The first 200 lines.
ЛОШО МОМЧЕ = Епизод 3 =
Наистина си късметлийка.
Можеш да направиш всичко, което си поискаш.
От какво семейство е тя?
Батко. Вторият ти брат?
Кой ти е казал, че си ми нужна?
Защо бяхте в репетиционната?
Искате да повярвам, че сте учител?
Исках да ви видя.
Защото не е лесно да забравиш някой, който те е наранил.
Како!
Добре ли сте?
Съжалявам.
Съжалявам.
Изпратих мениджър Йом.
Мо Не, отсега нататък няма да се срещаш с онзи мъж.
Не става. - Знаеш ли кой е той?
Защо се навърта около теб, какъв човек е?
Много по-добър е от измамника мениджър Йом.
Какво?
Мениджър Йом си има любовница. Актрисата Чой Хьо Джо.
Какво? Сигурно грешиш.
Истина е.
А този мъж - Гон Ук…
наистина се интересува от мен.
Откъде си сигурна?
Ако продължаваш да се виждаш с него, ще кажа на мама и татко.
Сещаш се какво ще се случи тогава. - Како!
Трябва веднага да приключите всичко. Така е най-добре и за двамата.
Добре ли ме разбра?
А аз ще проверя ситуацията с мениджър Йом.
Не казвай на никого, преди да потвърдим.
Топла е.
Мун Дже Ин.
Аз съм Мун Дже Ин.
Чух, че вие сте вторият й брат.
Тя ли каза така?
Да.
Мун Дже Ин.
Роден град? - Бусан!
Рождена дата? - Глупако, подреди си бюрото.
По-силно! - Говоря възможно най-силно!
Каква загуба! Толкова млада. - Приемаме, че е самоубийство, нали?
Да, трябва да приключим вече с това.
И това момиче ли си има неприятности?
Познавам я. - Това момиче?
Коя?
Нея ли познаваш? - Да.
Спореше с някакъв пред супермаркета.
Загледах я, защото е моят тип жени.
Да спори? - Да.
Кога е било това?
Кога да беше…
В деня след мача с Япония.
Трябва да е било на 7-ми.
По кое време? - Защо ме питате такива подробности?
По кое време, глупако?
Ами…
Когато свърши мачът. Може би между 1 и 2 часа сутринта?
Между 1 и 2 сутринта?
Някъде тук ли? - Да. На ъгъла вдясно.
Помниш ли мъжа, с когото е спорила?
Беше с гръб.
Спомни си.
За какво спореха? Помниш ли нещо?
Детективе, ако ви кажа,
ще ми свалите ли белезниците?
Глупак!
Тази жена е умряла през онази нощ.
Това означава, че може ти да си я убил.
Не съм аз! Не съм направил нищо!
Чакайте, чакайте малко…
Как го нарече? Дже Сонг?
Джун Сонг? Май беше Те Сонг.
Те Сонг!
Дай ми го! - Полудя ли?
Дай ми го! Те Сонг, какво ще стане с мен?
Точно така.
Те Сонг. Името беше Те Сонг.
Точно това крещеше тя.
Те Сонг?
Те Сонг…
Сигурен ли си? - Да.
Те Сонг?
Детектив И, веднага се обади на Хонг Те Сонг.
Да.
Продължаваме. Адрес?
Номерът, който избрахте…
Не отговаря. - Позвъни пак.
Добре.
Те Сонг.
Те Сонг.
Ало. - Мун Дже Ин е на телефона.
Кафето не се изпира.
Какво? Кой е?
Петното от кафето не може да се изпере.
Те Сонг?
Какво ще направиш?
Ще платя да го изчистят.
Не.
Защо не дойдеш тук и да го изпереш?
Какво?
Адресът ми е…
Адресът ми е…
Ало. - Хонг Те Сонг?
Къде си, глупако? Не можеш да избягаш!
Как смееш да ни лъжеш?
Къде си? Бързо казвай къде се намираш!
Аз съм детектив Куак.
Трябва да ви задам няколко въпроса. Нека се срещнем.
Какво се е случило?
През онази нощ…
някой е видял Чой Сон Йонг пред супермаркета
да крещи името "Хонг Те Сонг".
Това е вашето име.
Не е била Сон Йонг. - Какво?
Тя никога не ме е наричала Те Сонг.
Винаги ми казваше "скъпи Те Сонг".
Тя ли е била?
Дори и когато спорите би ви нарекла така?
Да спорим?
Тя никога не ми е била сърдита.
Но ми се иска да беше.
Значи Чой Сон Йонг е познавала друг мъж на име Те Сонг?
Нямаше други мъже, освен мен.
Не, не.
Имам предвид приятел или колега.
За нея…
аз бях единственият мъж, когото познаваше.
Да се срещнем и да поговорим. Къде сте сега?
Не приключихте ли с въпросите?
Заминавам за Япония.
Никога повече няма да се върна тук. - Япония?
На мое място щяхте ли да живеете с такова семейство?
Моля?
Заминава за Япония? Не може ли да блокираме летището?
Не, не. Трябва ни непоклатимо доказателство.
Сигурен си, нали? Крещяла е името "Те Сонг".
Да. Защо не ми вярвате?
Те Сонг.
Синко! - Да?
Провери записите в телефона й.
Прегледай номерата за друг мъж с такова име.
И пак претърси дома й за мъжки принадлежности.
Ти!
Не си видял лицето му, но помниш ли с какво е бил облечен?
Да.
Детектив И. - Да?
Разпитай го. - Да.
Как изглеждаше?
Как би могъл да изглежда гърбът му?
Помисли внимателно!
Ти си тук!
Да, здравей.
Наистина дойде.
Влизай.
Нали ме повика да дойда и да изчистя ризата ти.
Значи дойде, за да я почистиш лично?
Ще платя за химическо чистене, само ми кажи сумата.
Не, ще я изпереш за мен.
Ще изляза за малко.
Не, чакай.
Защо? Искаш да ми кажеш нещо? - Не, но…
Искаш да изпера ризата, докато теб те няма вкъщи?
Е, аз какво да правя, докато ти переш?
Мислех да не я пера тук. Ще го направя у дома…
Не обичам дрехите ми да се разнасят по чужди домове.
Дай си ми я, ако няма да я переш. - Не…
Ще я изпера.
Не съм казала, че няма да го направя? Къде е пералнята?
Каква пералня? Банята е там.
Благодаря, тогава.
Всеки път щом се видя отразен в очите ти,
искам да ти кажа „Обичам те“.
Всеки път щом нежно ме докоснеш,
ми се ще да те притисна и задържа в прегръдката си.
Като бодлите на красиво цвете съм,
причинявам ти само болка и страдание.
Дори моите дрехи не пера на ръка.
Отвратително!
Какъвто и изрод да е синът им,
бива ли да го оставят да живее на такова място?
А са толкова богати… Наистина са страховити.
И какво? Наистина ли ме извика тук, за да пера?
И тази незагасващата моя любов
ще ме държи винаги близо до теб.
Господине, моля те, върни ни топката!
Футболист ли си бил преди? - Да, в основното училище.
Нападател? - Не, вратар.
Значи ще опазиш шутовете ни към вратата?
Разбира се. Много съм добър.
Ако допусна и един гол, ще ви почерпя сладолед.
Ръцете ме болят… Как ме болят ръцете.
Благодарим. Вкусен е.
Щастливи ли сте? - Да.
Можех и по-добре да се справя. - Наистина ли си бил вратар?
Да, бях вратар. - Но ти не хвана нито един шут.
Не можах,
бяхте прекалено добри. - Лъжец!
Вкусно. Много е вкусно…
No comments yet. Be the first to leave one.