Duma

23.976

Тате, върни се. Ударихме ли го.

Не, не сме. Хайде.

-Къде е? -Слушай. Ето там.

-Видя ли го? -Хайде, хайде.

-Ето там. Виж. -Да.

Мини му отзад.

-Хванах го! -Ксан! Ксан! Тук!

Ето! Ето!

По бавно!

Добре, какво е това?

Как по дяволите си се добрал до тук?

-Клати се като лист. Виж? -Да.

-Мислиш ли че се е загубило? -Да.

-Така ли? -Виждаш ли майка му?

Не.

Тогава...

Мисля че си прав, загубило се е.

Ела тук, мъниче. Хвани го. Хвани го.

Ей, ти.

Как е? Гладно ли е?

Какво правиш?

Гледай и се учи приятелю.

Сладоледа идва от тук.

Цветето расте на горе.

Бебешка бутилка.

Да ти е сладко.

Наздраве.

-Страхотно момче е. -Да. Готово

Пие.

-Лицето му е на черни резки. -Да.

-Знаеш какво означава това. -Какво?

Чита.

Чита, да така е.

Най-бързото животно на света.

От 0 до 60 само за 2 секунди.

Обзалагам се че е по-бързо и от поршето ти.

Може би.

Мислиш ли че бихме могли да го задържим?

Да.

Защо не?

Къде иначе би могло да отиде?

Ксан?

Не можем да го задържим за винаги.

Както теб не можем да задържим за винаги с нас, така и него.

Ще дойде ден в който ще трябва да го върнем в неговия свят.

Мамо! Мамо!

-Махни го! Разкарай го! -Мамо, побързай! Татко го държи!

-Това е чудовище! Хайде де! Хайде де! -Пазете се сами!

-Господи, настрана от мен! -Ксан?

Стига ме драска, ужасно животно такова. То-

О, здравей.

Здравей.

-Виж какво намерихме. -И какво е това?

Това беше близко.

-Не достатъчно близко. -Почти бях се раздвоил.

-Какво е това? -Виж какво открихме?

Радвам се че не съм му майка. Бих получила сърдечен удар ако го изгубя.

Ей, секси мама. Твоето или моето?

Какво?

-Тате? -Ксан.

Не ти ли казах нещо, относно тези фрази?

Какво съм ти казвал, а?

Чакай, чакай!

Чакай.

Сега върви.

В Африка, казват че когато даваш име на някого...

...той става твоя отговорност.

Toчното име трябва да улови най-важните качества...

...подчертавайки животът му.

Опитах най-различни имена...

...като Фъзи, Спот или Спиди.

Но нищо не подхождаше.

Щом като той ще е част от нашето семейство...

...ще трябва да се запознае с фермата.

Чувствам че започва да възприема това място като свое.

Мама мисли да го наречем Дюма, хубаво име за Чита.

Всички мислим че звучи добре.

Тогава Дюма е вече наша отговорност.

Бързо ли ще научи името си?

-Не се тревожи колко бързо ще свикне с името си.

Не се притеснявай за бързината.

А по скоро как да започнем, нали?

-Да. -Малко газ, само малко.

-Натисни това на долу. -Какъв е този механизъм?

Едно надолу, четири пъти на горе. Разбра ли?

Хвани тук.

Да тръгваме, да тръгваме.

Давай.

Това е. Усещаш ли го?

-Да. -Харесва ти, нали?

Добре, задръж.

Искаш по бързо нали? Това е.

Опитай още един път.

Ако го натиснеш прекалено бързо, виж.

Ето, помпаш го ето така. Не искаш да правиш това.

-Стегнат. -Дръпни го на тази страна.

Стягай, стягай. Дръпни го. Стана.

Красота, още един път.

Готово.

Още малко, още малко. Стягай, стягай.

Добре.

Сега, чакай. Внимавай, внимавай.

Никога не подценявай какво би могъл да направиш с малко тел.

Добре стана, нали?

Хайде, продължавай! Почти го стигна!

Тръгна!

Тате!

Тате!

Изглеждаше невъзможно да се случи нещо лошо на баща ми.

Преди да се разболее...

...нищо не можеше да го спре.

Винаги гледаше от положителната страна.

Мама и аз се грижехме за фермата докато татко беше в болницата.

Доктора каза че се възстановява много добре...

...и че всичко изглежда ще е добре.

Хайде, Дюма!

Това са 50км/h!

Хайде, Дюма!

Виж! Точно така!

Виж му крачките!

-Хайде, Дюма! -Хайде, момче!

Ей, вече караме с 60км/h!

Сега ние трябва да го догонваме!

Вече сме със 70км/h!

Дръж се!

Изгубих си шапката!

80!

90!

-Красавец! Красавец! -Давай, Дюма!

-Красавец! -100!

От любов за живот

От надежда и страх се освободи

Благодарим с дъха си

Каквото бог може би

Пауза...

...след всяко изречение.

Чети го сякаш пееш песен.

Думите да звучат мелодично.

Няма вечен живот

Мъртвият човек никога не се изправя

Дори уморената река

Вятъра някъде спасява морето.

Мамо?

Съжалявам.

-Да. -Има ли някаква стая за мен?

Разбира се тате.

Така...

Трябва да поговорим относно приятелят ни.

Почти порасна.

-Но Дюма... -Задръж.

Прекалено млад е за да живее там.

Дюма трябва да изживее живота си за който е роден.

Така че трябва да го върнем обратно. Сега.

Той не иска да си тръгва.

Не иска да бъде див.

Не, не можеш да решаваш това ти, Ксан.

Той е диво животно. Помниш ли?

Той сам трябва...

...да разбере какъв е.

В костите му е. В кръвта му е.

Като спомен, така ли?

Така както аз знам че принадлежа на това място...

...на фермата.

Но там си има Чити.

Къде другаде би могъл да отиде освен фермата ни?

Ние сме тук, нали?

И ако проследим пътя...

...до тук горе.

Открихме го тук.

И само трябва да изберем...

...планините на изток или запад, нали?

Малката долина.

Реката. Пълно е с газели.

Голям котешки рай.

Лов, почивка, хапане. Колко трудно би могло да е?

Лов, почивка, хапане.

Така че ти и аз ще го заведем там следващата седмица.

Нали? Ще лагеруваме там...

...ще хапнем ще ловим риба.

Ще го изпратим.

Какво стана?

Къде е татко?

-Ей, Ксан. -Какво?

Скъпи, правим някой промени.

Какви?

Трябва да дам под наема фермата.

Ще си живеем в къща, нали?

Не, отиваме в града...

...ще живеем с чичо Гуйн известно време..

Трябва да си намеря работа.

А Дюма?

Дюма ще си намери нов дом.

В голям резерват където ще може да тича на воля.

Трябва да се погрижа за нас двамата.

-И единствения начин да направя това е да- -Това не е което татко искаше.

Ксан!

Баща ти и аз говорехме за това.

Това е единственото което можем да направим.

Единственото нещо което има смисъл.