Oh My Venus (오 마이 비너스 / O Mai Bineoseu)

О, ВЕНЕРА МОЯ = Епизод 12 =

Съжалявам. Тренер!

Днес е твоят ден. Защо си тук?

Ох, какво да правя?

Изглежда доста ще закъснея днес.

Хората те чакат.

Баба ти, баща ти, Чун Сонг, Чи Уон, всички.

Ставай.

Канг Чу Ън…

След като издържаш на тази болка,

значи още не си стигнал границата.

Щом още мога да го правя, значи не съм стигнала предела на силите си.

Виж какво.

Ако повярваш, ще успееш. Можеш да го направиш, защото вярваш.

Мога, ако го повярвам. Мога го, защото го вярвам.

Директор Ким Йонг Хо току-що пристигна.

Нека да го поканим на сцената.

Здравейте, аз съм новият директор на "Каон", Ким Йонг Хо.

И Джин!

Здрасти! - Ти как…

Не, не, не. Този път не бях аз.

Значи не си ме проверил в интернет.

Освен звезда, съм дъщеря на един от директорите тук.

Наистина ли?

Братле, да й кажем какво ни се яде.

Нали всички сме приятели!

Не мога ли да съм от богато семейство?

Има толкова много неща, които не приемаш.

Е, какво пък. Нали все пак си легнахме…

Какво? Чун Сонг! Станал си мъж, така ли?

Може ли да се махнеш? Хората ни гледат.

Това притеснява ли те?

Не би ли трябвало теб да притеснява?

Какво е това… Толкова си…

Да, батко. Добре ли мина всичко?

Никой не ти е забранил да идваш, защо си се затворила вкъщи?

Точно затова хората те тъпчат!

Това се отнася и за Йонг Чун! Той също трябваше да е тук!

Америка не е чак толкова далече.

Не трябваше да пропускаш такова голямо събитие…

Затварям.

Ким Йонг Хо стана директор.

Мама е добре, Йонг Чун. Добре съм.

Добре съм.

Наистина ли сте Джон Ким? - Вярно ли е?

Ще ви отговорим, когато от главния офис на "Каон"

направят официално изявление.

Добра работа. - Благодаря.

До утре. - Довиждане, г-жо.

Добра работа, адвокат Канг. - Да. Лека нощ.

Ти не си ли тръгна?

Забравих да ти кажа нещо.

Днес беше много красива.

Колкото всяка вечер в сънищата ми.

Какво говориш?

Май нямаш шанс да станеш Пепеляшка.

Не можеш да носиш такива обувки.

По-скоро ти не ставаш за принца от приказката.

Ще помагаш на всички, на които обувката не става.

Добре ли си?

Не трябва ли да се тревожиш за себе си?

Защо краката ти са толкова големи?

Ами не съм ниска… Нямам тесни рамене,

нито малък ханш.

Точно… Защо колкото повече те гледам,

изглеждаш все по-голяма?

Трябва да направим снимка, за да сме сигурни,

но мисля, че сухожилието ти е разтегнато.

Отивай да си почиваш.

Каляската от тиква ще ме откара.

Благодаря ти, че ме доведе.

Моля те, върви си.

Изтощена си от свършената работа.

Затова се чувстваш така.

Разбрах всичко от продуцент Ко.

Как си се постарала да не се разбере,

че аз предоставих шофьорската книжка.

Не исках нещата да се усложнят.

Затова го направих.

Благодаря ти.

Първо: "Съжалявам", а сега: "Благодаря"?

Не ме гледай така.

Аз съм лош човек.

Аз съм зла и безсърдечна кучка, която открадна гаджето на приятелката си.

Не, ти си добър човек.

Не, не съм! Не съм! Не съм!

Затова… не ме гледай така.

Помниш ли?

Когато се дипломира и отиде на сляпата среща.

Въпреки че плачеше, защото беше толкова унижена,

ти видя раната на ръката ми и каза…

Да вървим.

У Шик, наранил си се!

Да не мислиш, че съм същата?

Не виждаш ли в какво се превърнах?

Знам, че ме мразиш заради случая с преследвача на Чу Ън.

Но и тогава ти беше до мен.

Знаеше какъв ужасен човек съм, но беше до мен.

И ме защитаваше.

О Су Джин.

Същата си като преди.

Нямам какво друго да кажа,

освен "Благодаря" и "Съжалявам."

Внимавайте, г-жо.

Чакайте. Много боли. - Кракът ти.

Готово.

Добре ли си? - Трябва да се пазиш няколко дни…

Ръцете и раменете ме болят повече от глезена.

Съжалявам, госпожо.

Благодаря, че ме доведохте.

Я виж!

Мамо!

Чу Ън! - Това са приятели,

с които работим заедно. Изкълчих си глезена, затова…

Какво? - Затова ме доведоха…

Здравейте. - Здравейте.

Значи вие сте майка на госпожата? Обичам ви!

Боже… "Добре дошли в Корея!"

Радвам се да ви видя!

Ние ще тръгваме.

Къде тръгнахте? Гости не си тръгват така.

Изчакайте за малко.

Госпожо, това не са ли дрехите на Йонг Хо?

Мамо, какво си облякла?

Толкова са широки и удобни! Това ли носеше, когато беше дебела?

Какво правиш? - Сядайте!

Гостите трябва да хапнат!

Заповядайте.

Мамо, те са спортисти и трябва да внимават за диетата си.

Значи всичко е наред! Трябва да се хранят добре!

Не е така… - Няма нищо.

Просто ще ям бялото месо без мазнини.

Благодаря за храната!

Трябва да се разкъса така, по-лесно е!

Ето! Заповядайте.

Много ви благодаря.

Чии синове сте,

та сте толкова хубави?

Много е вкусно. Яж! - Какво има? Започвай и ти.

Не.

С това темпо, скоро ще си кльощава като момичетата по телевизията!

Какво говориш?

Яж!

Тогава… може би малко? Само месото без мазнини?

Взимайте си.

Имам и някакви горчиви листа кимчи.

Божествено кимчи?

Не точно…

Цяло чудо е, че не съм била още по-дебела.

Нали разбирате?

Станало е чудесно!

Опитай, Чи Уон.

Не е ли люто?

Кракът ми е добре, питам се как е твоят.

Чух, че сте се наплюскали с пилешки бутчета. Ей…

Майка ми си има собствени правила.

Ако не ям, ще мърмори цял ден.

От утре тръгвам официално на работа.

Можеш да успокоиш майка си, че вече не съм безработен.

Сега вече може да си вадиш хляба.

Ще ти споделя нещо от опит…

Да получаваш заплата от някой, не е шега работа!

Надявам се кракът ти да понесе това натоварване.

А психологическите ти проблеми… Ще ги смачкам!

Казах ти, не е нещо, което може да се лекува…

Значи не искаш повече да правя това?

Дори когато си зле, си толкова непостоянен.

Така каза докторът.

Смятам, че докторът греши.

Вдигни си крака на възглавница, преди да си легнеш.

Но не го повдигай много високо.

Да, да, тренер… Лека нощ.

Днес беше много красива.

Колкото всяка вечер в сънищата ми.

Трябва вече да си лягам…

Но все още си пред очите ми.

Стига си писала на У Шик.

Ако сте стигнали момента, когато не може да се разделите вечер,

значи сте отишли доста далеч.

Приготвих ти доста храна, гледай да я изядеш!

О, Боже…

Вземи храна и за себе си. И си лекувай китката.

Ела утре в офиса ми. Ще отидем заедно на лекар.

Да не мислиш, че в Тегу няма лекари?

Млъкни и заспивай.

Какво е това?

Майката на госпожата ми го даде вчера.

Невероятно вкусно е.

"Хайде, да ядем!"

Толкова прилича на г-ца Канг.

Наистина ли?

Доста е солено. Трябва да ядеш по-малко сол.

А, да. Нали знаеш, че най-глупавите хора,

най-много се стараят да изпъкнат?

Давай го спокойно преди състезанието. - Добре.

А ти се грижи за тялото му. - Да, г-не!

Вече ще съм свободен само през уикендите, така че…

Братле, ние не сме деца. Не се тревожи.

Не се притеснявай толкова за нас.

Казвате, че сте пораснали, а?