The first 200 lines.
25.000
СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА
Translation BEATRIZ BEHAR
Това момче, прадядо ми,
Емануел Зонeншайн,
беше само на 12 години
когато остави селото си в Австро-Унгарската империя.
Трябваше да си намери работа за да издържа майка си и брат си
защото баща му, селският кръчмар,
умря от една експлозия в неговата дестилационна.
Сами!
Емануел!
Аарон!
Кръчмаря беше много обичан в селцето си.
Неговия тоник, дестилиран от местни билки,
помагаше на много от неговите съседи да се излекуват.
Тайната рецепта на тоника,
написана в черната тетрадка,
беше намерена между останките.
Тетрадката, скрита в папката на сакото,
беше наследството от прадядо ми.
Емануел работеше безкрайни часове
в една дестилационна в Будапеща.
Когато стана на 25 години, си построй собствена къща и дестилационна.
Произвеждаше тоника по рецептата на баща си.
Наричаше го "Слънчева светлина", използвайки фамилното ни име.
Зонeншайн означава слънчева светлина.
Скоро Емануел се ожени за Роуз Дойч.
Имаха двама сина.
Моят пра-чичо Густав, и Игнац, моят дядо.
"Слънчева светлина" имаше моментален успех.
Когато малкият брат на Емануел почина,
Емануел и Роуз, осиновиха
осиротялата дъщеря на брата, Валери.
Баба ми.
Лека нощ, скъпа.
Приятни сънища.
И така ще се събудиш щастлива и усмихната.
Бог да те благослови. Лека нощ.
Едно, две, три, четири
Густав!
Баба ми, Валери,
израсна като сестра на Густав и Игнац.
Тя разви страст за новото световно чудо:
Фотографията.
Игнац реши да изучава законите, Густав, медицината.
Никое от децата на Емануел не продължи семейният занаят.
Прадядо ми нямаше нищо против.
Беше горд с децата си и техните амбиции.
Всички гледайте насам!
Опитай да се отдалечиш от дървото.
Чакай, назад, още малко.
Назад.
Още малко.
Сега към твое дясно. Още малко.
Да! Спри!
Не мърдай.
Малката ми сестра, много те обичам.
И аз много те обичам.
Обичам те по различен начин, от начина по който обичам татко, майка и Густав.
И аз те обичам по друг начин.
Много липсваш на малката ти сестра когато си на училище.
Радвам се когато се върнеш в къщи.
Скоро ще трябва да се върна във Виена.
Вземи ме със себе си.
Ще те взема.
Ти ли ги посади?
Или са пораснали сами?
Да, сами са пораснали. Тази сутрин.
Г-н Зонeншайн, това е чудо!
Истинско чудо!
Някой би ли могъл да премести този стол?
Къде са?
Целуват се някъде.
Густав!
Какво говориш?
Предполагам в Градините на Музея, често ходят там.
Съжалявам, закъсняхме. - Съжалявам.
Супата е солена.
Може би готвачката е влюбена.
Сигурно ти си й повлияла.
Какво искаш да кажеш, Густав?
Вчера ти и Игнац се целувахте в Градините на Музея.
Вторник също. - Ти полудял ли си?
Моля те Роза не плачи, умолявам те.
Ела с мен.
Веднага.
Забранявам ти.
Всемогъщият Бог е създал природата и законите й,
и те забраняват брак между брат и сестра.
Но ние не сме брат и сестра, а братовчеди.
Аз имах една братовчедка която обичах,
Сара Бетелхайм.
Дядо ни ни забрани да се оженим.
Каза, че е проклятие за хората с една и съща кръв.
Обичам Валери, искам да се оженя за нея.
" искам" не е дума за нас, Игнац.
Бог "иска", ние" желаем".
Ние трябва да се подчиняваме на Бог, аз го направих.
Бог иска да живеем без власт и сладострастие.
Две неща, които
погубват другите и нас самите.
И в замяна, Бог ни дава знания
и способността да четем и тълкуваме.
И любовта на семейството.
Винаги ще те обичам, защото си ми сестра.
Никога няма да те изоставя, като брат.
Не ме обичай от задължение, майка ти ме прие по задължение.
Ще се омъжиш, ще имаш деца.
Ние винаги ще бъдем приятели. - Не се отказвай от мен толкова бързо.
Не им се предавай като добрия син.
Трябва да вървя.
Ще ти пиша.
Не, не ми пиши докато не ми кажеш, че обичаш мен,
а не сестра ти.
Скъпи, намирам се в ужасно състояние.
Не спирам да чувам, това което ми каза.
Когато се върна във Виена, плаках и повръщах цял следобед.
Не мога да избегна мисълта, че ти писна от мен,
че ме намираш за грозна и тъпа.
Трябва да те видя, да говоря с теб, да знам
дали наистина спря да ме обичаш или не.
Дали ще се подчиниш на родителите ни.
Защо ме обичаш като сестра?
Аз бих преместила планини за теб.
Влюбена съм в теб.
Във Виена, Игнац прочете писмото много пъти.
Но удържа обещанието си към баща му,
и никога не отговори на братовчедка си.
Игнац се отдаде изцяло на учението,
но прекарваше нощите сънувайки Валери.
Г-н Зонeншайн,
г-ца Зонeншайн е дошла да ви види.
Може да оставите чадъра си тук.
Когато съм в ръцете ти, се чувствам като у дома.
Все едно, че най-накрая си пристигнах в къщи.
Трябва да пикам.
Аз също.
Когато свърши с учението, Игнац се върна в Будапеща при семейството си.
За Емануел,
дядо ми Игнац беше най-голямото постижение в живота му.
Дами и господа,
представям ви Игнац Зоненшайн, доктор по законите
на Австро-Унгарската империя,
който се завърна да живее с нас.
Побързай сине, майка ти те чака.
Помолихме Всемогъщият Бог да даде благословията си, сине.
Да помним също, моя баща, Бог да го прости,
който загина в онзи трагичен пожар,
но ни остави знания, които позволиха на семейство Зонeншайн
да прогресират от кръчмари и стигнат до адвокати.
Да благодарим на Бог за това,
че баща ми ни е завещал рецептата,
за да произвеждам тоника.
И сега, г-жа Зонeншайн,
ти си първа.
Вчера сънувах, че изгубваме рецептата.
Какво се беше случило, татко?
Бях в лодка, носеща се от течението.
Всички бяхте с мен.
Лодката започва да се клатушка и аз сядам в центъра.
Опитвайки се да уравновеся лодката.
Огромна вълна ни поглъща и се губи семейната рецепта.
Било е само сън, татко.
Моля те Боже, никога са не спираме да пеем.
"Иус прима е нокти".
Позовавам се на правото за първата нощ.
Не се плаши.
Вече сме осъдени да отидем в ада, нека се наслаждаваме на живота.
Дядо ми бързо постигна успех.
Стана съдия, и така изпълни детската си мечта.
В името на Императора, призовавам ред в тази зала.
Когато съдиш хората, не забравяй кой си ти.
И за да ти помогне да го помниш,
ти давам часовника на дядо ти.
Часовника на селския кръчмар.
Сега е твой.
А това,
е за бюрото ти.
Не приемай нищо на доверие, грижи се за себе си.
Това е съвета на баща ти.
Какво?
Чудех се как ли ще бъде да правиш любов с Областен съдия.
Съдиш съдия? Присъдата ти, моля.
Съдията е твърд човек.
Твърд в присъдите си.
Но винаги страстен.
Съдебното решение е доживотна присъда.
Заповядайте, Зонeншайн, влезте.
Седнете.
Пура?
Не, благодаря.
- Не пушите ли? - Да, пуша.
Тогава си вземете една пура, моля.
Говорят се прекрасни неща за вас.
Казват че сте неподкупен, и много начетен.
Предвиждаме ви за Върховният съд.
Поласкан съм господине, но не мислите ли, че съм малко млад?
Не, изобщо не. Трябва да съм откровен с вас.
Надявам се, да не се засегнете от това, което ще кажа.
No comments yet. Be the first to leave one.