Love Between Fairy and Devil (苍兰诀)

Любов между феята и дявола

Епизод 25

Наляво.

Наляво?

Не, не, не.

Малко вдясно. - Тук ли?

Да. Точно тук.

Добре.

Иконом. Бобът и самарът са готови.

Сложи ги вътре. - Да.

За какво са тези неща?

Това е брачен обичай в смъртния свят.

Да се ръси боб минавайки през самара.

С боба се прогонват злите духове.

Преминаването през седлото означава безопасност.

Това са пожелания към двойката за щастлив брачен живот.

Но нямаме много време, затова ще го направим просто.

В противен случай, ще трябва да изпратим гъска и подаръци за годеж,

да се избере благоприятен ден, посрещне и поздрави булката.

Има много обичаи.

Виждам.

Има толкова много обичаи в света на смъртните.

Но има и обичаи, когато ние драконите се женим.

Мъжът ще изстърже най-твърдата драконова люспа.

и я даде на жена си.

Люспа на дракон?

Това е твърде жестоко.

Без защитата на драконовите люспи,

това е като да предложиш най-крехката си част на човека, когото обича.

Това означава,

че той ще я слуша

дори и да бъда тормозен,

или измамен от нея.

Отивам да проверя булчинската рокля.

Днес съм много заета.

Нямам време да слушам твоя странен обичай на драконите.

Претърсихме къщата, но не можахме да го намерим.

Търсихме и навсякъде навън.

Това е първокласно мънисто от Източно море.

Ще ви удържа годишната заплата, ако не можете да го намерите.

Дзиели.

Това е фалшива сватба.

Не се ядосвай толкова.

Сватбата е фалшива, но мънистото е истинско.

Струва много пари.

Трябва да го запазя

за наемодателя.

Вие момчета елате в източния двор с мен.

Да.

Наближава времето.

Защо не сив булчинската рокля?

Лейди Уанцин.

Защо сте тук?

Чух, че сте загубила бижуто си.

Не знам дали ще може да го намерите.

Затова ви донесох всичките си бижута.

Погледнете.

Има ли нещо, което ви харесва?

Сватбата е най-щастливото събитие за всички момичета.

Трябва да се облечете, за да изглеждате красива.

Седнете.

Тази изглежда добре.

Много добре ви стои.

Нека ви я сложа.

Не е нужно да…

Благодаря.

Моля.

След тази вечер трябва да ме наричаш снаха.

Логично погледнато, трябваше той да се интересува повече от вашата сватба.

Въпреки че г-н Дунфан е твой брат, той е мъж.

Той не е толкова внимателен.

Ако имате някакви притеснения или затруднения,

за които не може да му кажете в бъдеще,

просто ми кажете.

Да тръгваме. Зетко, побързай.

Казах ти, че нямам сем. или приятели в град Лучън.

Никой няма да ми изпрати подаръци.

Просто върви.

Не е задължително да е така.

Поздравления, Сяожун. Честито, зетко.

Благодаря ти. - Ето две лилави гривни от нефрит.

По една за всеки от вас.

Благодаря ти. Моля влезте.

Моля.

Поздравления, Сяожун. Честито, зетко.

Това е свитъкът Йоуян за вас.

Благодаря ти.

И два буркана вино Чуейю.

Благодаря ти. Моля влезте.

Приятен ден.

Какво става?

Нали каза, че нямаш приятели в Лучън?

Грешиш.

Първо, ние сме заклети братя.

Второ,

след тази сватба, трябва да ме наричаш девер.

Така ли?

Поясних го в сватбената покана.

Ако ми изпратят подарък, те трябва да изпратят един и на теб.

Отсега нататък, моите приятелите са твои приятели.

Трябва да те наричат зетко като мен.

Трогнат ли си?

Това е нищо.

Виж.

Всичко там.

Което е мое, е и твое.

Поздравления, Сяожун.

Благодаря ти.

Влезте, моля. - Честито.

Честито. - Ти изчакай тук. Ще вляза и ще ги поздравя.

Да влезем вътре. - Поздравления, Сяожун.

Моля, влезте. Моля, влезте.

Да вървим.

Защо се криеш тук?

Това аз трябва да те питам.

Сега трябва да поздравиш гостите.

Защо си тук?

Аз…

Сега отивам.

Изчакай.

В лошо настроение съм.

Говори с мен.

В залата на съдбата

всеки ден трябваше да се грижа за книгата на много смъртни.

Но тогава животът им, смърт, щастие и тъга

в моите очи беше точно като червените листа на дървото на съдбата.

Червените листата падат

и след това дървото отново се разлиства.

Всичко е предначертано.

Но сега, след тези няколко дни, в смъртния свят,

в град Лучън,

намирам, че,

брак, погребение, щастие и тъга,

са най-важните неща.

Току-що госпожа Уанцин дойде при мен щастлива и ми зае фибичката си.

Чувствам се наистина тъжна.

Знам, че всичко това е предопределено, но при мисълта,

че я излъгахме и ще умре тази вечер,

се чувствам някак…

Забрави.

Толкова много ти казах, но ти не разбираш.

Разбирам.

За първи път и аз се чувствам така.

Сяожун ми каза,

че неговите приятели са мои приятели.

Чувствам се виновен за един смъртен…

Не.

За един враг.

Чувствам се виновен.

Той е Сяожун.

Той не е Чанхън.

Той не ти е враг.

Тази вечер,

можем ли…

Да забравим за феите,

за Лунното племе.

Забрави всичко. Ти не си Върховната луна, нито аз фея.

Нека бъдем смъртни за един ден,

Съгласен ли си?

Добре.

Ето.

Насладете се. - Извинете ме.

Честито.

Щурче.

Ти се завърна.

Къде беше?

Това е моят сватбен ден, защо изглеждаш така?

Както и да е. Да вървим.

Да вървим.

Да се преоблечем.

Щурче, кажи ми честно.

Къде ходи днес?

Кажи ми.

Щурче.

Щурче.

Какво правиш?

Щурче. Щурче.

Защо плачеш?

Изгониха ли те,

или си задлъжнял?

Знам.

Мислиш, че ще си тръгна, след като се оженя?

Не се притеснявай.

Познаваме се от деца. Ние сме като братя.

Как мога да те оставя?

Виж. Днес е моят сватбен ден.

След като се оженя,

ще ти намеря красиво момиче от добро семейство.

Какво мислиш?

Не плачи.

Преоблечи се.

Щурче. Това не е ли мънистото на короната на феникса?

Защо е тук?

Занеси го на лейди Орхидея.

Тя се гримира в западния двор с лейди Уанцин.

Побързай.

Отивай.

Ти си

слугата на Сяо Жун.

Какво правиш тук?