Oba: The Last Samurai (Taiheiyou no kiseki: Fokkusu to yobareta otoko)

Този филм е базиран на истински исторически събития.

Променени са част от героите и репликите за повече драматизъм.

15-ти юни, 1944.

Американската армия нахлува в Сайпан и Северните Мариански острови.

Пехотинците се придвижват и се установяват на югозападния бряг,

като по пътя си взимат острова под контрол.

Под японски контрол, Сайпан става дом за повече от 20000 граждани

и го защитават над 30000 квалифицирани

войници на имперските сили.

Въпреки, че е от най-стратегическите японски крепости в Тихия океан,

защитата на Сайпан се огъва под

яростните атаки на американската армия,

наброяваща повече от 70 хиляди.

В завързалото се сражение повечето от японските защитници са унищожени,

а оцелелите бягат към планината Тапочу,

която се намира в центъра на острова.

ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ

Oziris811 ви пожелава приятно гледане.

Дръжте главата надолу! Долу!

Медик! Медик!

Помощ! - Аз ще отида.

Медик!

Амуниции! - Няма!

Амуниции!

Медик!

Вражески самолети! Прикрийте се!

Това боли!

Найто!

Найто!

Без знанието на японците на острова,

имперският флот претърпява унизително поражение в морето

и изборът на командването е, да се откаже от защита на Сайпан.

Без да знаят, защитниците на острова продължават да се борят,

вярвайки в неизбежната победа на техните велики имперски сили

и тяхната нация.

Освободете пътя! Движете се!

Разчистете пътя!

Издърпайте това нещо! Хайде, движете се!

Съжалявам, капитане! Продължавайте?

Хайде! Хайде! Махайте се от пътя!

Хей! Разчистете пътя! - По дяволите, много японци!

Утре по това време лагерът ще е превзет за нула време!

След няколко дни, жълтите маймуни в планината ще бъдат история.

Знаете, че заповедите им са да ни спрат на всяка цена.

Японските войници са костелив орех.

Не се отказват.

Нямате представа за какво става дума, ефрейтор.

Съветвам ви да си запазите мнението за себе си.

Да, сър.

По дяволите! Внимавайте!

Внимавайте, ефрейтор, или взимам джипа, а вие ще ходите. Ясно ли е?

Да, сър.

Добре ли сте?

По дяволите...

Трябваше да спра. - Вижте. Те са само японци, сър.

Ще се оправят.

Всеки японец знае, че в живота само веднъж трябва да е искрен.

Какво означава това, сър?

Японците оценяват всяка среща, защото никога не се повтаря.

Ако внимавате, може да научите нещо докато сте тук.

Къде научихте езика, сър?

Да не сте се срещал с някоя японка или нещо подобно?

Учих в Япония две години.

За съжаление, не си намерих приятелка.

Обзалагам се, че сте искали.

Внимавайте си в пътя. - Да, сър.

Останалите войници да се евакуират незабавно.

Нашата имперска японска армия

и 43-та дивизия под командата на генерал-лейтенант Йосисуго Сайто,

ще надделее до края.

Ще удържим позициите си до 4-ти юли.

Това окончателната офанзива ли е?

Най-после победа.

Врагът най-накрая ще срещне нашият боен дух.

Командването изисква само здравите и дееспособните.

Останалите трябва да се оттеглят.

Това е всичко!

Дръжте го здраво!

Почакайте!

Боли, нали?

Разбирам.

Капитане.

Ако е възможно

да не се евакуирам.

Искам да остана и да се погрижа за ранените.

Това е единственият правилен начин.

Не мога да ги оставя на врага.

Ти ли си Луис. - Да, сър.

Седнете, капитане. Не сме толкова официални тук.

Не и в това проклето място...

Благодаря, сър. - Чувам, че говорите японски.

Японците биха казали друго. Знам, само основата, сър.

От къде сте? - Бостън, сър.

Значи сте от "Бръшляновата лига", а?

Може да се каже. - Ще се опитам да го забравя.

Имам нужда от помощта ви, Луис.

Не ги разбирам тези японци. Това...

Бушидо и самоубийствата... Това е...

Това е лудост.

Това е въпрос на гордост.

Начин на мислене. От векове това са набивали в главите си.

Какво? Да се самоубиват?

Вие

запознат ли сте с това, сър.

Не мога да кажа, че съм. Какво е това?

Някакъв вид японски късметчета?

Не, сър. Това са шоги.

Парчета от японски шах, ако предпочитате.

Всички изглеждат еднакви, с изключение на написаното вътре.

И? - Ами...

Единственото, което отличава вашите от моите парченца,

е посоката, в която гледат.

Дайте по същество, капитане. - Да, сър.

За разлика от нашия шах, ако взема една от фигурите ви,

няма да я отстраня и да чакам вашият ход,

а просто я обръщам и я използвам срещу вас

като част от моята армия.

Какво общо има това, по дяволите, със самоубийствата?

Японците оценяват високо лоялността към нечий господар.

Ако някой бъде пленен,

от него се очаква да служи на новия господар с еднаква лоялност.

Ако това е вярно,

защо просто не се предадат и да се бият на наша страна?

Ами, сър,

ако са пленени, има някакъв шанс да предадат императора си,

затова предпочитат да умрат, вместо да рискуват това да се случи.

Виждате ли, сър. Японците... - Капитане!

Не съм дошъл тук, за да играя скапания шах.

Ако тези японци искат да умрат, ще съм повече от щастлив да помогна

с достойнство или по друг начин.

Просто искам да се свърши с проклетата война.

Ясно ли е?

Кристално ясно, сър.

Малкото момиче...

Има висока температура.

Пийни малко вода.

Врагове!

Картечница! Бързо! Ставай!

Атака!

Ето входа! Вие сте! Сринете пещерата!

Той го хвърли вътре!

Весела Коледа, жълтури!

Задръжте! Покрийте входа! - Разбрах!

Пещерата е чиста!

Какво имаме?

Намерих си една!

Излизай! Тръгваме! - Да! Да!

Дайте ми я.

Имам две деца.

Следвайте ме. Трябва да вземем запаси от флота.

Няма ли армията да го направи?

След офанзивата, няма да имаме шанс.

Флотът не започва офанзива, затова продължаваме отбраната.

Ще почакаме със сборния флот да възвърнем острова.

Пристигането на сборния флот няма да се забави.

Кой е това? - Мой подчинен.

Дори без подкрепата на флота ли ще се бием?

Наглост! - Тихо!

Затваряйте си устата.

Капитане, ще кажа на останалите тази вечер,

че и без подкрепата на флота, не се страхувам да умра.

Искам да спечеля войната.

Както и аз! - Не!

Просто искате да умрете. - Това не е вярно.

Умирането може да е необходима, но не е ненужна саможертва.

Смъртта няма да гарантира победата ни!

Трябва да убием повече, за да гарантираме победата на армията ни!

Никога не забравяйте това!

Обръщам се към офицерите и войниците, от императорската армия на Сайпан.

Повече от 20 дни, след атаката на американските дяволи,

офицери, мъже и цивилни служители на имперската армия и ВМС на острова

се борят добре и смело.

Очаквах,

че всеки човек на острова ще изпълни дълга си.

Небесата не ни дадоха възможност.

Борихме се до настоящия момент,

въпреки горчивото поражение, заложихме

"7 живота да платим за страната ни".

Дали ще атакуваме или ще останем тук, има само смърт.

Човек, които осъзнава истинската стойност на империята,

ще използва възможността да възвеличи истинското японско мъжество.

Сайпан е като вълнолом в Тихия океан.

"Оставете костите ми на Сайпан, като опора на Тихия океан".

Както се казва в бойната етика на Сенджинкун.

"Никога не изпадам в немилост и предлагам смелостта на душата си

за вечния живот на императора и благосъстоянието на страната!"

Банзай!

7- ми юли, 1944 г.

След самоубийството на генерал Сайто и четиримата му командири,

жалките останки от японските сили

се събраха близо до западния бряг на острова

за последната атака срещу нашествениците.

Американците, бяха в пълно неведение за това.

Дръжте ни в течение на нещата.

Намерим ли нещо, което би ви заинтересувало, ще съобщя.

Върнете се у дома живи. Внимавайте. - Разбрано.

Майки! Да вървим. - Идвам, сър.

Със сигурност ми липсват хавайските момичета.

Да, те са сладки.

Пазете се!