрежа езиците.

Ако тръгнете срещу мен, ще ви обеся за червата.

Чуйте, повярвайте и се страхувайте!

Защо си се върнала?

Чаках те.

Казах ти, не мога да ви помогна. - Трябва да помогнем на тези хора.

Дошли сме за да променим нещата. Според нас всеки живот е специален.

Някои - да, други не са. - Наистина?

Ако всички мислеха като теб, наистина нищо няма да се промени.

Нищо не се променя. - Напротив, всичко се променя.

Върви да си живееш живота. - Точно това се опитвам.

Не, опитваш се да промениш нещата. - Кои неща?

Върви си вкъщи.

Сериозно, вървете си вкъщи.

Може и да си загубил вярата си в хората.

Но все в нещо трябва да вярваш.

Трябва да има нещо, за което да ти пука.

Може и нищо да не променим.

Но да се опиташ да спасиш живот, не означава че пропиляваш своя.

Нали?

Колкото и да са лоши, накрая все пак ще загубят.

Не могат да издържат срещу Обединения фронт.

Да, само времето ще покаже, но дотогава трябва да се държим.

В смисъл - ето, онзи ден... извинете, Сара.

Къде отиваш? - Да поговоря с него.

Сигурно не иска да го безпокоят. - Няма да го игнорираме, помага ни.

Защото му плащаме. - Той не взе нищо.

Още веднъж ти благодаря за помощта, от името на всички ни.

Ти така и не ни каза името си.

Джон. - Откъде си?

Хуви, Аризона. - Защо се махна от там?

Изпратиха ме във Виетнам. - И след това просто остана?

Сложно е.

Имаш ли семейство там? - Може би баща ми, не знам.

Не си ли любопитен дали нещата вкъщи са се променили?

Няма причина да бъда любопитен.

Сара. Заради теб се съгласих да ви закарам.

В момента в който кажеш да се върнем, обръщам лодката.

Добре.

Какво става, кои са тези? - Пирати от Бирма.

Върви при другите и да не сте издали звук.

Какви са тези? - Всичко е наред...

Не говорете!

Има ли още? - Вероятно. Какво ще правим?

Продължаваме. Имаме уговорка.

Не говорех на теб. Какво решаваш?

Ние сме група, ако те...

Седнете! - Ако искат пари, ще им дадем...

Нито дума. Главите наведени.

Не ги поглеждайте в очите, защото ще ви убият.

Имаш прожектор, включи го.

Искам да ви огледам. Действай.

Тази част от реката е наша.

Да не се опитвате да преминете?

Можем да ви убием на момента.

Защо не ни оказахте уважение? - Ние ви уважаваме.

Дайте ми всичко, което имате на тая скапана лодка.

Къде сте тръгнали, бели глупаци?

Носим лекарства за ранените. - Виж!

Това жена ли е? Доведи я тук!

Вземете каквото пожелаете. Оставете я на мира.

Млъквай!

Доведи я тук.

Ще ви платим.

Естествено, че ще ни платите. Доведи я.

Ще ви дадем всичко, което имаме.

Стани! Ставай, кучко!

Какви ги вършиш?

Дойдохме тук за да спрем убийствата. За какъв се мислиш, че да убиваш...

А ти за кой се мислиш? - Пусни го!

Щеше да я изнасили 50 пъти и после да ви отреже главите.

Ти за кой се мислиш? За какви се мислите всички?

Връщаме се!

Не, не трябва да се връщаме.

Пусни я. - Какво правиш?

Вече сме толкова близо.

Това което стана тук е ужасно.

Но онези хора преживяват същото всеки божи ден.

Майкъл, идеята беше твоя. Посветихме се на това.

Знам че не вярваш в нашето дело. Това си е нашият живот, нашият избор.

Нищо няма да промените.

Моля те. Моля те, Джон.

Моля те.

Върви да седнеш.

Смятаме да се върнем по сушата, няма смисъл да ни чакаш.

Ще трябва да докладвам за това. Знам че мислиш, че постъпи правилно,

но отнемането на човешки живот никога не е правилно.

Не знам какво да кажа.

Може би не трябва да казваш нищо. Късмет.

Отвори.

И се моля.

Позволи ми да се опитам да ти помогна, става ли?

Би ли ми подала една превръзка?

Благодаря.

Махай се от тук! - Какво стана?

Бързо, вземи го!

Не!

Базата до Гарван. Обади се, Рамбо.

Какво съм аз? Ти ме направи такъв.

Машина за убиване, която няма сърце. - Но не можеш да ме спреш.

Говори с мен, Джони. - Не можеш просто да ме изключиш.

Всичко свърши! - Нищо не е свършило!

Никога няма да се откъснеш от това. Имам планове за бъдещето ти.

Не си ли любопитен дали нещата вкъщи са се променили?

Вече нанесе достатъчно щети. Никога няма да можеш да се отърсиш

от своята истинска същност. От това, в което си се превърнал.

Ще останеш тук завинаги. - Джон!

Джон Рамбо!

Джон? Джон Рамбо?

Казвам се Артър Марш.

Пастор в една църква в Колорадо.