Dear Mr. Waldman (Michtavim Le America)

Писма от Америка

Translation ZALMEN BEHAR

Това се случи през пролетта на 1962 г. в района Флорентин, в южната част на Тел Авив.

Тогава бях на 10 години.

Порядъка на живота ми беше съвсем прост: сутрин молитви в религиозното училище,

а вечер филми в местното кино,

които жадно поглъщах представяйки си, че се сражавам за справедливост

рамо до рамо с Кърк Дъглас и Хари Купър.

Родителите ми бяха оцелели от Холокоста, но аз не разбирах какво се е случило там.

В онези дни, моите герои бяха Тарзан от книжките с комикси,

Спартак от киното,

Пол Темпл от радиото и Бабеле Бейе от историите на баща ми.

Доколкото си спомням, с брат ми през цялото време се стараехме,

как да не нараним нашите родители, как да ги направим щастливи.

Всичко това, за да се компенсира страданието им по време на Холокоста.

Никой не ни е казвал, че това е наш дълг. Просто го знаехме.

Пол, там има кола! Те са ни видели!

Наведи се, Стив!

Добре ли си? - Да, Стив.

Сега е мой ред.

Ти удари гумата!

Но... Но това е Шийла Бекстър.

Да, Шийла Бекстър, известна също под името Валентина!

"Страхуваш ли се от смъртта, Спартак? - Не, Антоний.

"Не повече, от страха ми, когато съм се родил. "

Връщай се на работа.

Няма нищо за четене.

Всички на работа.

Хилик, донеси шарана в кухнята, веднага!

Успокойте се, моля.

Е, мои малки гении, кой знае?

Никой да не смее да каже, че няма гении в това училище.

Пилотът на космически кораб се нарича "Астроноват".

И сега,

този "астроноват" на неговия кораб, какво става с него там?

Да, рижавия Юда? - Него го хваща морска болест.

Как може да го хване морска болест, а?!

Той се носи в космическия си кораб, като балон.

Той просто се носи, се носи и се носи. И защо?

Да, Йорам? - Заради гравитацията?

Правилно, но гравитацията е само част от това.

Но, най-вече е заради това, че няма кислород в космоса...

Кой извика? Искам да знам кой извика така?

Хилик, ти ли беше?

Хилик стани и отиди в ъгъла. - Но, учителю...

Не ми казвай "но учителю"! Знам, че си ти. Стани и отиди в ъгъла!

Хайде, по-живо. Разстройваш класа.

Защо ме гледаш като гладна камила, а?

Искаш да ме изядеш ли? Това ли искаш? Отивай в ъгъла.

Аз съм Спартак!

А аз съм Антиох! Напусни класа, негодник!

Отиди при директора и му кажи, че съм те изпратил.

Какъв наглец...

Ривкале!

Хей, сладур.

Какво ще кажете за новата ми кола?

"Шевролет" 1948г.

Била е произведена, когато Бен Гурион провъзгласи тази държава.

А сега погледнете държавата и погледнете моята кола...

Америка! - Наистина е Америка.

Погледнете този двигател. Погледни, Мойше, като бонбон е.

Наистина е като бонбон.

Мойше, имам "Щудебейкър", модел "Ларк". Отлично състояние.

Нови гуми, ако те интересува... - Аз дори нямам шофьорска книжка.

Скорости и волан... Аз ще те науча. Нали, Ривка?

По-добре да спестим парите за нов апартамент.

Да тръгваме, далеч ли е? - Далеч? Това е в Холон.

Това е съвсем близо.

Изчакайте, докато видите парцела.

Казвам ви, Холон ще е град на бъдещето.

Хората ще се преместят там на тълпи и Тел Авив ще се опразни.

Хилик!

Е?

Какво "е"!? Тук е пълна пустош.

Малко въображение! След няколко години ще има нови сгради,

мезонети, супермаркети, магазини, деца, леки автомобили, паркинги!

След колко време ще се нанесем? - О, след година или две.

Ще прескочим утре до адвоката, да платим депозит и готово.

Доста далеч ще е от тук до работата.

А сега по-добре ли е? Всеки ден ходиш пеша на работа.

Нямаме дори автобусна спирка около вкъщи. - Ще има автобусна спирка.

А, така ли? - Ще има. Точно до нашата къща.

Няма да се местя в Холон, той е лъжец.

Сега пък Фройке е лъжец?

Ти ми каза, че само заради Фройке, си излязъл от лагера жив.

Това не е лагер, това е Израел, и ул. "Бенбеништи" е най-хубавата.

Наистина ли? Искаш децата ти да спят на едно легло, докато влязат в армията ли?

Да станат престъпници, както всички останали тук?

Даже няма автобусна спирка в близост до вкъщи.

Това ли ти е проблема? Едно писмо и всичко ще се уреди.

Отново ли писмо? Можеш да публикуваш роман от кореспонденции.

Йонатан, донеси ми писалка и лист хартия!

"До Министърът на транспорта.

"Относно автобусна спирка на улица Бенбеништи.

"Нямаме автобусна спирка около къщата, а това е неприемливо.

"Трябва да ходя цял час до работата.

"Да не говорим за факта, че в целия район няма... "

Синагоги? - Нужници.

"От това на човек може да му се спука пикочния мехур!

"Моля Ви да се погрижите за това. С уважение,

"Мойше Валдман. "

Е, как е?

Вместо нужници, написах тоалетни, така звучи по-добре.

В тоалетните не серат ли?

Е, това е всичко. - Кое е всичко?

Вече ти уредих автобусна спирка и експрес-тоалетна.

Не искам твоята автобусна спирка. Искам да се преместим от тук.

Сърцето ми ще изскочи.

Продължавай с твоите сценки, това няма да ти помогне.

Татко! - Ох, сърцето ми!

Не, татко, не!

Ох, сърцето ми! Ох!

Бях на десет години, когато моя брат, Янкел Валдман,

възкръсна от мъртвите и промени целия ми живот.

Какво толкова интересно има във вестника? Ти буквално си се залепил за него.

Моят син е назначен за съветник на президента Кенеди.

Ето, виж?

Джек Валдман назначен за съветник на президента Кенеди. "

Не разбрах шегата.

Това е стара шега на книговезец. Какво може да направиш?

Не е за образовани хора като твоето семейство.

За мъртвите не се шегува.

Може би той не е мъртъв?

Какво става? Пак ли някой лош сън?

Утре целуни мезузата (кутийка с молитва на вратата) и се помоли на ангел-хранителя.

Добре? Седни.

Е, какво има? Това е само сън, всичко ще мине.

Какво ще кажеш, приличаме ли си? - Това е Президента на Америка.

Не Кенеди. Този дето седи до него.

Джек Валдман, неговият съветник.

Приличаме ли си?

Може би той е от нашето семейство.

Това е Янкале.

А това е майка му. Рахче.

Какво мислиш? Изглежда ли като Джек?

Може ли да е той?

Довиждане.

Готов ли си?

Съдът осъди Адолф Айхман на смърт

за престъпления, извършени срещу еврейския народ.

Трябва ли ти микроскоп? - Той я има "болестта". Виж.

На врата му, виждаш ли?

На същото място като мен. В същата точка.

Мойше, това е изцапано. - Това е заболяването!

Янкеле я имаше също.

Точно като мен.

На същото място. - Това вероятно е Фройке.

Мойше, моля те.

Ривка, Мойше, Холон ви очаква.

Сега слизаме.

Сърцето!

Сърцето ми.

Татко.

Защо свириш "фа", когато искам "си бемол"?

Хилик?

Събуди се, Спартак.

Искаш ли юрганче?

Тишина! Никой да не се смее!

Хайде: Ре, ре, до, ре...

Отвори широко.

Добре, сега да проверим дишането.

Ето малко затоплям стетоскопа,

за да не те побиват тръпки.

Дишай.

Дишай.

Не дишай...

Как си със съня?

Имаш ли лоши сънища?

Какво те безпокои?

Нещо у дома? Приятелите в училище?

Не знам какво става с него, д-р Хендлер.

Не яде, не иска да ходи на училище.

Какво е това, докторе? Може би паротит?

Нито е паротит, нито е отит. Той е здраво момче.

Малко тъжен, но е здрав. - Тъжен?

Може би да даде проба на урината?

Ти и твоите откачени идеи.

Защо мислиш, че Хения има "зли очи"? - Защо, защо?

Защото нейния стомах е ялов, като пустинята Негев, затова.

Не видя ли тя как гледаше момчето?

Без моркови.

Хилик, ти с моркови ли? - С моркови, но без магданоз.

Дай си другата ръка.

Ето, чувствам, че това излиза.

Татко изгони "злите очи" от теб. По-добре ли се чувстваш?

Яж.

Мойше, ставаш ли?

Няма ли да ставаш?

Хилик, ставай, ще закъснееш за училище.

Не се чувствам добре.

Сега вече имам две болни деца.

Хилик, как се чувстваш? - Горе-долу, а ти?

Вече по-добре. - Аз също.

Какво правиш? - Гледам филми.

Кои по-точно? - Спартак се сражава.

А ние получихме нова книга в книговезницата.

"Дани Дийн: Видимо и невидимо"

Аз го харесвам, срещу кого? - Кой знае? Предполагам, че срещу арабите.

Татко? - Да?

Откъде знаеш, че Джек Валдман е синът ти?