Pioneer One

В предишния епизод:

Този човек е бил на Марс?

За сега му викаме Юри.

Аз ще ви бъда връзката с канадското правителство.

Базата в Калгъри е под карантина.

Не трябваше да съм тук.

Момчето не ще го бъде.

Трябва да спрете да го третирате като нормален човек.

Но той ще се нуждае от много повече грижи, отколкото мога да предоставя.

Какво сгафих? Какво има?

Нищо...

Нищо, може ли просто да полежим за минутка.

Да, разбира се.

За какво мислиш?

За нищо.

А ти?

За работата ми.

За това ли мислиш?

Да, извинявай, лошо ли е?

Какво за нея?

Страх ме е, че ще заседна там.

Харесва ми да работя с деца, но...

Не знам.

Няма значение.

- Но какво? Какво искаше да кажеш? - Нищо.

- Лъжеш, щеше да кажеш... - Не.

Щеше да кажеш, че не знаеш какво искаш.

Стига! Просто...

Може би.

- Не ми харесва тази игра. - Не я играй тогава.

Не знам, но май няма много търсене на хора за детски грижи

с почти завършена диплома по руска литература.

- Наистина ли? - Може и да е от болницата.

Да, извинявай, трябва да вдигна.

Ало?

Казват, че се оправяш.

Говориш ли въобще английски?

Когато бях дете, аз също малко говорих.

Заеквах.

И то доста.

Мълчах през повечето време, защото като говорех

хората не ме вземаха насериозно.

Като пораснах ми мина, слава Богу,

и сега не можеш ми накара да млъкна.

Не мога да си представя през какво си минал...

Какво си видял.

Мечтал съм за дома ти.

И виж се лежащ сега тук.

Трябва да тръгвам.

Надявам се не съм те отегчил.

Откога си тук?

Не от дълго.

Изглежда не само не мога да заспя.

Сън…

Не мисля, че ще имам време за това скоро.

Да.

Каза ли нещо?

Нито дума.

Е, не го виня.

И аз на негово място бих мълчал. Сигурно е наплашен до смърт.

И има всяка причина да е.

Защо смяташ така?

Може да е оцелял в най-адската среда, която можем да си представим, но...

знаеш ли кое е още по-лошо?

Другите.

"Сам в нощта"

Смяташ ли, че е разумно да вкарваш нови хора?

Операцията все още е секретна, нали?

Няма да остане такава вечно.

Ако имаш по-добра идея, как да се оправим с това, сега е времето.

Ти си шефът.

Нека те попитам.

Да кажем, че искам да се измъкна от базата за няколко часа.

Малко трудно с карантината.

Трябва да има начин с всичките тези сновящи камиони за доставка.

Осъзнаваш, че това е твоята карантина, която нарушаваш, нали?

Заобикалям, не нарушавам.

Най-важното е момчето да е добре.

Не съм болен, а ти?

Не очаквам, че ще споделиш къде отиваш.

Не, всъщност няма.

Очаква се да работим заедно. Ако има нещо, на мен трябва да кажеш.

Прав си.

Ще ти кажа, ако има такова нещо.

Мис Кампбел?

Това със сигурност не е детското отделение.

В шок е откакто го докараха.

Може ли да говори?

Физически да,

доколкото можем да кажем.

Казах им, че знаете руски.

Знам малко, но не съм сигурна, че е достатъчно...

Не бих ви предложил, ако не смятах, че можете да се справите.

Честно казано, няма някой, който да е обучен за това.

Това трябва да ме ободри ли?

Ще се справите.

Трябва ни някой, който да говори с него.

Това го можеш.

Казаха ли ти откъде е?

Да.

Не изглеждаш учудена.

Когато двама със слънчеви очила посред нощ почукат на вратата

ще повярваш в каквото ти кажат.

Това е другата причина, задето предложих теб.

Че съм балама?

Не съдиш хората.

Докторе?

Доктор Уолзър?

Да, извинете, влезте!

Бях се отнесъл.

Помага ми да се съсредоточа.

Веднъж участвах на конференция на СЕТИ

търсене на извънземен разум,

и обсъждахме какъв да е отговорът ни,

ако някога получим извънземен сигнал.

Повече от един предложиха музика.

Опознаването на красотата чрез музика...

Това е най-добрата черта на човечеството.

Музикалната ми кариера свърши, когато хвърлих тромпета в 7-ми клас

и светът спечели от това.

Нека ви попитам, докторе...

Бил ли сте женен?

Веднъж.

Сега имам куче.

По-малко проблеми. Вие?

Аз? Не.

Това няма да влезе в някой доклад за мен, нали?

Не, без доклади.

Нищо особено всъщност. Същата история.

Тя взе къщата, аз - кучето.

Лайка.

Като първото куче, което руснаците изстреляха в космоса.

Всички помнят "Спутник", но

малко помнят "Спутник 2".

Пратиха първото куче в орбита и

направиха първи друга историческа крачка напред.

Също първата смърт.

Измислиха как да я пратят там,

но не измислиха как да я върнат обратно.

Умря в орбита.

Истинска история.

Ще съм в столовата.

Виждали ли сте това?

"Гугъл Марс"?

Цялата планета на тепсия.

Търсите игла в купа сено?

По-скоро като песъчинка на плажа.

Ако ще се връщаме там,

трябва да определим най-вероятните места за приземяване.

Да се върнем?

Да.

Нали за това е всичко?

Вече няма причина да не отидем.

- Вече има причина да отидем. - И каква е тя?

Родителите.

Може още да са живи.

Ако приемем, че нещата са както изглеждат,

замисляли ли сте се

защо ще рискуват да пратят единственото си дете на Земята.

Да, мислил съм. Защо не са дошли и те?

Може би не са могли.

Може би са им свършвали ресурсите

и се е стигнало до избор:

оцеляват докато могат, и накрая умират,

или рискуват всичко

и изпращат някой обратно.

Името ми е Джейн.

Или...

Джей.

Ето ни тук.

Знаеш ли, имах усещането, че няма да си от приказливите.

Понякога правя това с децата.

Не че ти си дете, но...

За да рисуваш.

Може би по-късно.

Родителите ти разказвали ли са ти истории като малък.

Като например преди да заспиш?

Имало едно време,

в една далечна страна,

един крал.

Цар...

И той имал най-красивата градина.

И в градината растяло ябълково дърво с най-вкусните

сочни златни ябълки, които някой някога бил вкусвал.

Но всяка нощ

огнена птица се спускала от небето

и крадяла по няколко от златните ябълки.

Е, това ядосвало царя много

и той наредил на двамата си най-големи сина да

хванат огнената птица и да му я донесат, обещавайки

половината си царство на който успее.

Най-младият син на царя, Иван,

ги молел да му позволят да дойде са тях.

Моля те, татко, знам как да хвана птицата, ще се гордееш с мен.

Иван бил най-младия и най-слабия от братята,

но бил най-схватлив.

Затова искал да помогне на баща си да намери птицата.

Мразя да го правя, но толкова за сега.

Краят е хубав също.

Ако искаш да чуеш останалото, ще трябва да