Book Club: The Next Chapter

В някакъв момент губим контрол над онова, което ни се случва,

и животът ни преминава в ръцете на съдбата.

Това е най-голямата лъжа.

Паулу Коелю, "Алхимикът"

МЛАДОЖЕНЦИ

Как жена, прехвърлила седемдесетте, изведнъж се омъжва?

Всичко започна, когато светът затвори кепенци.

Добре. Виждам само себе си.

Не искам да гледам това.

Даян, няма звук.

Как да не виждам лицето си толкова голямо?

Не се чуваш.

Даян, звукът ти е изключен.

Алекса, присъедини ме.

Добре.

Здравейте, дами. - Здравей.

Здрасти.

Вив, през цялото време ли беше у Артър?

Девет дни.

Това е световен рекорд.

Шар, пиеш на работа ли?

Съдилищата на практика са затворени.

Само двамата със съдия Уокър сме.

И моят ресторант е затворен. Можело и за две седмици.

Добре, оправих се.

Защо съм картоф?

САЛИ РУНИ

Да поговорим за "Нормални хора"?

Нямаме много опит в това.

Как да спра да съм картоф?

Едно е сигурно,

продължи по-дълго, отколкото някой очакваше.

"Необуздани".

Покъртителната история на интимните части на Вив,

ако салонът за коламаска не отвори скоро.

Премахнах ги с лазер още преди години.

Извинете ме, 19:00 часът е.

Олеле... - Благодаря, здравни труженици!

Благодаря.

Никой не се наслаждава на карантина повече от теб, Вив.

Останахме във връзка

и се подкрепяхме една друга в трудни моменти.

Вижте кой се прибра от болницата.

Брус, изглеждаш чудесно.

Лек инфаркт. Добре съм.

Караме я по-полека.

Без повече чийзбургери.

О, да. Но вижте.

Имаме специални курабийки.

С форма на аорта са.

Не.

И в професионални преходи. - Защото тя е прекрасна

и никой не ще отрече.

Вече ми възложиха три сватби.

Излезеш ли в пенсия, вече ставаш само за това.

Колко сладко.

Обидно е.

Не съм учила право,

за да казвам на децата на колеги да се целунат.

Както при много други, имахме възможност да опитаме нови неща.

Беше малко зловещо.

Мариновам собствени краставички.

Осинових спасен папагал.

Казва се Силвестър.

Добро момче ли си?

Силвестър си има нов дом.

Бяхме принудени да свършим дълго отлагани неща.

Ще задържа само това.

Чудесно е, че ще си запазиш кутията от кафе.

Това е Хари.

Хари ли?

Да. Пепелта на Хари. Ето.

Мечтаеше да свърши като лате ли?

Не го оставяй там. - Момент.

Дали ще му е по-добре на камината в стаята на Мичъл?

Едва ли покойният ти съпруг е очаквал да почива там навеки.

Връщаш се в кутията. Така.

Не. Разпръсни я някъде.

Какво да направя?

Просто да го изхвърля на полето ли?

Той е алергичен към коне.

Имахме чувството, че никога няма да свърши.

Хареса ми,

но ако ми се четеше за жена, затворена у дома си,

която бавно полудява,

щях да си чета дневника.

Но всичко все някога свършва.

Славно време беше, нали?

Беше най-добрият ресторант в Брентууд.

Най-добрият в Лос Анджелис.

Определено. - Така е.

Много сте мили.

Все някога щях да се пенсионирам.

Елате при мен на отвъдния бряг.

Скучно е, но пък е скучно.

Да.

Беше интересно преживяване,

но времето ни разделени най-сетне свършваше.

Предстоеше ни ново съвместно пътуване.

КНИГА ЗА ВЪЗРАСТНИ ГЛАВА ВТОРА

Чук-чук.

Боже мой.

Още ми се струва нередно. - Не е.

Отказвам да призная прегръдката за незаконна.

Какво става тук?

Стигнахме ли до етапа, в който покриваме мебелите с найлон?

Не, така става, когато имаш твърде много време.

Опитах и да сменя плочките в банята.

Не ми се получи. - Така ли?

Ужасно е.

Съдия!

Вече се пенсионирах, така че без формалности.

И "Ваша чест" стига.

Не съм очаквала да те прегърна с такава радост.

Да, често ми го казват.

Ехо!

О, не!

Боже мой.

Така се радвам да те видя.

Божичко. Здравей. - Здравей.

Здравей, съкровище. - Здравей.

И моето приятелче. - Здрасти, Слим.

Страхотно е.

Как си, Слим?

Много се вълнувам.

Вив, един въпрос. Какви са тези ръкавици?

Обир на бижута ли ще правиш?

Или ще ставаш мим любител?

А защо не и професионалист, стига да поискаш?

Би била вълнуваща промяна.

Всъщност има една вълнуваща промяна.

Леле.

Какво става... Какво?

Боже мой.

Сгодила си се? - Приказен е.

Можете ли да повярвате? - Аз не.

Да. - Имам много въпроси.

Кога стана?

Ами... - Чакай.

Хайде да седнем

и да ни разкажеш. - С подробности.

Добре.

Боже мой. Вив, това е прекрасно. О, не.

Божичко. Всъщност стана снощи.

Не е за вярване, че беше снощи.

Вървяхме към апартамента

и той спомена нещо за предложение,

а аз казах: "Кога, ако не сега?"

Понеже след още 50 години

може да не го намирам вече за толкова привлекателен.

В този момент бяхме пред един бижутериен магазин.

Докато се усетя, вече бяхме вътре и се чудехме дали да го направим.

Тоест, дали да се оженим.

И се решихме.

Да. - Божичко.

Гледай ти.

За Вив и Артър!

Благодаря.

Наздраве! - Прекрасно.

Благодаря, мили мои.

Спряхте ли се на дата?

Спрях се на Артър.

Моля? - Спрях се на него.

Трябва ли да се смеем... - Не.

Все пак тя е булката. - Да, от учтивост.

Да. - Шарън е права.

Я се виж. Ново ли е?

За мен да.

Собственикът му трябва да го е купил отдавна.

Радвам се, че вагината ти още не е излязла в пенсия.

Кой е късметлията?

Нямам представа. Намерих го на задната си седалка.

Намерих си го, мое си е.

Не разбирам как успяваш.

Сега знаеш защо трябваше да си смени ставата.

Хората с изкуствени колена да не хвърлят първия камък.

Леле, момичета. - Какво?

Трябва да видите какво намерих, докато чистех.

Чистила ли си? Какво ли е било преди това?

Вижте. Мисля, че това е поличба.

Поличба ли? Какво...

Това е от пътуването, което не се състоя.

Помните ли? Щяхме да ходим заедно в Италия.

Италия. Боже мой.

Мечтаехме за тази ваканция, но аз забременях и съсипах всичко.

"Пан Ам"?

С един от тези можехме да се качим на самолет.

Не мога дори да погледна.

"Изненадай Джани.

Вкуси пак вълшебните му кюфтенца.

Не живей в страх."

Леле. Това не е...

"Вкуси вълшебните му кюфтенца"?

"Не живей в страх"? Толкова ли са големи?

А кой е Джани?

Той е секси италианецът от курса ми по готварство

преди милион трилиона години.

Сигурно вече е дебел и плешив.

Съжалявам. - Не ми съсипвай спомените.

Но важното е друго, че намерих това.