Superman: Unbound

Супермен ОСВОБОЖДАВАНЕ

Оттегляме се!

Слизайте долу!

Благодаря. Мразя да пропускам гледката.

Знаете ги, ченгетата. Когато не те виждат, не те харесват, г-це Лейн.

Рисковете на професията. - И двамата патим от това.

За какво се напъвате толкова, момчета? От любов към панделата или за слава?

Трябва да си мериш приказките, г-це. Не бяхте от голяма полза за нас.

Не се обиждай. Но откраднахте доста диаманти.

И вдигнахте прекалено много шум в Метропилис.

Не сте ли чула? 7.2 по Рихтер в Белийз тази сутрин.

Супермен е зает. Ние сме на линия.

Знаеш, че той лети доста бързо, нали?

Ще си пробваме късмета.

Какво по...? - Освен това другата е тук.

Другата? - Братовчедка му. Не си ли чул?

Не, не съм чувал. - Трябва да прочетеш какво пиша.

Не познаваш много тийнейджърки, нали?

Непокорни, ядосани на света, не си знае силата.

Загазил си го.

Чакай малко. Поличката е лошото ченге?

Тя просто минава оттук.

Аз отговарям за Метрополис.

Добре ли сте, г-це Лейн? - Сега съм добре, Супермен.

Готини дрешки. - Благодаря! Ако знаех,

че ще бъда отвлечена, нямаше да слагам токчета.

Предпазният колан.

Достатъчно! Нека ви обясня как ще се случат нещата!

Някой друг да има желание да ме образова?

Кара, какво се опитваш да докажеш? - Спирах лошите.

Това правим, нали? - Спираме ги, не ги размазваме.

Не ме поучавай, Кал. Аз все още съм по-голяма от теб.

Не. Може би когато си напускала Криптон, но сега не е така.

Тунела ме преведе по-бързо. - Това не е честно.

Кажи го на Айнщайн. - На кой?

Умен мъж. Живял е тук на Земята. Напиши си домашното.

Защо ти не си направиш твоето? - Моля?

Прекарал си целият си живот на тази планета. Израснал си със силите си.

Спомняш ли си въобще Криптон? Родителите ти? Родителите ми?

Само проблясъци. - За мен е като преди няколко месеца.

Нямах сили. Никой нямаше.

И когато се случиха нещастията, бяхме беззащитни.

Кара, не мога да знам, ако ти не ми разкажеш.

Попитай обикновените хора как се чувстват,

когато хора като онези ги тероризират.

Сега имам сили.

И смятам да ги използвам.

Говори щабът за наблюдение на космоса на САЩ.

Наблюдаваме неидентифициран обект. Навлиза югозападно в САЩ.

Загубихме връзка с комуникационният сателит, ВН59ЕР.

Наземен контрол, може ли да го видите?

Тийнейджъри! - Въпрос на подход.

Тя е добро хлапе. Ще се научи.

Какво е твоето оправдание? - Какво имаш в предвид?

Доброволно ли стана техен заложник?

По-добре аз, отколкото друг. - Трябва да престанеш да правиш така.

Така ли? Какво трябва да правя, за да получа историята?

Другите репортери си вършат работата без да има нужда да ги спасявам.

Другите репортери нямат достъпа който аз имам.

До историите? Или до мен?

И двете.

Трябва да е ужасно трудно за теб.

Най-силният мъж на света, не може да контролира жените в живота си.

Кент. Ти не си Кент. - Просто оставям бележка.

Мислиш ли, че ще има напротив ако му ползвам ДВД_то? Моето... Счупих моето.

Излизате ли?

Защо питаш? - М, да. Просто не мисля.

Имам малка теория за Кент, за начина по който крие личният си живот.

Е, и? - Попитай го дали има приятелка.

Никога няма да получиш точен отговор. Той не е точно спортен тип.

Но винаги е в страхотна форма.

Просто го отбелязвам. Та каква е твоята история?

Моята?

Знаем, че не си с Кент. - О, това е просто...

Помислих, че питаш за Кларк, понеже ти...

Аз? Хей, чуй ме, скъпа.

Всеки път, когато имаш нужда от доказателство за това, че съм...

Аз просто ще...

О, съжалявам. Трябваше да го оправя това.

Лоис, Пери иска да ни види.

Ускорен пулс, задъхана, повишена температура...

Какво, да не ми се сърдиш? - Ти си нещо друго.

Не ми пука какво мисли за мен. - Знам това.

Изненадана съм, че си се сетил за това. Това е перфектно прикритие.

Тогава, какво има? - Ти не искаш всички да знаят,

че сме заедно, но в същото време ти не позволяваш да говори друг с мен?

Все едно имам съгледвач на гърба си.

Него? Ломбард? Искаш този кретен да те сваля?

Не. Не е това въпросът. Става дума за това, че трябва да се укротиш малко.

Мислех, че ти харесва когато някой те спасява.

Така изглежда, по начина по който, поемаш ненужни рискове.

Когато падам от самолет, тогава ме спасявай.

Когато ми се натяга свиня от офиса, мога да се справя.

Изглежда така все едно трябва вечно да спасяваш бедната Лоис.

Има ли нещо лошо в това? - Нямам нужда от защита!

Горе главите, хора! - Нещо е паднало в Аризона.

Докладите са за неидентифициран обект.

Траекторията на сблъсък е някъде в предградията северно от Феникс.

Военновъздушните сили... - Трябва да тръгвам.

Ще говорим по-късно. - Тръгвай.

Всъщност усетих това.

Предавател. Без звънене вкъщи.

Все още не мога да повярвам, че се храните с тях.

Повярвай ми, скъпа. В Канзас, бекона е в една от основните хранителни групи.

Може би, ще ти изпържа сутринта.

Всичко е наред. - Да се разтъпчем. Става хладно.

Добре, ами ако ги загубя? Няма оптика на мили.

Така е.

Знам, че Кал ми мисли доброто, но това просто не съм аз.

Имам усещането, че няма да си достатъчно дълго в Смолвил,

за да имаш нужда от тайна самоличност. - Дано не изглеждам неблагодарна.

О, скъпа. Не си. Познаваш Кларк.

Той винаги иска най-доброто за хората.

Смятам, че той мисли, че историята може да се повтори.

Но всички ние сме индивидуални.

Ние никога няма да можем да заменим родителите ти, знаем го.

Просто ние вече сме дяволски остарели. Както и ти си пораснала.

Просто искам да знаеш, че ти си специална за нас.

И винаги ще имаш дом тук, когато имаш нужда от него.

Благодаря ти.

Знам, че е ужасяващо тихо тук. Но понякога човек има нужда от това.

Той се възползва от това.

... срещу робот, който атакува човека от стомана.

Получихме тези кадри на срещата от случаен минувач.

Мили Боже, какво би трябвало да означава т...

Кара?

Колко може да се увеличи, преди да се размажат детайлите?

Добре, вижте тук. - Какво търси тя тук?

Хей, не хапя.

Смятам, че я уплаши.

Тя ще се върне. Те винаги се връщат.

Кал!

Кал, къде си? - Тук съм.

Ката, това е просто робот.

Знам. Има ли още? - Мисля, че няма.

Хей, добре ли си? Какво стана с неразрушимото хлапе,

което спореше с мен преди няколко часа?

Кара, каквото и да е било, вече е изключено. Няма да навреди на никого.

Грешиш. - Виждала си ги и преди.

Много от тях. - На Криптон.

В Кандор, столицата. В денят в който изчезна.

Цял град е изчезнал? - Отвлечен.

Не разбирам. От кого? Как?

Казва се, Брейниак. Бяхме в Кандор.

На гости на приятели, когато тези неща ни атакуваха.

Роботите бяха навсякъде. Армията ни използва всичко, което имахме.

Но те бяха неудържими.

Убиваха хората произволно. Но първо абсорбираха знанията ни.

Изучиха ни.

Разбраха кой трябва да се запази, кой трябва да се убие.

И кои са излишни.

Зор-ел! Алура! Кара! Хайде!

Приятелите ни се опитаха да ни помогнат да избягаме.

Бяхме разделени при пещерите.

Така и не видяхме съществото в кораба.

Това което командва. Смятам, че няма нищо живо в този кораб.

Не!

Тара, Ак-вар!

Трябва да ни изкараш оттук, Зор-ел. Не можем да се измъкнем.

Моля ви! Помогнете ни!

От страх, че ще се завърне, родителите ми ме пратиха на Земята.

След като баща ми и другите учени декодираха спомените на роботите.

Така те разбраха, че той се нарича Брейниак.

Те изучиха неговата технология. Планираха да го намерят и да се бият.

Да върнат хората от Кандор.

Хей. Всичко е наред.

Всички бяхме толкова безпомощни.

Знам. - Не искам повече да се чувствам така.

Никой не трябва да се чувства така. Но щом това нещо е тук,

всичко ще се повтори. - Не! Ще се погрижа да не стане.

Ще тръгнеш след него, нали? Кал, не знаеш с какво се захващаш.

Чрез тези проби избира планетите.

Ако този не е успял да се свърже с него, някой ден друг ще го направи.

Трябва да завърша това, което татко ти е започнал. Да изолирам сигнала му.

Да прегледам за други като него и да намеря Брейниак първи.

Отгоре на това, ако си права, там може да има 100000 криптонци.

Живи и хванати в капан на този кораб. - А ако се появи докато те няма?

А ако никога не се върнеш? - Трябва да поддържаш безопасността

тук, докато се върна. - Защо смяташ, че съм готова за това?

Трябва да бъдеш.

Пропусна голямата новина на Пери.

Стана дядо. Кит и съпругата му имат момиченце. Нарекоха я Алис.

Това е страхотно. - Искам нормален живот, Кларк.

Не знам дали съвместният живот с мен ще бъде нормален.

Знаеш какво имам в предвид. Да правя обикновени неща с теб.

Да живеем заедно. Да имаме общи приятели.

Някой ден, може би, да се оженим, да имаме деца, не знам.

Говорили сме за това и преди. Ако хората научат, може да си в опасност.

Не говоря за хората които знаят, че съм със Супермен.

Говоря за хората които знаят, че съм с Кларк.

И какво ще се случи ако някой ден разберат, че това една и съща персона?

Тогава ще го мислим. Аз съм в опасност постоянно, Кларк.

Нещо, което не одобрявам.

Добре, ами аз? Смяташ ли, че ми харесва да те споделям с целият свят?

И да се чудя, дали някой лунатик е открил начин да те убие?

Но не ти казвам, да не си вършиш работата.

Както и ти не трябва да ме поучаваш. - Не можеш да сравняваш...

Да, мога! Този страх е твой проблем. Не мой.

Не можеш да държиш света безопасен за мен постоянно.

Не и ако имаме общ живот.