Pioneer One

ЗАЩИТЕНИТЕ "Игра на криеница"

Какво правиш в леглото ми?

Ами нищо...

Опитвах се да спя, макар че, не беше много лесно.

Като печка си.

Да, но все пак не ми каза защо си в леглото ми.

Какво искаш, Искричке? Стаята ми е заета от твоя колега,

с нацупените устни, в банята не може, а нямаше други свободни стаи.

Ами не знаеше ли, че тази също не е свободна.

Това, което си искал, е да... - Ти си тази, която...

В сънищата ти.

Какво?

Извинявай, не исках да те будя... Чух гласове и... Исках да хапна нещо и...

Не се притеснявай, тъкмо щяхме да слезем.

Щяхте?

Щях, щях...

Хайде.

Химена, нямаше я Бланка.

Мислиш ли, че той може да я е видял?

Попитах за нея, и не ми каза нищо. Не мисля, че...

Кой си питала за Бланка?

Следваха ме двама. Анхел се появи, сби се с тях, и така успяхме да ги спрем.

Къде е Бланка?

Заплаших единият от тях, за да разбера нещо за Бланка, но не ми каза нищо.

Тогава дойдоха и други, и трябваше да тръгваме. Съжалявам, прости ми!

Трябваше да остана, да се опитам да разбера истината, но... може би...

Може би щеше да си отвлечена, Сандра, и нямаше да си с нас сега.

А аз съм щастлива от това, че си тук, и че си добре.

Здравей! Аз съм Карлос.

Анхел.

Искаш ли нещо? - Не е нужно.

Защо не използваш силите си?

Спокойно, аз също имам, като теб съм.

А ти какво можеш да правиш?

Знаеш ли, че е хубаво да закусваш добре - прави те много силен.

Не ми ли вярваш?

Пробвай, удари ме тук!

Хайде, не се страхувай, удари ме с всичката си сила,

Видя ли колко си силен? - Страхотно е!

Хърках ли много? - Не.

Съжалявам, трябвало е да ходиш да спиш във ваната, нали?

На Карлитос също му се е налагало понякога. Просто не се усещам.

Но пък и не съм хъркал много, защото не затворих очи почти цялата нощ,

с тези двама бегълци, където имаме тук, добре де, на половина бегълци,

но то пак същото.

Химена, какво ще правим?

Не се притеснявай, Нурия взе билетите за 8.

Но това значи, че ще бъдат вкъщи цял ден?

Само докато си тръгнат.

Трябва само да внимаваме, после ще ги качим в колата,

ще ги закараме до летището и готово. - Не знам..

Искам да кажа, че тази къща не е бункер.

Има прозорци, врати и, разбира се, Роса Руано.

Да, но къщата на Андрес я охраняват, а къщата на Нурия е срещу неговата.

Знаеш ли друго място?

Ами тунелът? Няма да е първият път, в който Андрес го използва.

Тунелът е към Вила Дорита, а трупът, който намериха, е близо до нея.

Не, полицията проверява околността, мисля, че е рисковано.

Да, но също така е опасно и да са тук.

Освен това и с този новият.. Анхел се казваше, нали?

Смяташ ли, че трябва да му разкажем за Андрес и момичето?

Не, по-добре е да си останат в стаята и да не се разбира нищо.

Поне докато не разберем дали можем да му вярваме.

Много са ти готини силите!

Много по-готини от моите!

Уха! Още веднъж, още веднъж!

Имам въпрос: Ако седнеш на стол, ще паднеш ли на земята?

Анхел, не знаеше, че си там. - Какво знаеш за него, Сандра?

Знам, че ми спаси живота. - Да, за да може да те последва дотук.

Какво искаш да кажеш с това?

Няма да е първият път, в който тези хора използват номера,

за да разберат къде сме. Искам да кажа, че това момче,

може да те е използвало, за да стигне до нас.

Но Марио, аз го помолих за помощ! - Щом е прекарал толкова време там,

със сигурност е един от тях! - Аз живях с тях.

Да, и в началото не му вярвахме, нали? - Да.

Но този е една кукличка, и му личи. А онзи не ми харесва изобщо.

Но защо? - На мен пък много ми харесва.

Минава през стените. - Да, но не става въпрос за това,

дали ни харесва или не, а за това, дали можем да му вярваме.

Не разбирам как може да говорите така! Ще го изгоните ли?

Трябва. - Не знаем... все още.

Какво?

Сега остава само да поискат и възнаграждение...

Хайде да се успокоим за малко.

Първо ще изчакаме Андрес и момичето да заминат и после ще решим за Анхел.

През това време те ще останат в стаята, без да излизат навън, моля!

А ние ще се държим нормално, сякаш нищо не се е случило.

Сякаш нищо не се е случило?

Кажи го на Роса Руано, защото вече знае какво пише във вестника.

В колко часът става тази жена? - Според мен никога не спи.

Виж, виж, виж!

Има страх. Има страх в селото! Сякаш лети из въздуха. Усещам го.

А това момиче кое е? - Това е дъщерята на Андрес.

Господи, Андрес има дъщеря?

Някой си мисли, че знае всичко, а то се оказва, че не си познава съседите.

Горкото дете! Не се знае какво й е направил това чудовище.

Виж, не знам дали й е направил нещо. Само знаем, че е изчезнала.

Това малко ли ти се струва? Един убиец на старци,

който отвлича деца и се разхожда сам. А ти си седиш тук спокойно,

и правиш трохи на килима ми. - Това е случай на Национална полиция.

Да, на Националната полиция.

Кой ще охранява улиците ни, кой ще ни пази от престъпниците?

Но как кой? Както винаги. Аз и Ортиго.

Да, сега съм много по-спокойна... - Роса, вярвай ми поне веднъж!

Но какво искаш да ти кажа, Антонио?

С този убиец в града, който може да е на съседния ъгъл, не съм спокойна.

Трябва да направя нещо.

Казахме, че имаш температура. Може да е грип или нещо такова.

Можеш ли да ми обясниш какво ти е направил Анхел?

На мен нищо. Не ми харесва. Нещо на кожата.

На кожата? И какво е това?

Била си с 39 градуса, нали?

За да бъде достоверно, че си се оправила толкова бързо.

Откакто влезе през вратата, не му вярвам.

Ревнуваш ли? - Аз да ревнувам?

Бълнуваш ли? Защо да ревнувам? - Тогава какво има?

Ама си едно дете... - А ти си глупак!

Толкова ли е трудно да си признаеш?

Да си призная какво?

Все ми е тая дали ще се мотаеш с този с хубавите очи,

ако ще и да се ожените, и деца да имате. Все ми е едно!

Така ли? - Разбира се!

Не ми каза това, когато щях да си тръгна.

Не знам за какво ми говориш. - Какво?

Не знам за какво ми говориш. Въобразяваш си!

Разбира се, сигурно е заради температурата, която имах.

Нурия, това, което искам да кажа, е, че полицията няма нищо срещу теб.

Ако решиш, можеш да останеш. - Марио, можеш да ме разбереш.

Ти също си оставил всичко. - Да, но го направих заради сина ми.

Знаеш ли, че когато бях учителка, Елена беше любимата ми ученичка.

Беше много сладко момиченце, и много умно.

Но един ден разбрахме, че майка й е починала, и тя спря да идва на училище.

Отидох у тях, за да видя как е и, ако мога да им помогна с нещо...

И там беше Андрес... Беше съсипан.

Не искаше да ми каже истината, но започна да плаче.

И мисля, че в този момент се влюбих в него.

И две години по-късно ето къде съм.

Не знам, Марио, знам, че Елена не е моя дъщеря, нито пък Андрес мой съпруг

Но са твоето семейство.

И вече знам, че животът като бегълци не е най-хубавият, но...

Не, не си го и помисляй. Аз живея така и си е голямо удоволствие.

А пък и вие сте друг клас бегълци, не като нас.

За да избягаме, ще ни трябва самолет.

Смяташ ли, че ще успеем? - Със сигурност.

Вярвай в нас, наистина. Ще ви изведем от къщата, и всичко ще бъде наред.

Вярвай в мен, вече имам голям опит.

Всичко ще е наред.

Здравейте! Нурия, хубавата ми тя!

Ах, колко ще ни липсваш!

Марио, тъкмо си тук. Ще ми помогнеш ли с организацията?

С организацията? На какво?

Роса, но какво е това?

Градски патрули, пише го тук. Групи от 4 човека, за да охраняват по улиците.

Да, разбира се. Но това е абсурдно.

Абсурдно ли? Какво му е странното?

По филмите го правят непрекъснато и им се получава страхотно.

Разбира се, по филмите, но ние сме в истинския живот, Роса.

Имаме компетентни органи на реда.

Марио, аз спя с органа на реда по цяла нощ.

И какво да ти кажа, малко помощ няма да е зле.

За какъв тип помощ говорим?

Ами да се излиза по улиците на групи и да се наблюдава всичко, което става.

Кой влиза, кой излиза през деня, през нощта.

Има един убиец на свобода, може да е между нас.

Не можем да остане със скръстени ръце.

Ще се съберем, за да се организираме. - Всички ли?

Току-що започва повикването. Сега.

Загубени сме.

Мислиш ли, че хората ще участват в това?

Щом го организира Роса Руано, със сигурност.

Не знаеш каква е тази жена. Способна е да постави охрана на всеки ъгъл.

Тогава да мина оттук ще е по-трудно, отколкото през берлинската стена.

И какво ще правим, Марио? - От къде да знам!

Ще й дадем нещо, за да се занимава!

Какво? - Купон!

Купон, който тя ще се заеме да организира и така ще забрави за всичко

Купон за какво?

За сбогуване с една много обичана от всички учителка.

Роса, едно нещичко...

Кога ще й кажеш? - Какво?

Кога ще й кажеш, че си влюбен?

Не знам, но ми се струва, че наистина я харесваш.

Ти от кога стана такъв психолог?

Ако бях на твое място щях да побързам, защото Анхел напредва добре.

Разбирам, че ревнуваш... - Я се успокой! Чуваш ли се?

Виж, може да съм на 14 години, но не съм сляп. Виждам как се гледате

Не е необходимо да си Лусия, за да знаеш какво си мислите.

Защо не й го кажеш?

Змия, тя няма да те чака вечно.

Значи никога не си я виждал?

Сигурен ли си? - Да.

Казва се Бланка.

Химена, те не вредят на децата. - Така ли? Тогава какво правят с тях?

Обучават ги. Искат да усвоят своите възможности.

За какво? - Не знам.

Тогава най-добре би било да отида в тази къща, в която си бил затворен,

и да попитам вашият. Баща. Така го наричаше, нали?

Вече няма да са там. Няма да има нищо от тях.

Колко време прекара с тези хора, Анхел?