Darkness: Those Who Kill (Den som dræber - Fanget af mørket)

Така, готови сме. Няма да отнеме много време.

Директорът скоро ще ни приеме.

Това е отделението за девойки. Пазете тишина, има занятия.

Мая чака в стаята.

Мая, имаш гости. - Здравейте.

Мая, това е Стине. - Привет, аз съм Мая.

Бенте. – Здравейте.

Като в палат. Беше съвсем сама от август.

Нямаше ли други съквартирантки? - Не.

Леглото е мое, но може да се разменим. - Не, всичко е наред.

Столовата е в главната сграда, обядът е след края на часовете. До скоро.

Довиждане.

Изглежда доста хубаво, нали?

Да ти сложа ли чаршафите?

Татко защо не дойде с нас?

За съжаление, нямаше възможност.

Тук ще ти е добре. Много по-добре, отколкото в училището.

Ще ти хареса тук. Така не можеше да продължава повече.

А събота и неделя ще се прибираш у дома.

Ще ни разказваш за всичко...

ТОЗИ, КОЙТО УБИВА В ПЛЕН НА МРАКА

ОСМИ ЕПИЗОД

За съжаление няма мляко.

Благодаря ти, че намина. - Няма защо.

Луизе, ти нямаш вина за бягството на Стине.

Разбира се, че имам.

Не биваше да засягам семейството й. Трябваше да предвидя реакцията й.

Ти само се опитваше да разбереш къде е Ема.

Исках да й покажа, че съм я разбрала напълно.

Гледаше ме в очите и ме лъжеше, без аз изобщо да подозирам.

Направих грешка.

И сега ужасът започва отново.

Стине Велин е личност, която не можеш да разбереш, нито да си обясниш.

Има и такива хора. Ти просто трябва да решиш как да продължиш нататък.

Защото отново ще ти се наложи да гледаш в очите подобни престъпници.

Ако чувстваш, че не можеш,

по-добре да спреш с това.

Ще се видим утре на съвещанието.

Добро утро.

Издирването на Стине Велин не дава резултат до момента.

Може да се появи при роднините си,

и затова сме поставили под наблюдение дома им, брат й и работата й.

Ако се появи, ще я задържим веднага.

Родителите й са на вилата, под наблюдение.

А защо едва сега тя би ги потърсила?

Защото едва вчера разбра колко дълбоко е предателството им.

Ще действа хаотично и непредвидимо.

Прес-конференцията е след 10 мин.

Обявяваме Стине Велин за издирване.

Който я забележи, да се обади. Ще обявим, че е въоръжена и опасна.

А с Ема какво ще стане? Келдсен може да я убие.

Това не бива да го позволим. - Ян.

Наясно съм с риска, но трябва да заловим Велин и Келдсен.

Благодаря на всички.

По дяволите...

Ще изгледам записите от разпита на Стине отново, да не пропуснем нещо...

А аз ще разбера дали ще ни зачислят още хора...

Ще я хванем.

Да, така е добре.

Останахме само двете.

Дай си ръцете.

Хареса ми твоето писмо до родителите ти.

Не изпитваш никакво съмнение, че те обичат. Чудесно.

Ето какво...

Ти ще се срещнеш с моите родители, щом открием къде са се покрили.

Стине Велин се издирва за отвличане и убийство. Да се счита за опасна.

Ако я забележите, незабавно уведомете полицията.

Ще говорим по-късно. Друг път, казах.

Рано или късно, Оливия ще научи всичко.

Така е, татко, но искам аз сам да й разкажа.

Без подробности за убийствата и изнасилванията.

Андерс Келдсен е принудил Стине на всичко това. Няма как иначе.

Знаеш, че Стине не можеш да я принудиш за нищо.

Какво ли са й сторили тези момичета, та да постъпи с тях така?

Просто искам да разбера защо...

Не е възможно. Вече трябва да си го осъзнала.

Майко...

Стине е садистка. И винаги си е била такава.

Не можеш да говориш така! - Разбери го най-сетне!

Така е и това е факт! - Стине беше трудно дете.

Много се промени, щом порасна. - Никак даже, майко!

Просто се научи как да прикрива същността си по-добре.

Защо, според теб, я напусна Мартин? - Намерил си е друга.

Говорих с него. Стине е била агресивна.

Лъгала го е и му е изневерявала.

Каза ми, че не можел да я познае вече.

Даже се питал дали не му е играла театър, когато се запознали.

И ти какво му отвърна? - Да бяга надалеч от нея.

Родителите ти още смятат, че лъжеш.

Не могат да повярват, че Микел е способен на такова нещо.

И за думите ти на празненството мислят, че са лъжа.

Както винаги, не ти вярват. - Какво значение има за теб?

Има, защото аз мисля, че...

Колко ужасно е да осъзнаеш, че собствените ти родители те предават.

Ян, може би са забелязали Стине Велин в Каструп.

Това е точно в обратната посока от дома на родителите й.

По-скоро се е запътила при Андерс Келдсен, а не към тях.

Вероятно той не е в Ниво. - Да проверим.

Денис Хьоберг. – Ян Микелсен.

Да, това е тя. Забелязах ги наблизо.

Тях ли? - Нея и един младеж.

Сигурен ли сте, че не е било момиче? - Ами, може и момиче да е било.

Прилича ли на нея? - Да...

Но вече не изглежда така.

Къде ги видяхте? – При една от крайните бараки.

Ян!

Застреляла го е.

Защо го е направила?

Ян?

Ще се обадиш ли на колегите?

Тук е Луизе. – Аз съм.

Намерихме Келдсен в Каструп. - Ема с него ли е?

Стине го е застреляла. - Какво?! Ами Ема?

Жива е, но Стине я е отвела. Можем да я спасим все още.

Жадна съм. – Не сега.

Ела тук.

Ще стоиш тук и няма да говориш с никого.

Ако те видя с някой, ще го застрелям. Следя те.

Хайде, сядай отзад.

Отзад.

Сигурен ли е, че са били двете с Ема?

Видял ги е да си тръгват от там. - Добре.

Признаци на борба? - Няма. Два изстрела отблизо.

Добре е, че си тук, Луизе. Взела е Ема за заложничка?

Мисля, че има нужда от заместник на Андерс. Да общува с някой.

Със сигурност ще отиде при тях. - Родителите си или Микел.

Известно й е, че са под охрана. Но ще намери начин.

Чрез съпругата или дъшерята на Микел.

Трябва да ги наблюдаваме. Особено Оливия.

Кажете, че ще ги вземем с нас по-късно. Ела с мен.

Дръж се прилично.

Оливия?

Ела при мен.

Здравей, лельо Стине. Какво правиш тук?

Нима не мога да дойда при любимата си племенница?

Здравей. - Какво хубаво училище.

Колко типично за баща ти... Избрал е най-хубавото частно училище.

А вие защо се скарахте? - Не сме се карали.

А защо каза онези неща на рождения му ден?

Това беше отдавна. Двамата с него виждаме нещата различно.

Знаеш ли къде е той? Искам да говоря с него.

Той е с баба и дядо. Полицията ги отведе.

А ти ще се виждаш ли с него? - Да.

Знаеш ли къде са отишли?

Не.

Покажи ми пак мобилния си телефон. - Телефона ми?

Колко е хубав.

Кодът е... ? - 1512.

"НАМЕРИ ТЕЛЕФОНА СИ"

Дядо ми го подари. - Да, знам.

На мен не са ми подарявали такива хубави неща като дете.

Имаш късмет, страхотен е. Ето, вземи.

Щом се сдобрим с баща ти пак, ще дойда да ви видя.

Добре.

Хайде, бягай да играеш. - До скоро.

Седни в средата.

Къде отиваме? - На вилата.

Дайте на мен.

Здравей. – Привет.

Сложи си колана.

Затвори прозореца.

Мога ли да ти се доверя?

Мога ли?

Имаш добри родители.

Само заради теб живеят.

А моите за нищо не стават.

Сама ще се убедиш.

Ян казва, че пътуват насам с Камила и Оливия.

Случило ли се е нещо? – Не, просто ще се съберем всички тук.

Да, добре.

Това изстрели ли бяха?

Убити са. - Полицаите?

Стине? - Дай ми този телефон. Веднага!

Сложи го там.