Heart to Heart (하트 투 하트)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ = Последен епизод =

Един ден баща ти се прибра вкъщи

страшно пиян.

Тогава ми разказа всичко.

Каза, че е запалил пожара със запалката си.

Не знаел, че огънят ще се разгори толкова бързо.

След като извел майка ти,

изгубил съзнание.

Нямал никаква представа,

че синът му е заклещен там.

Как тогава

Йонгджи е изкарана виновна?

Кой я обвини? - Момичето държеше в ръка кибрит.

Всички решиха, че вината е нейна.

Никой не знаеше нищо,

докато по-късно баща ти не ми призна.

Но все пак си знаел. Трябваше да спреш да я обвиняваш!

Не биваше да позволявам на баща ти да бяга.

Ако знаех, че цели 20 години ще бяга като обезумял,

щях да го задържа тук и да го накарам да си поеме отговорността.

Вината е моя.

Сега не говорим за баща ми, а за Йонгджи, за Ча Хонгдо!

Да оставим миналото. Защо постъпи така с нея, когато се появи?

Как можа така безсрамно да я обвиниш, като си знаел?

Баща ти бе погребал сина си дълбоко в сърцето си

и не беше способен да се разплаче.

Не можа да остане тук и 20 години се скита като обезумял.

Не изпитваш ли съжаление към него?

Ще се отплатим на Йонгджи за онова, което й причинихме.

Остави нещата както са си. - Не мога да го направя, дядо.

Гладна съм. Искам токбокки.

Какво? А, добре. Ще ти приготвя.

Направи ми и пелмени. - Добре.

Каква е тази атмосфера?

Иконом Ан, къде е татко? - Исок.

Какво става, батко? - Как можа?

Трябваше да ми намекнеш нещо, когато ми показа снимката.

Всички сте се обединили, за да обвините невинен човек.

Що за ужасно семейство е това? - За какво говориш?

Не ме дръж в неведение. Кажи ми. - Нека той ти каже.

Дори нямаш сносно образование. Как смееш да влизаш в дома ми?!

Моля те... стой далеч от внука ми. Ето, виж как те умолявам.

Сина ми! Върни ми сина!

Как можаха да постъпят така? Наистина прекаляват.

Как ще ти го кажа?

След всичко, през което мина заради мен?

Седни. - Случило ли се е нещо?

Какво е това изражение?

Доколкото си спомням, майка ми и баща ми се караха.

Брат ми беше в склада, когато пожарът започна.

Държала си кибрит в ръка, затова са те обвинили.

Спомняш ли си?

Да. Е, не си спомням точно това.

Помня само, че запалих клечката.

На мястото на инцидента е имало запалка.

Запалката на баща ми.

Човекът, предизвикал пожара, не си била ти,

а баща ми.

Няма начин. Какво говориш? - Дядо потвърди.

Той е знаел всичко, затова е бил против връзката ни.

Защото виновният е бил баща ми, а не ти.

Обвинил е теб, за да защити баща ми.

Това истина ли е?

Наистина ли не съм била аз, а е бил баща ти?

Да. - И дядо ти е знаел всичко?

Тогава... защо ме излъга?

Как може да е знаел всичко

и да постъпи така? Странно е.

Съжалявам.

Наистина съжалявам.

Ти кога разбра?

Тази сутрин. - Тази сутрин?

Баща ми се е държал като страхливец. Обвинили са те, а не е казал нищо.

После дядо ми... - Стига. Спри.

В момента не мога да чуя нищо.

Нека малко...

Моля те, върви си. Да говорим по-късно.

Моля те, напусни дома ми. Искам да остана сама.

Наистина съжалявам! Аз съм виновен за всичко!

След стореното,

всеки път, когато видех теб или децата, чувствах вина.

Значи си била в съзнание в склада? - Истина е.

Ти си бил.

Наистина си бил ти.

Знаела си всичко, но не си казала. Заради мен ли?

Защо го направи?

Защо го направи?

Знаеш ли колко се терзаех?

Имаш ли представа?

"Какво ще правят децата, ако разберат, че си бил ти?"

Мислех, че онова момиче е виновно. Дори повярвах, че е тя.

Напълно съм забравила онзи спомен.

Защо го направи?

Какво ще прави сега нашият Исок? Ами Йонгджи?

Какво причиних

на това момиче?

Вината не е твоя. Аз съм виновен, скъпа.

Какво да сторя?

Какво трябва да сторя сега?

Бабо,

не съм била аз.

Не съм била аз.

Но си спомням

как тогава те отведоха с мен

в полицейската кола.

Така е, радвам се.

Но въпреки това

съм много ядосана.

Как можаха да постъпят така?

Как можаха да ми го причинят?

Как можаха?

Казах на Хонгдо, че е бил татко, а не тя.

Казах й, че си знаел, но си излъгал.

Когато ме попита защо, не знаех как да отговоря.

Какво трябваше да кажа?

Пил ли си?

Ако е така, върви да спиш. - Да съм пил?

Сякаш си нямам друга работа.

Татко е страхливец, но поне е чувствал някаква вина.

Затова 23 г. живя далеч от дома.

Предполага се, че си сторил всичко, за да защитиш сина си,

но си го превърнал в страхлив нещастник. Наясно ли си?

Ако това се случи отново, пак бих постъпил така.

Този нещастник е мой син.

След като загуби детето си по този начин,

сърцето му сигурно не е спирало да кърви.

Наистина ли искаш да призная, че той го е направил?

Наистина ли искаш да бръкна още по-дълбоко в тази рана?

Дядо. - Знаеш ли как се чувствах,

когато отпратих онази жена и внучката й?

И все пак сторих за тях каквото можах.

Как?

Как могат да постъпват така?

Каската

Да. - Къде си?

Вкъщи.

Не мога да правя нищо.

Не мога да ям, не мога да спя.

Не мога да чета книга, дори не мога да дишам.

Ей сега ще дойда. - Не искам.

Не искам да те виждам. Не искам да виждам никого.

Нито теб, нито президента. Никого от семейството ти.

Ало?

Защо не казваш нищо?

Мисля си кога започнах да те харесвам.

Когато се разплака пред мен и помоли да те излекувам.

Тогава

трябваше да отида

в друга клиника.

А когато искаше да попиташ детектив Чанг "Добре ли спа?",

дойде да ме потърсиш.

Честно казано, малко завиждах на детектив Чанг.

Защото знаех, че ще използваш цялата си сила, за да му го кажеш.

Липсваш ми.

Но като те видя, сигурно ще се ядосам.

Защо ме караш да се чувствам така?

Защо го правиш?

Ще ти помогна да заспиш.

Легни.

Легни и ме слушай, ще те приспя.

Легна ли?

В началото не мислех сериозно да те лекувам.

Но ти продължи да ме следваш и това ме направи много щастлив.

Помня онази сутрин,

в която призна на Чанг Дусу, че го харесваш.

Честно казано, мисля, че точно тогава започнах да ревнувам от него.

А след това стана така, че спахме заедно.

Ако трябва да съм честен,

ти си първата жена, до която останах през цялата нощ.

Слушаш ли?

Спиш ли, Хонгдо?

Може да заспиш когато решиш. Затвори очи и ме слушай.

Помниш ли У Йонуо?

Жената, за която казваше, че е много красива и умна.

Може ли да се видим за малко?

Къде си?

Зад теб.

Защо стоиш на студа? Трябваше да влезеш.

Случило ли се е нещо? Да поговорим вътре.

Иконом Ан ми разказа,

че инцидентът с брат ми Илсок

не е по вина на Хонгдо, а на баща ми.

Батко знае, а сигурно и Хонгдо вече е узнала.

И ти ли знаеш? - Усещах, че има нещо такова.

Сигурно си шокирана.

Семейство са ми, но не ги разбирам.

Срам ме е. Едва ли ще мога да погледна Хонгдо.

Разочарована си, но не го приемай толкова навътре.

Накрая пак се озовах тук.

Ето защо не мога да остана.

Краката ми винаги ме водят тук.

Тръгвам. - Почакай.

Ще си тръгнеш просто така? - Всичко е наред.

Благодаря ти, че ме изслуша днес.

Благодаря ти, че дойде.

Съжалявам.

Просто ми се искаше да вярвам, че вината е на Йонгджи.

Наистина вярвах, че е така.

Но истината е,