The Spiderwick Chronicles

ХРОНИКИТЕ НА СПАЙДЪРУИК

80 години по-късно

Пристигнахме. Почти както го помня е.

Бях малко по-малка от теб, когато бях за последно тук, Саймън.

Голям е!

Да. Значи ще мога да имам по-големи домашни любимци, нали мамо?

Разбира се, вземи си крава. Вземи си стадо.

Чух го. - Това също. Какво ще кажеш, Джерард?

Джерард?

Добре, да тръгваме.

Тихо, г-н Тибс, всичко е наред.

Има онази миризма... на старци.

Просто отбелязвам, не отсъждам.

Ядосан си, че се местим. Разбирам това.

До какво очакваш да доведе мълчаливият ти протест?

Така няма да се справиш с гнева си,

поне не и по този начин.

Кажи "да" като кимнеш с глава. Мигни два пъти.

Нищо.

Мел, ти и Саймън внесете багажа.

Изчакайте ме във фоайето, докато проверя

откъде се пуска електричеството. - Добре, мамо.

Незабавно излизай от колата! - Не си ми майка, Мелъри!

Не, по-лоша съм, защото мама не вярва в боя.

Ела, тук, ти малка... - И той е вън от колата. Благодаря!

Спри! Няма да те оставя да продължаваш да се държиш като кретен.

Ще правя каквото си искам!

Мама има нужда от подкрепата ни, така че престани!

Саймън, хвани я! - Аз съм пацифист.

Толкова си дразнеща. Мислиш си, че знаеш всичко.

Да. Зная неща, които за теб са неизвестни.

Какви например? - Нищо!

Благодаря, че ми пази гърба, братле. - Не предизвиквам конфликти.

Какво правиш? - Разопаковам.

Защо? Казах ти, че това е временно. Татко ще пристигне утре и ще ни вземе.

Зная. Ами мама? - Може да вземе Мелъри.

Хайде, Саймън. Не може да останем тук.

Виж това място. Къщата е забравена от Бога.

И има онази... - Миризма на старци. Знам.

Какво е това?

Сол. По всички прозорци има сол. - Знам. И на този има.

И ако това не е странно?! - Предполагам, че тя я е сложила тук.

Това ли са лудата и съпругът й? - Не.

Това е Артър Спайдъруик. Сещащ ли се, нашият пра-правуйчо.

Малкото момиче е лудата. Имам предвид леля Лусинда, дъщеря му.

Тя е тази, която е живяла тук, преди да я отведат в...

В... - В лудницата.

Вярно. - И защо е била отведена там?

Защото е казала, че баща й е бил отвлечен.

От?

От феички.

Именно. Лудата ни леля е останала тук

през целия си живот и никога не е излизала.

Това няма да се случи с мен. Или с теб. Край на разговора.

Някой виждал ли е ключовете ми? Спомням си, че ги оставих тук.

Не.

Предполагам че, леля Лусинда много е обичала мед с овесените си ядки.

И доматен сос.

Къде е медалът ми по фехтовка, Джерард?

Виси си на кревата ти? - Там вече го няма.

Намери кревата и ще намериш медала.

Не говорех за кревата... Знаеш ли какво?

Ще игнорирам присъствието ти докато не ми върнеш медала.

Обещаваш ли? - Всъщност, ще трябва да признаеш

съществуването му, за да си върнеш медала.

Благодаря, Спок, ти си гордостта на Федерацията!

Джерард, върни го! - Не съм взел глупавия медал!

Ти си невероятен лъжец! - Конфликт.

Млъквай, Саймън!

Няма да правим това.

Нов град. Нов дом. Нова работа. Това е новият ни живот.

Няма нужда да се връщаме на старите навици.

Знам че тази къща не е перфектна, но можем да я поправим.

Ако искаме да я поправим. Става ли? - Добре, мамо.

Млъквай!

Здравей!

Татко. - Татко.

Да, пристигнахме. Какъв е този шум при теб?

Знаеш ли, забрави това, не искам да знам.

Просто, защото не искам. - Ще отида да потърся медала си.

Ще ти помогна.

Какво?

Баща ти е.

Здрасти, тате!

Здрасти, приятел! Как е в имението на семейство Адамс?

Къщата? Страхотна е!

Ако харесваш големи и страшни къщички по средата на нищото.

Сериозно. Тук няма нищо. Ще видиш.

Да е... Слушай...

Нали ще идваш утре?

Да, може би. Ще се опитам.

Защо "може би"?

Не се вълнувай, ще дойда. Трябва да поговорим.

Но може да не е утре. Разбираш ли ме?

Разбирам.

Точно така. Добре. - Ще се опиташ обаче, нали?

Определено. Ще се видим скоро.

Добре.

До скоро, синко. - Чао, татко.

Какво му каза?

Не можеш ли поне да се престориш, че искаш да дойде да ни види?

Джерард Грейс, остави тази метла!

Зад стената има нещо. - Незабавно!

Каза, че ще спреш да удряш неща когато се ядосаш.

Знам, че казах, че ще спра да крещя, но моля те, не прави това.

Мамо, ще го почистим. Върви си в леглото.

Трябва да се наспиш.

Добър ход, глупчо. Млъквай!

Нещо вътре се движеше.

Вероятно червена катерица. Често срещана в този регион.

Или може да е просто плъх.

Не ни трябват повече дупки в стената!

Прекрасно! За това също ще обвинят мен.

Я, виж ти!

С това нещо са качвали храна на горните етажи.

И как се нарича? - Кухненски асансьор.

Ключовете на мама.

И медалът ми. - Какво?

Все още мислиш, че аз съм го взел? Да, Мел, хвана ме.

Разбира се, взех медала ти, скрих го тук и зазидах стената.

Нямам представа как си го направил, но съм убедена, че е твоя работа.

Защото винаги правиш така. И сега ще почистиш това.

Но ти каза на мама, че ще почистим заедно.

Ние, означава - ти.

Саймън, нима не ти е интересно къде отива това нещо?

Не съвсем.

ВНИМАНИЕ!

Джерард Грейс, махни се ти, това място напусни!

Саймън! Саймън, събуди се!

Качих се горе. Там има стая. Тайна стая. На горния етаж.

Има бюро и сандък. Намерих тази книга.

Там имаше нещо. - Червена катерица?

Не беше катерица. Освен ако катериците не могат да пишат.

Беше написала в прахта на бюрото:

"Джерард Грейс, махни се ти това място напусни!"

Това е наистина... невъзможно!

Но вече е късно, лягай да спиш!

ВНИМАНИЕ!

Не смейте тази книга да четете!

Не смейте вий във нея да се взрете!

Защото ще рискувате живота си безценен

и към смъртта ще бъдете отведен!

Какво по...

Момчета, как излязохте от тук?

Пълен справочник на Артър Спайдъруик

за фантастичните същества, които ни заобикалят.

Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си,

се явява кулминация на работата на целия ми живот.

И скоро ще видите, както видях аз, че има фантастични същества,

живеещи сред нас, скрити сред мимикрия и магия.

В тази книга, ще намерите инструментите и техниките,

необходими, за да повдигнете воала и да видите невидимото.

Но щом започнете да "виждате",

няма да възприемате света по същия начин.

Но запомнете...

Тайните, които ще научите, са били пазени с години,

И много от представителите на този свят

биха искали, те да останат тайна.

Създанията, които ще видите, ще поразят въображението ви.

Много от тях не желаят да бъдат виждани.

Но с времето, успях да спечеля доверието им.

Някои, които съм щастлив да запиша, вече мога да нарека приятели.

Но има част от тях, от които, трябва да се страхувате.

Най-тъмните сили, на всичко живо, в този свят са събрани

в ръцете на едно същество: огърът Мулгарат.

Тайните събрани тук са могъщи, по-могъщи отколкото съм се опасявал.

Никога преди, знанието за целия този свят

не е било събирано в една книга.

Затова те моля, скъпи читателю, разумно да използваш информацията.

Понеже огърът Мулгарад търси знанието й,

с неуморимо постоянство.

Ако получи информацията от тези страници,

мога да ви уверя, че намеренията му ще са от най-злокобен характер.

Той приема много форми, за това трябва постоянно да сте нащрек.

Страхувам се, че колкото повече научавам

на толкова повече опасности, са изложени хората около мен.

Затова читателю, внимавай!

Предупреждавам те, бъди внимателен!

Мамо!

Какво става? - Мамо! Мамо, моля те, помогни ми!

Какво ти се е случило? Задръж!

Мамо, просто я отрежи! Отрежи я! - Добре, успокой се.

Мамо, моля те! Просто я отрежи! Отрежи я!

Моля те, просто вземи ножиците! Не ми пука!

Какво се е случило? - Той съсипа косата ми! Махнете го!

Джерард, този път отиде твърде далеч.

Мамо, моля те! Моля те! - Какво?! Не съм направил това!

През последните два часа четох, седнал в раклата!

Да бе, вярно! - Питай Саймън.

Е, беше в раклата.

Просто я отрежи! - Справочникът.

Мамо, просто я отрежи!

Това не ми е приятно.

Обещах ти, ще ти помогна да хванеш мармот или нещо подобно.

Трябва да тренирам. Сега започвай!

Саймън!

Това не беше честно. Той ме разсея.

Какво означава: "успокоявам"? - "Успокоявам".

Нали се сещаш успокоявам, умирявам, укротявам.

На английски. - Да направиш добро.