Orange Marmalade (오렌지 마말레이드)

XVII век, Канге, провинция Хамкьонг

Когато мракът стане по-дълбок,

когато лъчите на луната почти се загубят,

и стават едно с лунните сенки,

те проникват навън.

Защо го правите? - Кой пресича границата посред нощ?

Ние сме…

Вампири. Те не са хора.

Атака!

Сърцата им бият, но във вените им не тече топла кръв.

Нараняваш ги, но раните им зарастват.

Вечни са, могъщи като диви зверове.

Имат живот, но не живеят,

нито пък са мъртви.

Приличат на хората, но не са и хора.

Те са чудовища кръвопийци.

Бяха вампири.

Гладни чудовища, търсещи плячка,

които планираха да потопят 8 провинции на Чосон в кръв

чрез бунт.

Спешно е! Пратете съобщение до столицата!

Предупредете жителите на Чосон.

Трябва да се пазят от чудовищата в столицата,

които прекършват вратове в търсене на кръв.

Ако не искате да станете жертви,

пазете се от чудовища в тъмното, чакащи да забият зъби в шията ви.

Тези чудовища биват наричани…

Вампири.

МАРМАЛАД ОТ ПОРТОКАЛИ = Епизод 5 =

Чонг Джемин, ти си учен човек,

как може да хвърляш книгата така?

Това книга ли е?

Вампири в столицата? Може ли да е истина?

Неунищожими, силни като диви зверове.

Щеше да е хубаво да видя някой от тях.

Можем да се обзаложим…

Вярваш на тази история?

За това говорят по улиците и пазарищата.

Не те ли е срам? Тук сме в университета Сонгюнгуан.

Не си ли чувал за призраците на Сонгюнгуан?

Например за онзи от 4-тата стая на библиотеката…

Трябвало е да ни разменят от раждането, нали?

В смисъл?

Трябвало е да се родим в различни семейства.

Ти в моето, а аз в твоето.

Хан Шиху като воин и Чонг Джемин като човек на науката.

Виж каква красива поза на четящ.

Идеалният син, който семейството ми винаги е искало, седи точно тук.

Колко тъжно. Истинският син е загубеняк с лош характер.

Какво правиш? - Поиграй с мен.

Учените могат да имат приятели, но не и безотговорни такива.

Обичам да съм с приятели, но обикновено не съм. Нали?

Защо да не проведем една битка?

Това ли е умението в бойното изкуство на начетените? Напреднал си.

Жалко. Би могъл да бъдеш велик воин.

Само ако не беше онази болест…

Млади господарю!

Лекарството.

Ставай! Как не те е срам?

От подобно малко нещо да си на легло!

Младият господар…

Да не си жена? Как може един мъж да припада от капка кръв?

Как може в семейство на воини да се роди такъв слабак?

Ти си срам за нас.

Скрий това! Ще те накажат, ако те видят с тази книга.

Не ми пука какво ще е наказанието,

но ако ще е заради тази глупост, няма да е весело.

Къде отиваш? Ще останеш навън цяла нощ?

Подготвих скривалище.

Без мирис на книги и мастило.

Трябва ни свеж въздух.

Скривалище?

На север от гората на Панчон.

Ще ти хареса, само имай търпение.

Има ли някой? - Ти дойде.

Боже, закъсняхме.

Докато го гледаш как пише, всичко се разиграва пред теб!

Историята просто си върви

и не спира.

Когато започне…

Дори няма да разбере, ако убият 12 души около него.

Това е доста любопитен разказ.

Този глупак!

Пикантерии значи, а?

Не можеш ли да разкажеш нещо хубаво, неграмотнико?!

Какво каза? - Далбау.

Да пишеш история не е като да дрънкаш глупости.

Знаеш ли каква мъка е?

Оставете го! Едва ли някога е виждал гъските да летят в небето.

Бом, това да си най-старият,

не значи да си най-велик.

Защо се държите като обикновени човеци?

Не взимайте от тях лошото.

Помолих ви да се съберете, защото в Докбангол

са открили 20 трупа, останали без капка кръв.

Без капка кръв?

Сигурно е кланът Уонсангу от Хуасауон.

Хуасауон

Ти дойде, Мари?

Никой не се сети да ми донесе от тези.

Подарък!

Толкова са красиви!

Били са нападнати!

Ами златото? - Съжалявам.

Почти бяхме успели…

Ако бях предала тези 80,000 и картата, щяхме да спечелим.

Битка за по-добра кръв…

Толкова много усилия вложих, а накрая вие ме проваляте!

Убийте ме!

Ако са заловили Хоте жив, значи знаят кои сме, нали?

Мисля, че така или иначе вече знаят.

Ако бяха успели да ни направят засада…

Възможно е някой да ги е информирал.

Джехи! - Да.

Изпрати Хакби.

Имате ли някое място предвид? - Претърсете Панчон.

Тези глупаци оцеляват чрез мръсната животинска кръв,

живеейки като паразити сред хората.

Като гнусни роби.

Имаме резултат от аутопсията на трупа от Йонан.

10 от телата имат бели кости, останалите 10 са изгнили.

Но успяхме да ги проучим добре.

Не беше открита кръв.

В телата не е останала никаква кръв? - Да.

Не открихме точна причина за смъртта,

но имаше белези от зъби на шиите им,

както и по цялото тяло.

Зъби! - Следи от остри зъби.

Получихме съобщение от границата.

Става дума за тайната кореспонденция с краля от Хамкьонг.

Огромно количество злато и военни принадлежности

били намерени на границата, но нямало живи хора.

Не е било човек.

Значи…

Вампир.

Вампир!

Пратете хора из градовете и съберете информация.

Трябва да се заемеш с този проблем лично

и всичко трябва да стане тайно.

Да, министре, ще го направя.

Днес вегетарианското си го бива!

Да, вкусно е… вкусно.

Какво е животът! Достатъчно е да си споделим купичка храна.

Какво искат онези от Уонсангу, че го преследват така?

И аз чудя. Нали ще живеят още 1000 години.

Тъпчеш се, а никога не ти е достатъчно. Алчност.

Хубаво е, че разпространихме малко информация.

Ще обиколи всички по границата. - Да, това беше добър ход.

Чосон се превърна в бойно поле заради вампирите.

Току-виж се случи някоя и друга инвазия над Манчу.

А тия вампири си ги бива в създаването на хаос.

Ако всички хора

бяха като мен, нямаше да има войни!

В мен има само мир.

Мир! Колко грандиозно.

Просто те е страх да гледаш войни и реки от кръв, нали?

Защото може да ти се прииска човешко.

Нали? - Ти…

Достатъчно!

Хванали са вампир на границата,

но за жалост

са намерили и купчина от неговата плячка.

Има ли светкавици, ще има и гръмотевици.

Всички трябва да внимават много.

Пратете съобщение до всички.

Не бива да нарушаваме законите.

Защо се тревожиш?

Войниците не могат да дойдат в Панчон.

Да, ако се крием тук,

ще бъдем невидими.

Горчи ли?

Този магически лек ни помага да живеем на дневна светлина.

Мисли за него като за нещо с вкус на слънчева светлина.

Така е по-поносимо. - Умничкото ми то!

Ето…

Добре дошли!

Няма проблеми, нали?

Ето. Зеленчуците са тук!

Какво ви води насам?

Защо не виждам Хан Шиху?

Знаеш ли какво е да учиш в Сонгюнгуан?

След като учи там,

той не бива да посещава места с лоша репутация,

но се говори, че го прави. Така ли е? - Моля?

Съквартиранти сте, а не знаеш?

Доведи ми Хан Шиху до изгрев слънце!

На север при Панчон има скривалище.

Трябва да е някъде тук. Моля те, бъди тук.

Как се казваш?

Как… се казваш?

Дори сега…

Не. Законът разделя мъжете от жените.

Защо спря? Побързай, върви по пътя си.

Отрова!

Отровената кръв трябва да се премахне.

Защо?

Тази кръв…

Това е човешка кръв.

Човешка кръв…

Хей, ти! Добре ли си?