The Twilight Saga 1: Twilight

Никога не съм се замисляла как ще умра.

Но да умра вместо някого, когото обичам,

ми изглежда правилно.

Не съжалявам за решението си да замина.

Ще ми липсва Финикс.

Ще ми липсва жегата.

Ще ми липсва любящата ми и лекомислена майка.

Както и новият й съпруг. - Момичета, много ви обичам,

но трябва да хванем самолета.

Но те заминават, затова ще прекарам известно време с баща си.

Ще бъде хубаво.

Поне така си мисля.

ЗДРАЧ

В щата Вашингтон, скрит под покривало от облаци,

се намира малък град, наречен Форкс,

с население 3120 души.

Ето къде ще живея.

Това е баща ми - Чарли.

Той е шериф.

Косата ти е пораснала.

Подстригах я последният път, когато се видяхме.

Явно пак е пораснала.

Като малка прекарвах тук по две седмици почти всяко лято.

Но това беше преди години.

Освободил съм ти няколко шкафчета в банята.

Вярно... една баня.

Тази лампа върши доста добра работа.

Продавачката избра лилавите завивки.

Харесваш лилаво, нали? - Да, хубаво е.

Благодаря.

Добре тогава.

Най-хубавото нещо в Чарли е, че никога не досажда.

Бела, помниш ли Били Блек? - Да.

Добре изглеждаш. - Да, все още танцувам.

Радвам се, че най-после си тук.

Чарли не спря да ми надува главата, откакто разбра, че ще идваш.

Продължавай да преувеличаваш и ще те овъргалям в калта.

Само че след като аз те ритна в глезена.

Здравей, аз съм Джейкъб. - Здравей.

Като малки си играехме заедно в калта.

Да, спомням си.

Винаги ли се държат така?

С годините става все по-зле.

И така, какво мислиш? - За кое?

За подаръка ти по случай завръщането у дома.

Това? - Купих го от стария Били.

Напълно поправих двигателя. - Невероятно! Боже мой!

Страхотен е! Сигурно се шегувате! Извинявай.

Казах ти, че ще й хареса. Разбирам от деца.

Да, човече, направо си върха.

Трябва да натиснеш два пъти съединителя преди да запалиш.

Всичко друго би трябвало да е наред. - Това ли е съединителя?

Да, точно този. - Добре.

Искаш ли превоз до училище? - Аз уча в резервата.

Ясно.

Лошо. Щеше да е хубаво да имам някой познат там.

Първи ден в новото училище. Сега е март - средата на срока.

Направо страхотно.

Хубава кола. - Благодаря.

Ти трябва да си Изабела Суон, новото момиче.

Здравей, аз съм Ерик - очите и ушите на това място.

Ако се нуждаеш от компания, обяд или пък рамо, на което да поплачеш...

Предпочитам да си страдам мълчаливо.

Подходящо заглавие за статията. Работя в училищния вестник,

а ти си новина за първа страница. - Не, нали няма да...

Моля те, недей... - Успокой се. Няма да пиша статия.

Благодаря.

Извинявай. Казах им да не ме карат да играя.

Не, добре съм. Ти си Изабела, нали?

Просто Бела.

Аз съм Майк Нютън. - Приятно ми е.

Има страхотна забивка, нали? Аз съм Джесика.

Ти си от Аризона, нали? - Да.

Не се ли предполага, че хората от Аризона

би трябвало да са доста по-мургави?

Да, вероятно затова ме изритаха.

Добра си.

Много забавно.

Майки, запознал си се с момичето ми, Бела.

Твоето момиче? - Да.

Моето момиче!

Мили Боже. Държат се като първолаци. Ти си като лъскава нова играчка.

Усмивка!

Извинявай, нужна ми е за статията.

Няма да има никаква статия, Анджела. Не повдигай повече въпроса.

Всичко е наред, просто... - С теб съм, мила.

Предполагам просто ще трябва да напишем още една статия за...

алкохолизма при младите. - Защо не пишете за...

нередовното хранене?

Или пък за подплънките на отбора по плуване?

Всъщност това е доста добра идея. - Нали? Точно това си помислих и аз.

Говорим за наистина Олимпийски размери.

Няма начин. Той е прекалено слаб. Не виждам смисъл.

Определено.

Кои са те?

Семейство Кълън.

По-точно осиновените деца на доктор и госпожа Кълън.

Преди няколко години се преместиха от Аляска.

Общуват само помежду си.

Да, защото всички са заедно. Наистина заедно.

Русото момиче е Розали, а едрото, тъмнокосо момче е Емет.

Те са нещо като двойка. Дори не знам, дали това е законно.

Но Джес, те нямат кръвна връзка помежду си.

Да, но живеят заедно. Все пак е странно.

Дребното момиче с тъмната коса е Алис. Доста е странна.

Тя е с Джаспър, който изглежда толкова измъчен.

Доктор Кълън ги е отгледал като сватовник.

Може би ще осинови и мен.

А кой е той?

Това е Едуард Кълън.

Наистина е страхотен, както сигурно сама виждаш.

Но изглежда никоя тук не е достатъчно добра за него.

Не че ме интересува.

Така че...

Наистина няма смисъл да си губиш времето.

Нямам такова намерение.

Здравейте, господин Молина. - Здравей, Майк.

Госпожица Суон.

Здравейте. Пропускът Ви? Благодаря.

Добре дошли. Това са нещата Ви.

Има само едно свободно място. Елате.

Днес ще наблюдаваме поведението на планарията,

позната още като плосък червей.

Все трябва да има свободно място в някой друг час. Физика? Химия?

Всички места са заети. Един момент, мила.

Опасявам се, че ще трябва да останете в часовете по биология.

Хубаво. Явно ще трябва да търпя.

Не мога да повярвам колко си пораснала и колко хубава си станала.

Здравей, Бела. Помниш ли ме?

Играех Дядо Коледа една година.

Уейлън, не е прекарвала Коледа тук откакто беше на 4 години.

Бях много внушителен, нали? - Ти винаги си внушителен.

Откаченият Дядо Коледа?

Децата обичат онези малки бутилчици.

Остави момичето да се нахрани на спокойствие, Уейлън.

Веднага щом приключиш ще ти донеса любимия ти...

плодов пай. Спомняш ли си?

Баща ти и до ден днешен си го хапва, всеки четвъртък.

Страхотно. Благодаря.

Ако тренировките вървят добре, с Фил може да се преместим във Флорида.

Моля, поставете 1,25 долара за още 3 минути.

Мамо, къде ти е мобилният телефон? - Добре, не ми се смей...

Не съм си загубила зарядното... То просто изчезна.

Ще се побъркам. Не мога да се оправям с технологиите.

Липсваш ми! - Миличка, и ти ми липсваш!

Разкажи ми как мина в училище? Как са новите ти съученици?

Има ли готини момчета?

Добре ли се държат с теб?

Ами...

Всички са много дружелюбни.

Какво е станало? - Няма значение.

Напротив, има, миличка. - Имам да пиша домашни.

Ще ти се обадя по-късно.

Добре, обичам те. - И аз те обичам.

Реших да се срещна с него и да разбера какъв му е проблема.

Но той не се появи.

Бела!

На следващият ден...

отново не се появи.

Изминаха няколко дни.

Нещата започнаха да стават малко странни.

Добре ли си? - Да, добре съм.

Ледът не ми помага особено за придвижването.

Затова сложих нови гуми на пикапа.

Старите се бяха изтъркали.

Вероятно ще закъснея за вечеря. Трябва да ида до Мейсън Каунти.

Човек от охраната на Гришан Мил е бил убит от някакво животно.

От животно?

Тук не е като във Финикс, Белс.

Надявам се да мога да помогна с нещо.

Пази се! - Винаги го правя.

Благодаря за гумите.

Момичетата отговарят за организацията на бала, а аз ще напиша статията.

Но се нуждаем от съвет за музиката. Ще ми дадеш ли листата си?

Чудех се... Дали си заета за...

Как си, Аризона? Наслаждаваш ли се на дъжда? По-добре свиквай.

Ей, Майк, голям сладур си, човече.

Здравей.

Съжалявам, че не ти се представих миналата седмица.

Аз съм Едуард Кълън. Ти трябва да си Бела?

Да.

Пред вас се намират видовете клетки, съдържащи се в лукова глава.

Разделете ги и определете фазите на митозата.

Първите, които успеят да се справят, ще спечелят...

Златния лук.

Първо дамите.

Нямаше те.

Да, бях извън града за няколко дни по лични причини.

Профаза.

Нещо против да погледна?

Профаза.

Точно както ти казах.

Наслаждаваш ли се на дъжда?

Какво?

Питаш ме за времето?

Май да.

Всъщност не обичам дъжда.

Имам предвид когато е студено и влажно. Наистина не ми харесва.

Какво има? - Нищо.

Анафаза.