The Fog

11:55. Почти полунощ.

Достатъчно време за още една история.

Още една, преди 12:00...

само колкото да се стоплим още малко.

След 5 минути, ще бъде вече 21-ви aприл.

Преди 100 години, на 21-ви aприл...

някъде във водите около Спайви Пойнт ...

един малък кораб започнал да се приближава кам брега.

Изведнъж, като че ли от никъде, паднала непрогледна мъгла.

За няколко минути, нищо не се виждало...

дори стъпка напред.

И изведнъж пробляснала светлина.

Като някакъв огън откъм брега...

много голям и мощен за да разкъса гъстата мъгла.

Те поели курс по посока на светлината...

но това било просто един малък лагерен огън, като този.

Корабът се разбил в скалите.

Разцепил се на две.

Мачтата щръкнала като някоя клонка...

и кораба потънал заедно с всички мъже на борда.

На дъното на морето...

лежал екипажа на ''Елизабет Дейн''...

коремите им били пълни с морска вода...

а очите им били широко отворени, втренчени в тъмнината.

А на повърхността, мъглата изчезнала...

така внезапно, както се появила...

изчезнала някъде назад в океана...

и никога не се върнала.

Тогава се понесла мълвата между рибарите...

от техните бащи и дядовци...

че когато мъглата се върне обратно в Антонио Бей...

онези хора на дъното на морето...

които загинали при Спайви Пойнт...

ще излязат и ще започнат да търсят онзи лагерен огън...

който бил виновен за тяхната студена и черна смърт.

12 часа, 21-ви април.

Джон Карпентър М Ъ Г Л А Т А

12 часа в полунощ е...

и ние току-що влязохме в часа на вещиците.

Аз съм Стиви Уейн, на върха на света.

Ще съм с вас точно до 1 часа.

Всичко е готово, отче.

Благодаря ти, Бенет.

Няма да си ми нужен до 4 утре ,Бенет.

Да, сър.

Искаш ли нещо което да те сгрее на път към вкъщи?

Не, благодаря ви. Отче може ли да ми платите?

Защо не дойдеш в 6 вместо в 4 утре?

Да, сър.

Бенет?

Навън е 29 градуса.

И нека аз да съм първата която ще пожелае...

рожден ден на Антонио Бей.

Днес ставаме на 100 години.

Синоптиците обаче казват, че трябва да внимаваме.

Според тях тази вечер ще вали.

Но от мястото където стоя, небето ми изглежда много чисто.

Което пък ме води до мисълта, че синоптиците изглежда много работят.

Както и да е, аз ще бъда с вас още един час...

за да видя дали са прави.

Така че, остане с мен още малко.

Има заседнал катер в западната част на залива. Край.

Глобъл 1X5. Тук е ''Лейди Бел Пасифик".

Сериен номер 024KL596. Край.

Глобъл 1X5, ''Лейди Бел Пасифик"...

е в изправност за плаване, никакви големи повреди.

Защо не изпратите един влекач насам...

на около четвърт миля след Боател. Край.

Слушате KAB, Антонио Бей, Калифорния.

Шест минути след полунощ.

Още никакви потвърждения на синоптичните прогнози...

за проливен дъжд...

но имаме пълнолуние и чисто небе без облаци.

Аз съм Стиви Уейн.

И ако няма какво да правите в този час...

аз ще бъда тук и ще пускам музика през часа на вещиците.

А дори и да имате какво да правите...

нека бъда с вас...

и аз ще се опитам да направя вечерта ви по-лека.

OK!

-Накъде отивате? -Другия край на града.

Достатъчно близо е.

-Добре ли сте? -Да. Благодаря ви.

Една глътка?

Благодаря ви.

Вижте, никога преди не съм се возила на автостоп.

Просто искам да внимавам малко.

-Мога ли да ви попитам нещо? -Разбира се.

Вие някой странен тип ли сте?

Да.

Да, необичаен съм.

Необичаен сте. Слава богу, че сте такъв.

Последният който ме вози бе толкова нормален, че беше направо отвратително.

Качи ме в Санта Барбара.

Докато стигнем до Кармел вече искаше да се ожени за мен.

Оо, да, да. Аз пък си мислех, че не си се возила на автостоп до сега.

Не и до преди седмица.

Вие сте...

13-тия.

Супер. Сега съм странник и карък.

Ще видим.

Внимавай!

-Добре ли си? -Нищо ми няма.

-Сигурна ли си? -Така мисля.

Какво, по дяволите, бе...

Точно 12 минути след полунощ е...

а аз съм Стиви Уейн.

Да се махаме от тук.

Тази вечер предаваме KAB от фара на Спайви Пойнт.

И в случай, че сте забравили, днес е 21-ви април...

така че, честит рожден ден, Антонио Бей.

Тази вечер плануваме голямо парти.

Така че, ако много се вълнувате и не можете да спите...

тогава, остане с мен...

и аз ще измисля някакъв начин да ангажирам вниманието ви.

Или пък не.

-KAB. -Здрасти, миличка.

Ей, Дан. Какво става?

Ами, обаждам се да видя дали си самотна тази вечер...

и дали мога да ти помогна по някакъв начин.

Никога не съм била самотна, Дан.

Мислех си, че свършваш работа в 8.

Смених смяната си заради партито тази вечер.

Ще бъдеш ли там?

Докато не намеря някой...

който да отдели цялото си време на Антонио Бей, не мога.

-И това ще рече ден и нощ. -Много работиш.

Това получавам, задето съм собственик на радиото.

Така че, ако не ми кажеш, защо се обаждаш...

в следвашите 15 секунди, се страхувам, че ще трябва да ти затворя.

-Мога ли да те питам нещо? -Каквото и да е.

Виждам един риболовен кораб на около...

15 минути от тук, казва се ''Сии Грас.''

А пък има нещо, което засичам на радара...

изглежда ми като мъгла.

На около 25 мили е, и се движи в посока към тях.

Благодаря ти, Дан. Десетте секунди си струваха този път.

В ефир съм. Чао.

Здравейте, прятели.

Това е KAB, Антонио Бей.

Аз съм Стиви Уейн предавайки сигнала навътре в морето.

До моряците от ''Сии Грас, '' които са 15 мили навътре...

едно топло здравейте...

и предупреждение да се пазят от настъпвашата мъгла...

идваща от изток.

А през това време...

можете да се отпуснете докато ви пусна...

една песен на Кук дьо Вилс, избрана само за вас.

Човече, искам да се запозная с нея.

Аз я видях един ден в зеленчуковия магазин.

-И? -Наистина би искал да се запознаеш с нея.

Тя е луда. Никаква мъгла няма.

Какво знаеш за нея?

-Фарът е неин. -Това го знам.

Синът й играе в детската лига с моя малък брат.

Тя е майка?

Нали каза, че имаш щастлив брак?

Не чак толкова щастлив.

Няма никаква мъгла.

Опа, има някаква мъгла.

Добре. Достатъчно се напих.

Да се връщаме.

Добре, де, добре.

Ал, ела тук.

-Помогни му. -Ела.

Това какво беше?

Бързо ела.

Какъв е този шум?

От генератора е.

Ка...Как...

Ал.

Изчезна.

Преди малко там имаше кораб.

Ал, слушай.

Нищо.

-Слушай. -Кой е там?

Кой си ти?

Ал, точно до нас е.

Голям е, Ал. Кораб.

Това е голям кораб!

Какво стана? Измокрихте ли се?

12:43 е...

и аз ще ви пусна четири песни една след друга...

само тук по KAB.

Нищо освен вода, Стиви.

Но поне е по-голяма от Чикаго.

KAB.

Харесва ми твоето предаване...

но информацията ти не е вярна.

Мъглата се е предвижила на запад...

и по всяка вероятност е пропуснала кораба.

Значи уредите ми показват грешно.

Показват ми, че е от запад.

Коя мъгла би се движила срещу вятъра?

-Хвана ме. -Не съм много сигурна дали искам да те хвана.

Ти си просто един глас по телефона.

А ти си един глас по радиото. От нас става страхотна двойка.

Позволи ми да те заведа на вечеря тази вечер и ще ти го докажа.

Съжелявам, Дан.

Моята идея за съвършенство е един глас по телефона.