Tokyo Revengers (東京リベンジャーズ)

Сополанковци…

Не мислете, че ще ви се размине, щом сте се забъркали с якудза…

От днес тази територия принадлежи на Токио Манджи.

Ясен ли съм?

Недей…

Ей! Събуди се!

Ало! Ставай!

Съжалявам! - Изключи алармата!

Съжалявам! - Спри алармата! Спри тъпата аларма!

Да, да, спирам я! Извинявам се.

Не смяташ ли, че аз съм по-добрия будилник?

Благодаря, за което.

Смърди!

Още става, яде се. Но стомахът ти ще пострада, Такемичи.

Заемай се! - Вчера в Шибуя, Токио,

при инцидент с камион, излязъл от пътното платно,

бяха убити двама пешеходци, мъж и жена.

Загиналата жена е Тачибана Хината, 27-годишна.

Мъжът е неин брат, Тачибана Наото, на 25.

Лекарите в болницата констатират смъртта им…

Тачибана…

Хината…

Единственото момиче, с което съм излизал, е мъртво.

Загиналата жена е Тачибана Хината, 27-годишна.

Мъжът е неин брат, Тачибана Наото, на 25.

Според полицията, инцидентът е следствие от спор между

престъпната група Токио Манджи…

Добро утро. - Шефе! Добро утро!

Колко пъти да ти казвам, че не позволявам телефони, Ханагаки?

Пак порно, нали?

Не… - Все едно.

Хубаво ще е да добиеш опит и да се измъкнеш от тук.

Направо е страшно да си девствен и без гадже на тия години.

За магьосник ли се подготвяш?

Ядосах ли те?

"Ако бях в даскало, щях да те пребия от бой"?

Някои смятаха това за готино тогава,

а сега се правят, че никога не е било. Нали?

Съжалявам. - Ето, пак извинения.

Мислиш, че ще си живееш леко, ако се извиняваш за всичко. Отврат.

Извинявам се. - Мърдай.

Имаше мъх по бузите. Как мразя недообръснати мъже…

И това с магьосника?

Да, девствен съм, но също така чист и невинен.

Все пак съм имал само едно гадже през целия си живот…

Това ли е бил върховният ми миг?

Мамка му, какво толкова съм направил, че да го заслужа?

Какви ги вършиш, Такемичи? - Аз умрях ли?!

Аккун…

Ти си Аккун, нали?! - Какво ти става?

Ямагиши! Не съм те виждал от векове!

Какво ти има? - Ей, какво става?

Макото! Пак се чешеш долу! Такуя!

Ама той сериозно ли? - Ти в ред ли си?

Нали ние сме Великата петорка от гимназия "Мизо"?

Стойте малко, какво става? - Ти…

Тази Тачибана да не ти изпи мозъка?

Защо точно Тачибана Хината трябваше да ти е гадже!

Това е от онези… Ярките спомени, нали?

Какво искаш да кажеш с това?

Ами, нали спомените на човек се връщали, докато умира!

Голям си смешник, признавам те. Идвай.

Какво е това? Какво…

Какво става? От кога съм с тая тъпа коса?

Вярно! Наистина беше такъв!

Наистина се правеше на клоун!

Престани вече! Лазиш ни по нервите!

Стегни се, човече. Нали ни чака тупалка?

Бой? С кого? - "Шибуя Когьо", втора година.

Направете път на бъдещия коафьор.

Ти, Такемичи, звънни пак на Масару. - Масару?

Онзи Масару, братовчед ти.

Лудото куче, което наблюдава "Шибуко" отблизо.

Нали е трета година, ще ни е от полза.

Вярно имаше такова нещо… - Ей, Такемичи, вади тоя телефон!

Телефон с капаче! - С капаче ли?

Втори юли 2010? - Такемичи.

Аз ще се заема с лидера им, а за теб ще остане номер две.

Стойте малко. Мога ли да задам няколко въпроса?

Значи отиваме да се бием, а? - Хей, това го обсъдихме!

Но защо? - К'во?! 'Щото ни подценяват!

Подценяване? Какво ми пука… - Пак започна с тези глупости!

Като го видиш, ще му праснеш един в мутрата, нали?

Разчитаме на теб. - Да!

Буен…

Бил съм много буен по това време. Много буен!

Определено си такъв.

Ей, "Шибуко" втора година! Ще ви смажа физиономиите, копелдаци!

Идиоти! Мухъли! - Тоя там се напика!

Добре ли се справям? - Точно в десетката си, Такемичи.

Супер.

Вие сте значи.

Вие плюете по нашите хора.

"Шибуко" трета година!

Съвсем истински! - Тоя е Кийомаса.

Повече уважение, парцали!

Кийомаса е от Токио Манджи… - Токио Манджи…

Закъсахме я, Такемичи! Бързо, обади се на Масару!

Извинявайте!

Това е братовчед ми, Масару.

Кремките ги бяха продали, затова нося еклери.

Двете са напълно различни. Пълни противоположности!

Да… Пълни противоположности!

Това ли е "лудото псе"? - По-скоро е "лоялното псе"!

Вие идете да донесете кремки!

Ние дойдохме да се бием!

Да го сметна ли за шега?

Не. Нищо подобно.

Аккун, недей!

Няма да бягаме! - Не, откажи се!

Кийомаса ще ни смаже! Цял живот ще му слугуваме!

Какви ги дрънкаш? - Да се махаме от тук!

Не хитрувай, мишко!

Няма да те оставя да се измъкнеш така.

Така започна животът ми, пълен с безкрайни извинения.

По-високо, хайде! - Биеха ни ден след ден.

Накрая зарязах всичко и избягах.

Започнах да живея половин живот.

Съжалявам! - Боклук!

Нищо не се получаваше. - Махни се, защото пречиш!

Съжалявам! Извинявах се.

Извинявах се и се извинявах… Съжалявам.

Причината животът ми да е провал…

Тази причина е той.

Много съжаляваме! - На колене!

Тъпи червеи!

Долу, момченце! - От днес нататък всички вие

сте роби на Токио Манджи.

Какво чувам?! - Да, шефе! Ще служим с радост!

Само така, брато!

Сега ще ми обясните разликата между еклера и кремката в 50 страници.

Колко си мил, Кийомаса!

Тия дори не могат да пишат! - Ти също не можеш!

'Айде, до утре, мекотели!

Никой да не разбира, че съм ревал!

Аккун, жив ли си? - Да…

А вие?

Всички ли са добре?

А ти, Ямагиши? - Къде са ми очилата? Очилата ми!

Мерси.

Нали щеше да се виждаш с Тачибана?

Съжалявам, че ви замесих в това. - Млъквай!

Краката ти са като клечки! - Тъпо!

Що за спомени са това?

Аз едва минах през всичко това.

Защо трябва да го правя отново?!

Ей. - Такемичи, какво правиш?

Не се ебавай с мен!

Проклет да е тоя бог, който ме прекарва отново през това!

Аз вече знам, че животът ми не струва.

Знам, че животът ми не струва!

Тачибана Хината…

Как изглеждаше тя по това време?

Винаги изникваш внезапно.

Тачибана… Хината…

Пак ли си участвал в бой?

Трябва да те закърпим. Имам малко лепенки.

Боли ли те?

Извинявай. - Толкова много ли заболя?

Защо се биеш, щом боли толкова?

Не мислиш ли, че ти е достатъчно?

Писна ми преди 10 години.

Преди 10 години?

О, ами…

Забрави. Само се радвам да те видя пак.

Как така?

Видя ме вчера, виждаш ме днес. Ще дойдеш и утре, нали?

Всъщност аз…

След 10 години ще съм мъртъв.

Ако сега съм по средата на спомените си…

Ще умреш?

Не, ти няма да умираш.

Какво? Тоест?

Даже и питаш!

Понеже си силен.

Аз да съм силен?

Но, ако предположим, че ще умреш след 10 години?

Нали през това време ще сме заедно?

За жалост, дотогава ще съм станал още по-голям боклук.

Тогава се постарай да не бъдеш.

И остани с мен през цялото време.

Защо излизаш с такъв като мен?

Прибирам се. Ще се видим утре.

До утре.

Ти в основното ли си? Големичък си. Колко си висок?

Хайде да седнем. Казах, че сядаме.

Това братът на Тачибана ли е?

Дай малко мангизи. Знам, че имаш. Ще ти купя някое хлебче.

Ей, какво се занасяте с тоя дребняш?

Ти пък кой си, бе? - Изчезвай, дребен.

Аз ли?! - Мисли се за много як.

Емоционално нестабилен съм точно в момента. Ще ви избия всичките!

Заповядай. - Мерси.

Не казвай на Тачибана, ясно? Знам, че изглеждам супер смотано.

Разбрах. Няма да кажа на сестра си.

Ти си голямо момче. Би трябвало да можеш да се защитаваш!

Не ми харесва да се бия.

Загиналата Тачибана Хината… Групата Токио Манджи…

Тачибана Наото… Констатират смъртта им…

Какво ти е? - Схванах го…