Zathura: A Space Adventure

Браво.

Добро хвърляне.

Добре!

Дани, твой ред е. - Какво? Още не сме свършили.

Направихме 25 както ти казах. - Не е честно.

Честно е. Хайде, Дани. После имам работа.

Не само ти искаш да играеш.

"Не само ти искаш да играеш. " - Момчета.

Хайде.

Гледай топката. Този път ще я хванеш.

Готов ли си?

Беше добре. Подадох ти лошо. Извинявай.

Да опитаме пак. Можещ да я хванеш.

Хайде! Готов ли си?

Топката лети към полето! Има ли кой да я хване?

Дани е там! Може ли да я хване?!

Най-великият играч хвана топката!

"Доджърс" печелят! - Голям си гадняр!

Какво? Той нямаше да я хване.

Дани.

Дани.

Не трябва да наричаш брат си с такива думи.

Казах истината.

Виж, когато аз бях на 6...

Аз съм на 6 и три четвърти. - Когато аз бях на тази възраст

и на мен ми беше трудно да хвана топката.

Обаче не е трудно за Уолтър. - Уолтър е на 10.

Да и е по-добър от мен във всичко.

Не е така. Не може да свири на пияно като теб.

Мразя това глупаво пияно.

Някой ден много ще се радваш, че можеш да свириш на пияно.

Ще си на някое парти и там ще има хубаво момиче...

Както ти и мама сте се запознали?

Дани, чуй ме.

Ти и Уолтър сте различни. Той е добър в едни неща,

ти си добър в други. Така е с хората.

Той ме бие на всичко.

Чуй ме, това е важно.

Ти си много специално момче.

Хората казват така, когато не могат да измислят друго.

Непрекъснато си измисляш игри с някакви герои.

Имаш изключително въображение.

Удивително въображение. Цяла вселена от въображения.

Използвам въображението си за да изкарвам пари, знам за какво говоря.

Моето по-добро ли е от това на Уолтър?

Какво? - Моето по-добро ли е от неговото?

Твоето е различно от неговото.

Повече не прави така. - Искаш ли да играем?

Преди малко играхме.

Да играем още. - Имам малко работа.

Но днес е събота! - На мен ли го казваш?!

Само и единствено работиш. - Добър опит.

Въобще не е честно. - Ало.

Бил, съжалявам. Ще ти се обадя след 2 минути. Става ли?

Благодаря.

Имам много важна среща този следобед, Уолтър.

Трябва добре да се подготвя за нея. - Ще излизаш ли?

Да, ще излизам. Ще ходя на бизнес-среща.

Ще сте при майка ви. Ще дойде да ви вземе в 3.

Нали щяхме да ходим утре? - Не. Днес.

При теб сме по 4 дни.

Не. По 4 дни миналата и следващата седмица.

Тази седмица са 3 дни. Тази седмица мама има 4 дни.

Не е честно. - За кого?

За всички! - Трябва да работя.

Сега остава и Дани да дойде. - Дани ще дойде.

Добре, де.

Хващай. - Как да ти го кажа?

Нека да помисля. Трябва да работя!

Татко, кога ще играем "Смашбрадърс"?

Какво? Казал си му, че ще играете? - Не, не съм.

Играеш на топка с Уолтър? - Разкарай се.

Колко подло! Всички искате да съсипете живота ми!

Искам да играем на топка! - Играеш само с него!

Аз съм само един, ясно? И на мен не ми харесва тази ситуация

но това е най-доброто, което можах да измисля.

Ако обичате оставете ме малко на мира. Ще може ли?

Един ден момчета

ще пораснете изведнъж и двамата.

Не искам този ден да идва скоро.

Искаш ли да играем на карти?

Не. Ще ме измамиш. - На стратегии?

Не. Ментиш ме на всички игри.

Не стратегии човек не може да мами.

Повярвай ми, ще намериш начин.

Извини ме за преди малко.

Не. Всичко е наред. Имам среща в 3: 30.

До тогава ще съм готов. - Уолтър, виж какво намерих.

Мои са. Остави ги.

Но ти никога не играеш с тях.

Но все пак са мои.

Кога стана толкова гаден?

Не съм гаден, Дани.

В 4-ти клас съм. Имам си гадже.

Татко каза, че ще пораснем. Така се държат големите.

Моля те. Да играем на войници.

Разбрано. - Сержант, задава се хеликоптер.

Ще го унищожа. - Моделите са идеални за такава цел.

Да, чудесно.

Радвам се, че работата ще стане.

Отдавна са готови. Може ли да ти се обадя след малко?

Знам. Прати ми какво искаш. Добре. - Татко!

Добре. Благодаря. - Виж какво направи Дани.

Говорех по телефона. - Стана случайно.

Голямо си бебе! - Не съм бебе!

Чупиш всичко, не хващаш топката - Достатъчно!

и никой не те иска наоколо!

Млъквай!

Съжалявам!

Съжалявам!

Отивам в офиса за нова снимка. Връщам се след 10 мин.

Ще ни оставиш сами в тази зловеща, стара къща?

Не е зловеща. Просто е стара. - Повече харесвам тази на мама.

Тя също и сега къщата е нейна.

Вижте,

това е много специална къща. Отчаяно се опитвам да е ремонтирам,

защото искам да я превърна в дом за всички ни.

Знам, че не е като къщата на мама и че е малко странна,

но се опитайте да свикнете с нея.

Не искам да стоя тук сам. - Няма да бъдете сами.

Ще събудя Лиса. - Не!

Полудя ли? Не го прави! - Остави я да спи!

Скъпа.

Лиса? Скъпа, ставай.

Трябва да изляза. Налага се да гледаш любимите си братя.

Хайде!

Какво? Не мога.

Имам среща. - В колко часа?

Ще дойде да ме вземе в 8.

2 следобед. - И?

До срещата ти остават 6 часа. - Какво искаш да кажеш?

Искам да гледаш децата и се притеснявам като говориш за гаджета.

Защо? Не правим нищо лошо.

Надявам се да е така. - Не правим. Просто го казах.

Надявам се. - Така е. Боже!

Не трябваше да ти го казвам.

Наглеждай ги и гледай да не подпалят къщата, ясно?

Става ли? - Не съм глуха.

Не съм глуха. - Какво?

Добре, татко!

Дай ми 15 минути и затвори вратата.

Благодаря!

Точно тръгвам.

Хей!

Татко каза да не играеш. - Не е вярно!

Добре, де.

Това е жираф!

"Спортсентър".

Гледате "Спортсентър". - Гледах филмчето.

Ето и резултатите от днешните мачове.

Може ли да гледаме "Плодчетата"? - Не.

Едно време го харесваше. - Времената се промениха.

Сигурно. Гладен съм.

И какво да направя? - Направи ми макарони със сирене.

Не знам как. - А какво знаеш да правиш?

Вода.

Искаш ли да си подаваме? - Не.

Мъртъв си! - Съжалявам!

Дани!

Къде си?

Дани!

Къде си, Дани?

Дани! Къде си?

Ето те. - Казах, че съжалявам.

Не! Недей!

Не го прави. Не е смешно.

Ще стоиш тук. - Татко ме мисли за по-умен!

Не исках да прозвучи така...

Уолтър, не!

Свали ме! Не!

Какво има, Дани? Не те е страх от мазето, нали?

Уолтър! Не! Моля те!

Не! Изтегли ме!

Уолтър! - 3 годишните ги е страх от мазета!

Затура.

Затура. Космическо приключение.

Много си гаден. - Татко каза да не си играеш там.

Виж какво намериш в мазето.

Изглежда старо и тъпо.

На мен ми харесва. - Нормално. Това е за бебета.

Уолтър, много е хубаво. Ела да видиш.

Какво ли е това?

Ще играеш ли с мен? - Не.

Няма да ментя. - Напротив.

Показа се някаква карта! - Невероятно.

Мете...

Ерно...

Прочети ми това.

Метеоритен дъжд. Намерете прикритие.

Какво значи да намеря прикритие? - Значи да се скриеш от нещо.

И от какво точно трябва да се скрия и къде?

Не знам. Просто пише да...

Бабо!

Това са метеорити!

Трябва да се скрием!

Трябва да се скрием!

Дани, насам! Побързай! Хайде!

Хайде! Побързай!

Гледате "Спортсентър".

Мисля, че повече не трябва да играем на тази игра.