The first 200 lines.
Татко, повика ли ме?
И Хьон, седни тук.
Отсега нататък
ще живееш тук.
Хората мислят, че учиш в чужбина.
Предполагат, че не си в Корея.
Това е единственото решение за момента.
Трябва да те предпазя от света, както и да предпазя света от теб…
Добре. Колкото до уроците, ще учиш с мен.
Ще започнеш отначало, заедно с мен.
Какъв е светът, как живеят нормалните хора,
полека ще учим всичко това.
Баща ти вярва ли ти?
Има деца, които са красиви по рождение.
На тях им казват: "Колко си хубав"
и те стават красиви.
Други се раждат глупави или стават глупави,
защото им говорят: "Колко си глупав. Толкова си глупав."
Обаче има и такива, които са чудовища по рождение.
Хората ги виждат като чудовища,
така ги наричат и те се превръщат в чудовища.
Как те нарича баща ти?
Как те възприема той?
Не си ли любопитен какво ми каза онзи човек?
Не се ли чудиш какво му обещах?
Тате, трябваше да ме питаш,
преди да ме наречеш чудовище,
преди да ме заключиш на това място!
Трябваше да ме попиташ!
Не гледам така на теб.
Всичко това е, за да те защитя…
Не.
Аз
искам да пораснеш добър.
Не.
Не прекаляваме ли? - Това е проста процедура.
Ако пропуснем няколко пъти, ще излезе, че той ни разиграва.
И Хьон, там ли си?
И Хьон, поиграй си с мен.
И Хьон!
Притесних се, че няма да дойдете днес.
Мамка му…
Не знам дали не си полудял най-накрая,
но щом си ни чакал…
Какво е това? Остави го!
Хвърли го настрани! Побързай, остави го!
Какво му стана?
Няма пулс.
Мъртъв ли е? - Не знам.
Изглежда диша, но не усещам пулс! Не бие!
Бързо!
Бързо!
Ей, вие двамата също трябва да дойдете с нас.
Добре.
Не е мъртъв, нали?
Не може да умре от драскотина на врата.
Кървенето не е силно.
Наистина нямаш пулс. Как го правиш?
Това е една от тайните ми.
Още като дете трудно се усещаше пулса ми от тази страна.
Нарича се анатомична мутация.
Това е страхотно. Имаш ли и други тайни?
Имам една много голяма тайна. Не като тази.
Но първо ми кажи ти. Сега е твой ред.
Е… каква е твоята тайна?
Защо не пийнем чай, преди да си тръгнеш?
Ами И Хьон?
Няма да го видиш никога повече.
Никой няма да го види повече.
Татко!
Какво става?
Лош човек е дошъл да ни убие.
Тате! Тате!
В този ден загубих баща си.
Изчезна и по-малкият ми брат Мин.
Мин!
Мин! Къде си?
Мин! Мин!
И ето че се появи дупка в паметта ми.
Не помниш нищо?
Не помня.
Не за инцидента.
Не помниш ли нищо от случилото се преди това?
Не знам дали е временно
или спомените ти няма да се върнат никога.
Но важното е, че няма нужда насила да възвръщаш паметта си.
Нека това се случи по естествен път.
Всъщност, има нещо, което помня.
Мисля, че синът ми е чудовище.
Какво дете бях?
Какво направих,
че баща ми ме смяташе за чудовище?
Точно така. Какво дете бях?
Дано срещна с някой, който ме е познавал тогава.
Но колкото и да го мисля, има само един човек.
За какво ли сме си говорили тогава?
Помня някои неща, други забравих, а някои неща помня изкривено.
Такива са спомените ми.
По повод излизането на книгата ви в Корея,
ще кажете ли нещо на корейските си читатели?
Може ли да споделя нещо лично преди това?
За да го публикувате.
Със сигурност ще го публикуваме.
В книгата си споменавам човек,
който ми разказа за "критичния период" в израстването.
Всички животни преминават през критичен период.
Времето, когато мозъкът им расте и се развива.
А аз го наричам създаване на душата.
Ако този човек е жив, искам непременно да го срещна отново.
Трябва да проведем един разговор.
Да не би това да е първата ви любов?
Опитвам се да си възвърна спомена за убиеца.
Затова му изпратих съобщение.
Щом аз не мога да го намеря, той трябва да дойде при мен.
Може би този, който започна отново тази приключила история,
не е той,
а аз.
ПОМНЯ ТЕ. ЗДРАВЕЙ, ЧУДОВИЩЕ! = Епизод 2 =
Толкова съм уморена.
Ей, момиче! - Стресна ме!
Това къща ли е или кофа за смет?
Донесе ли храна? - Да.
Обичам те, лельо.
Знаеш, че много те обичам, нали?
Само кимчи ли?
Жалко.
Да си го взема ли?
Само посмей.
Изглежда вкусно.
Прибери го в хладилника. - Добре.
Тръгваш ли?
Аз съм зает човек.
Онзи негодник се появи.
Негодник? Кой негодник?
Знаеш го. И Хьон.
И Хьон.
Когото преследваше?
Думата "преследваше" звучи зле.
Да сме ясни. Негодникът, когото следвам и наглеждам.
Разпозна ли те? - Дали ме е познал? Да бе!
Винаги съм съжалявала, че не учих езика по-старателно.
Речникът ми с думи не е достатъчен, за да опиша този идиот.
Разбирам.
Това е същото, както аз да не мога да опиша
колко е мръсна къщата ти. - Именно.
И какво ще направиш?
Какво искаш да кажеш? Засега ще го наглеждам.
Защо просто не се разкриеш?
Не съм сигурна дали е приятел или враг.
Има само едно нещо, за което съм сигурна.
Той е единствената ни връзка с И Джун Йонг.
Още ли мислиш за него? - Толкова съм уморена. Писна ми.
И Джун Йонг, благодаря, че приехте да направим интервю.
Аз съм И Джонг Мин.
Първата среща на баща ми с И Джун Йонг.
Не бъдете толкова нервен.
Няма да ви убия тук, професоре.
В крайна сметка, той го уби.
И все пак, И Джун Йонг,
къде си в момента?
Патрулираме.
Чакай, това не е ли онзи човек?
Освен травмата на лицето и наркотиците,
начинът на смъртта е същият като при жертвата от случая в Бангбе.
Ти отиде да разследваш на местопрестъплението.
Забеляза ли нещо необичайно там?
Може би нещо като подпис? - Подпис?
Споменах ти по-рано за онзи негодник, който дойде на местопрестъплението…
Един момент.
Да, Ча Джи Ан е.
Моля? Появил се е?
Да. Благодаря ти.
Тръгвам. Този безсрамник се е появил на местопрестъплението в Бангбе.
Бинго! Хванах те!
Разкажи ми после още за него. Интересно ми е.
Когато кръвното ти е ниско.
Чуеш ли за него, ще вдигнеш кръвното.
Приятна работа.
Това е моят подпис.
Искам да се подписвам така, И Хьон.
Доста е добър. - Наистина ли?
Възможно ли е Мин да е жив?
И възможно ли е да е някой,
който познава Мин или знае историята ни?
Пиронът е закован наскоро.
Няма избелели петна по тапета.
Мебелите и другите картини не си пасват с новата картина.
Значи са избрани от друг човек или са подарък.
Подарък… от убиеца?
Днес със сигурност те хванах.
Къде е той?
Трябва да има причина, за да дойде на местопрестъплението.
Какво ли е търсил?
Изглежда като нещо, което съм виждала преди.
Искаш по тази картина да открия кой е художникът?
Ти си бог в света на изкуството. - Именно. Така казах, обаче…
Това тук е Корея.
Съученици сме и в Америка си говорим неофициално,
но съм по-голям от теб.
В Корея възрастта е важна. Спри да ми говориш на ти!
No comments yet. Be the first to leave one.