Nine: Nine Times Time Travel (Nine: Nine Time Travels / Nain: Ahob beonui Shiganyeohaeng / 나인: 아홉 번의 시간여행)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

9 ПЪТУВАНИЯ ПРЕЗ ВРЕМЕТО = Епизод 20 =

Чичко!

Гледай ти, изяснило се е.

Какво, по дяволите, е това?

Отдръпни се. Извинете! Съвземете се!

Жив ли сте?

Ей! Има ли някой там, елате насам?

Ей, събуди се! - Умрял ли е?

Някой да се обади на полицията. Тук има умрял човек.

Обадете се на полицията! Тук има мъртъв човек!

Ши А.

Казах ти да побързаш. Какво правиш тук?

Къде ти е мечето? - Той умря.

Какво?

Чичкото умря.

Кой?

Децата не трябва да гледат това. Хайде.

Почакай! Аз го познавам. Дори говорих с него.

Закъсняваме за полета. Какво ти става?!

Да не отиваме на пикник?

Летим за Америка, никога няма да се върнем.

Побързай!

Сон У.

Сон У.

Да вървим.

Ало? Вие ли ми звъняхте?

Здравей.

Аз ли?

Сега съм у дома. Тази вечер ли?

Хапвай, месото ще изгори.

Още когато приключи случая, си помислих за теб.

Затова реших да ти се обадя. Исках да те почерпя.

Благодаря.

На брат ти ще му смекчат присъдата.

Не го е направил умишлено и сам се е предал.

Не го съди твърде строго.

Раняваш само себе си, като го ненавиждаш.

Момче, знаеш, че заради работата си, се срещам с различни хора.

Това е нищо. Всеки ден виждам много по-лоши неща.

Това, което се е случило, не е нещо необичайно.

Мога ли да стана журналист? - Искаш ли го?

Никога не съм мислил за това преди, но ми харесва професията ви.

Вие направихте неща, който дори полицията не може.

Не го прави, момче. Даже не си го помисляй.

Работата е трудна. Защо ти е да работиш при нас?

Поне да беше достойна… - Достойна е.

Господи! За да станеш журналист, трябва да си умен. Ти умен ли си?

Да.

Да си умен, не е достатъчно.

За да станеш репортер, ти трябва и хубаво лице, като моето.

Значи е само за мен.

Ти само ела. Аз ще се погрижа за теб.

Преживял си много. От теб ще стане добър журналист.

Ще виждаш недостатъците на обществото

не само с очите си, но и чрез сърцето си.

Затова ще имаш смелост да се бориш. Малко са такива като теб.

Научи се как се действа и ще ти дам шанс.

Обещавате ли ми?

Така няма да се притеснявам дали живееш добре.

Ето. Хапни си още.

Добре.

Първо съобщение.

Последното ми послание към мен самия в миналото.

Ще се върна по обяд. И повече няма да мога да идвам тук.

Каквото и съобщение да ми оставяш, няма да мога да отговоря.

Затова ме забрави и живей своя си живот.

Не ти трябва да знаеш как живях аз.

Защото всяко твое решение ще повлияе на това какъв ще стана.

Казах ти, нали? Ти винаги вземаш правилното решение.

Ще имаш прекрасен живот.

Така че, забрави за мен.

Ако всеки ден живееш достойно,

след 20 години ще видиш мен в огледалото.

Ще се видим пак след 20 години.

Съобщението изтрито.

Моето последно послание до мен самия в бъдеще. Върна ли се вече?

Вярвам на думите ти, че някой ден ще разбера брат си.

И че винаги ще вземам правилното решение.

Ти ми изглеждаше добър човек.

Също така и смел.

Повече няма да оставям съобщения и да любопитствам какво правиш.

Аз държа на думата си.

Знаеш това.

Ще се видим след 20 години. Чао.

2007 г. 14 години по-късно

Ей! Ръката му я няма! Дясната!

Дясната ли? - На този с черния костюм! Търси.

Добре, ще търсим.

Не пресичайте лентата! И нищо не пипайте.

Ей, контролирайте журналистите! Какво правите?

Дръжте ги далеч от тук!

Репортер Пак, тук повече няма нищо. Да отидем ли в болницата?

Къде отиде? Репортер Пак! Репортер Пак!

Репортер Пак!

Ало. - Репортер Пак, къде си?

Братле, може ли да извикаш полицията?

В тунела намерих една дясна ръка.

Казах ти. Не е катастрофа, а убийство.

Братле, те не затвориха ли пътя?

Да, директоре. - Къде си?

Точно се прибираме. - Днес е партито за новобранците.

Смееш да не дойдеш!

За малко да умра.

Преди малко животът ми вися на косъм, а вие ми нареждате да идвам на парти?

И главата да си размажеш, не смей да пропускаш партито.

Ако пак не дойдеш, ще излетиш от работа.

Обещахте да се грижите за мен. Но защо не усещам загриженост?

Излъгахте бедния наивен гимназист. - Млъкни! Бързо идвай!

За здравето на директора!

Защо се забави? - Току-що се върнах от Куангджу.

Тук ли пирувате? - Да.

Какви са тези ужасни викове?

Новите много смешно разпускат. Влизай!

Мин Йонг!

Какво стана? - Припадна. В безсъзнание е!

Не стига, че закъсня, но и повали красивата ни колежка!

Заради мен ли е на пода? - Тя кърви. И не идва на себе си.

Да я заведем ли в болницата? - Пак Сон У, ти я заведи!

Аз ли? Тъкмо дойдох!

Преди да дойдеш, ние се веселихме. Всичко развали! Води я в болницата!

Добре.

Събуди ли се вече?

Кой си ти? - Кой съм аз ли?

Твоят колега. - Колега? Никога не съм те виждала.

Разбира се! След като се сблъска с мен, веднага припадна.

Как се казваш? - Чу Мин Йонг.

Добре, Чу Мин Йонг. Явно са те назначили,

докато бях в командировка. Слушай ме внимателно!

Знаеш ли какви хора много ме дразнят?

Които не могат да се контролират. Пияници като теб.

По път за тук ми дърпаше косата. Повърна 3 пъти върху мен.

Подиграваше се на таксиметровия шофьор, защото беше плешив.

Хленчеше да те нося и сега ме боли гърбът.

Направи истинска комедия в чакалнята.

На всеки срещнат се кълнеше,

че си репортер в CBM. Направи ни на идиоти.

Безобразна си.

Чу Мин Йонг, сега ми падна!

Очаквай животът ти в службата да стане много весел. Бъди готова.

Добре.

Какво е това "добре"? По-добър отговор не можеш ли да измислиш?

Толкова ли си тъпа? Как стигна до тук?

Съжалявам.

Знаеш ли, говориш много добре. Обожавам такива мъже.

Какво? - Ти си страхотен!

Всъщност, имаш ли си гадже?

Изглежда, че не.

Как е възможно да вземат такава глупачка на работа?

Колега!

Вече изтрезнях.

Съжалявам за безпокойството. Следващия път аз…

Къде отиваш? - Как къде? Прибирам се у дома.

А аз исках да те почерпя кафе. - Да ме почерпиш?

Съжалявам.

Кафе… Или ако искаш…

Чакай малко! Стой!

Защо ме спираш? - Почакай малко, премести се.

Луда ли си?

Какво ти става?

Трябва да хвана метрото.

Господине, ще ме оставите ли на някоя станция?

Която и да е ли? Ето я най-близката.

Искам да кажа на 2-ра линия. Коя да е станция на 2-ра линия.

Господине, да потегляме.

Всъщност, как се казва колегата ми?

Няма да ти кажа. - Защо?

Аз съм Чу Мин Йонг. Казвам се Чу Мин Йонг.

Знам. Вече ми каза.

Казала съм го вече?

Колега, а ти как се казваш? Сигурна съм, че името ти е хубаво.

Напълно ли изтрезня? - Да.

Тогава ме слушай внимателно.

Ако отново се опиташ да ми се натискаш, ще те убия.

Понеже се напи, сега си в черния ми списък.

Ако пак флиртуваш с мен…

Какво? - Боже!

Господине, спрете колата!

Още не сме пристигнали. - Спрете! Бързо!

Добре.

Ей! Какво ти става?

Съжалявам. Трябва да тръгвам.

Довиждане!

Май не е добре с главата?

Запомни… лицето ми.

И никога не го забравяй.

Как е възможно?

Когато срещнеш човек, който много да прилича на мен,

не се доближавай до него.

Не се опитвай да се сближаваш с него.

Дори не се интересувай за него.

Защо?

За да не съсипе живота ти,

стой по-далече от него.

За да не съсипе живота ти, стой по-далече от него.

Почакай малко.

Какво става, по дяволите?

Ей! Къде е Чу Мин Йонг?

А, да, Чу Мин Йонг! Какво си й направил снощи?

Какво? - Знаеш ли какво ме попита?