An Inconvenient Truth

Гледате реката,

как спокойно тече.

Забелязвате листата,

как шумят на вятъра.

Чувате птичките.

Чувате жабите.

В далечината чувате крава.

Усещате тревата.

Калта се отразява във водата.

Тихо е. Спокойно.

И изведнъж,

превключвате на друга скорост.

Поемате дълбоко въздух и си казвате:

"О, да, бях забравил за това."

Това е първата снимка на Земята заснета от космоса,

която някога сме виждали.

Заснета е на Бъдни вечер 1968 г.

по време на мисията на "Аполо 8".

...в сравнително приемливи граници.

Но ние замърсяваме тази тънка атмосферна обвивка.

Дами и господа, г-н Ал Гор.

Аз съм Ал Гор.

Аз бях "следващия президент на САЩ".

Не го намирам за особено забавно.

Отдавна се опитвам да разкажа тази история

и ми се срува, че не съм успял да привлека достатъчно внимание.

Дълго време участвах в политическия живот и се гордея с това.

Шегувате се. Това е национално бедствие.

Съберете всички пътнически автобуси в тази страна

и тръгвайте към Ню Орлиънс.

Мислят на дребно,

а това е голяма, голяма работа.

От какво имате нужда в момента?

Има добри хора,

сред политиците и от двете партии,

които пренебрегват този въпрос,

защото ако го признаят и подтвърдят,

моралното задължение за големи промени

неизбежно ще легне върху тях.

...освен ако не разрешите най-голямата криза в историята на тази страна.

ЕДНА НЕУДОБНА ИСТИНА /частичен превод: dimi123/завършен :aL`/

...търсели място за приземяване и загубили радиовръзка,

когато се озовали от тъмната страна на Луната.

Имало е неизбежно напрегнато очакване.

Когато отново установили радиовръзка,

те погледнали нагоре

и заснели тази снимка, която получила името "Земен изгрев".

Тази снимка се вкорени

в съзнанието на цялото човечество.

И доведе до драматични промени.

През следващите 18 месеца

започна модерното движение в защита на околната среда.

Следващата снимка е била заснета по време на последната мисия "Аполо",

тази на "Аполо 17".

Заснета е на 11-ти декември 1972 г.

и е най-често публикуваната снимка за всички времена.

Това е единствената снимка на Земята, с която разполагаме,

където Слънцето е точно зад космическия кораб,

така че Земята да е напълно осветена, а не частично в тъмнина.

Следващото изображение не е виждано почти никъде.

Заснето е от космическия кораб "Галилео",

който имаше за цел да изследва Слънчевата система.

Когато е оставил зад себе си земното притегляне, камерите му

са заснели на части един цял ден от земното въртене.

Тук е сбито в 24 секунди.

Не е ли красиво?

Следващата снимка, в известен смисъл, е магическа.

Направена е от един мой приятел, Том Ван Сант.

Той взе 3,000 отделни сателитни снимки

направени в период от 3 г. и дигитално ги съедини.

Избра такива снимки, които да дадът безпрепятствен поглед

към всеки квадратен сантиметър на земната повърхност.

Всички земни маси са изобразени точно.

Така се получава едно уникално изображение.

Показвам ви го, защото искам да ви разкажа за двама мои учители.

Единия не го обичах много, а другия беше истински идол за мен.

В началното училище имах един учител по география,

който използваше карта на света, която разпъваше пред дъската.

Имах един съученик, които веднъж протегна ръка

посочвайки източния бряг на Южна Америка

и западната част на Африка

и попита: "Те някога били ли са прилепени?"

А учителя каза:

"Не, разбира се. Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувал."

Този ученик стана наркоман и безделник.

Учителят стана научен съветник

в сегашната американска администрация.

Изказването на учителя всъщност отразяваше

заключението на научните среди по това време.

Континентите са толкова големи, че очевидно не могат да се движат.

Сега вече знаем, че те наистина са се движели.

В противоположни посоки.

Но някога те наистина са били прилепени.

В това мнение се крие и проблема. То потвърждава известната мъдрост,

че "това което ни докарва бели не е това, което не знаем,"

"а това, че сме сигурни за неща, които не отговарят на истината."

Това е важно, защото в момента има друго подобно

общоразпространено мнение относно Глобалното затопляне,

което се споделя от голямо мнозинство

и което просто не отговаря на истината.

Мнението е следното: Земята е толкова голяма,

че не можем да имаме трайно и вредно въздействие

върху околната среда на Земята.

Това може някога да е било така, но вече не е.

И една от причините затова

е най-уязвимата част на екологичната система на Земята -

атмосферата.

Тя е уязвима, защото е много тънка.

Приятелят ми, покойния Карл Сейгън, обичаше да казва:

"Ако вземем един голям лакиран глобус,

дебелината на лака спрямо глобуса

е горе-долу същата,

колкото дебелината на земната атмосфера

спрямо самата Земя."

Тя е толкова тънка,

че ние сме в състояние да променим състава й.

Това ни води към определението за Глобалното затопляне.

Няма да говоря много за него, защото добре го знаете.

Слънчевата радиация се излъчва под формата на светлинни вълни,

които затоплят Земята.

След което част от радиацията, която се поглъща и затопля Земята

се излъчва обратно в космоса

под формата на инфрачервена радиация.

Част от отделящата се инфрачервена радиация бива уловена

от този слой на атмосферата и се задържа в нея.

Това е хубаво нещо, защото задържа температурата на Земята

в определени граници,

поддържа я сравнително непроменлива и поносима за живот.

Проблемът е, че този тънък атмосферен слой нараства

в резултат на глобалното замърсяване.

Резултатът е, че този атмосферен слой набъбва

и започва да задържа още повече инфрачервена радиация.

Така атмосферата се затопля още повече. Това е Глобалното затопляне.

Това е традиционното обяснение.

Ето ви едно, според мен, по-добро обяснение.

ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ или: НИКОЙ НЕ ГО ПРЕДПОЧИТА ГОРЕЩО!

Сигурно се чудиш, защо сладоледа ти изчезна.

Е, Сузи, извършителите не са чужденците,

а Глобалното затопляне.

Глобално... - Да.

Запознай се с г-н Слънчев лъч.

Той идва чак от Слънцето на гости на Земята.

Здравей, Земя. Идвам за да озаря деня ти.

А сега си тръгвам.

Не бързай, Слънчев лъч.

Ние сме парникови газове. Никъде няма да ходиш.

О, господи, боли.

Много бързо Земята се напълва със слънчеви лъчи.

Техните гниещи трупове затоплят атмосферата ни.

Как да се отървем от парниковите газове?

За щастие, нашите благородни политици

измислиха евтин и набързо скалъпен начин за борба с Глобалното затопляне.

От 2063 г. насам,

просто пускаме от време на време огромно парче лед в океана.

Същото слага татко всяка сутрин в напитката си.

И след това става ядосан.

Но след като парниковите газове продължават да се увеличават,

всеки път трябва все повече лед.

Така решаваме проблема веднъж завинаги.

Но... - Веднъж завинаги!

Това изображение предизвика

интереса ми към този проблем.

Видях го, когато бях студент,

защото имах един професор на име Роджър Ревел,

който пръв предложи да бъде измерен въглеродния двуокис

в земната атмосфера.

Той беше видял накъде отиват нещата

още в началото.

Анализирайки информацията от първите няколко години,

той интуитивно осъзна,

какво предстои.

Започнали с експеримента през 1957 г.

Той взел на работа Чарлс Дейвид Кийлинг,

който бил известен с голямата си точност,

за измерването на тези стойности.

Започнали всеки ден да изпращат тези балони

и избрали средата на Тихия океан,

защото това бил най-отдалечения район.

Той беше много упорит учен.

Наблягаше изцяло на потвърдени данни.

За мен беше прекрасно време,

защото като много други млади хора,

влязох в допир с интелектуалния кипеж,

с идеи които дотогава не ми бяха хрумвали

дори и в най-фантастичните ми мечти.

Той показа на класа ни

резултатите от първите няколко години.

За мен беше потресаващо.

И той беше изумен

и разясни на класа ни

какво според него, е значението на тези данни.

Аз попивах всичко като гъба.

Той направи заключенията

за връзката между големите промени в цивилизацията ни

и тази ясно видима тенденция

в атмосферата на нашата планета.

И след това, направи прогноза в каква посока ще тръгне всичко това,

ако не направим някои промени.

Беше ясно като бял ден.

След първите седем, осем, девет години,