Daemang (Great Ambition / A Great Hope)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

ГОЛЯМАТА АМБИЦИЯ

= Епизод 1 =

Трябва ми нож.

Какво?

Бебето…

Аз ще… Аз ще…

Вода.

Вода? - Да. Свари малко.

Да сваря? В какво?

Виж… виж там.

Взех този нож назаем.

Това е моят син.

Виж го.

Изглежда странно.

Красив е.

Ами… пази се.

Чакай.

Искам да те помоля нещо. - Какво?

Супа от водорасли. - Какво?

Искам малко супа от водорасли.

В това село живяха фермерите с огнени умения.

Даже си имаше име…

Как така не виждам никого?

Плъзна зараза и повечето умряха, а оцелелите - напуснаха.

Зараза ли каза? - Беше преди 4-5 години.

Избери си. Харесай си някоя къща.

Например тази там. Преди беше на главатаря на селото.

Тази е добра.

Изглежда стабилна.

Наблизо има и поток, няма да ти е трудно да готвиш.

Само огнището трябва да се почисти…

Има доста храна наоколо.

Как да се обръщам към моя спасител?

За името ми ли питаш? - Да.

Досега не ми се е налагало да имам име.

Аз съм зодия Плъх.

В къща на търговец…

Родих се като слугиня.

Нарекоха ме Пуни.

Синът ми и аз сме благодарни за помощта ти, спасителю.

Ще ти се отплатя за това. Но за целта…

Поне трябва да знам името ти.

Позволи ми да се издължа.

Кръсти ли бебето?

Не аз трябва да му дам име.

Не бива да говориш предварително. - Какво?

За дълга си… не е ли по-правилно,

след като се издължиш, да кажеш: "Ето, отплатих се"?

Май трябва да оправя и покрива.

В планината има много животни, може да продаваш кожи, за прехрана.

Тук няма висша и нисша класа и това е добре за детето.

Разбира се, аз ще ловувам за вас. И без това съм много добър в това…

Кой знае, постепенно може да се заселят нови хора тук.

И отново да се обработва земята наоколо.

Със сина ти ще имате приятели.

Госпожо. Господарке…

Трябва да говоря с вас.

Боя се, че ме видяха, затова ще вляза.

Простете ми.

Но… ти не си ли Пуни, която избяга и сега дръзваш да се върнеш?

Посред нощ, как може?!

В бебето тече вашата кръв.

Извърших смъртен грях, госпожо.

За да умреш ли се върна? - Моля ви, вижте бебето.

Наясно си какво е наказанието за бегълците, нали?

Моля ви, вижте го. Момче е.

Да не би да каза, че носи нашата кръв?

Да. Много е здрав и не плаче въобще. Вижте.

Г-жо, отгледайте го в това семейство.

Не като роб, а като свободен човек, г-жо.

Забрави за това, все едно е било кошмар.

Аз ще се погрижа за тях.

Животът на това бебе принадлежи на тази къща,

ако няма къде да живее, ще го убия още сега.

И ще го последвам. - Тази полудя.

А ако го отгледам като мой син?

Болна съм, откакто се случи онази злополука неотдавна.

Почти никой не знае за това.

Мога да кажа, че това бебе е онова.

Ще отида при майка си за известно време.

Ще се върна с бебето в подходящия момент.

Ти…

Както и да е, ти си вече мъртва, разбра ли?

Мъртва съм, госпожо.

Дай позволението си.

Госпожо, ще ви служа отново в следващия си живот.

Това не е къща на благородник.

Всичко ли видя? - Не, но чух.

Бях отвън. Да те пазя.

Това е къща на търговец.

Значи е средна класа.

Да, различен е от мен, човекът от низшата класа.

След 10 години

Чакай. Ела тук!

Натам!

След него.

Спри на място!

Да пийнем по чашка, а?

Налей ни по едно.

Виж.

Согу. - Татко.

Мълчи!

Пуснете ме… само този път.

Ти ли си почетният син на това семейство?

Да, да.

Чух, че сте двама братя. - Преподобни, много бързам.

Ти по-малкия или по-големия си?

Аз съм по-малкия. Бихте ли ми казали своето име

и от кой храм сте…

Аз съм… - Приятен ден.

Приятен и на теб.

Казах му, че не бива. Опитах се да го спра.

Но чичо ми е полудял. Ти знаеш.

Като откачи и спира да мисли.

Къде са сега? - Ей там.

Къде е това там? - Ей там в училището.

Училището?

Не е там. Бях в училището, но казаха, че си е тръгнал.

Спрете го!

Спрете го.

Хвани го!

Молиш ме да пусна О? - Да, точно така.

И защо да го правя?

Той продаде риба на забранения пазар.

Аз трябваше да получа тази риба.

Неотдавна майка му почина, след като дълго страда болна.

Освен това, жена му е сериозно болна, а децата…

Преподобни, аз съм търговец.

Търговците не бива да отстъпват,

дори пред роднините си, ако нямат изгода от това.

До скоро.

А в замяна на таксата на гадател?

Гадател? - Освен вашето…

мога да прочета и бъдещето на вашите синове.

Не знам колко ще е достоверно гадаенето…

Гадаенето по външния вид и рождената дата,

може да е изключително точно за вярващите,

или глупости за невярващите.

Колко е таксата ти, преподобни?

За изискан човек като вас, който не вярва на гадатели, е по-висока.

И защо?

Навярно се досещате, нали сте търговец…

Спри! Спри!

Четири, пет. Петима са.

Не, шест са, добави и ей тоя.

Това… е чичо ми.

Какво ще правиш?

Те са шест, а ние сме четирима.

Не, да изключим Согу. - Вярно.

И те са все възрастни.

Не просто възрастни, а корави възрастни.

Но се налага. - Е какво да правим?

Не бива да ни виждат.

Ще внимаваме да не ни хванат.

Та той ти е брат.

Да.

Защо трябва да се забърквам в това?

Ти се издъни толкова пъти.

Първо смятах да те пощадя

и да те върна на баща ти, като се разбера с него.

Но ти се издъни и размислих.

Нека аз да го направя, копелето ме разкървави!

Да не хабим повече енергия.

Ела ми. Усмивка?

Не каза ли, че няма да ме щадиш?

И после викаш "Ела ми". Кой луд би дошъл?

Негодник такъв.

Дръжте го!

Полудявам вече. - Може да убият брат ти.

Знам и без да ми казваш. - Сега какво?

Да извикам ли помощ?

Тихо. Мисля.

Значи това е датата на по-големия?

Да.

Ако ти е трудно, да помогна ли?

Въпреки че няма литературен талант,

името му ще е славно и почитано, заради храбростта му.

Това ли е?

Някой гадател преди мен ли ви го каза?

Няма да е лошо да пророкувате нещо обнадеждаващо.

Сред десетки хиляди, и не по-долу от всички,

ще е жалко, само ако си изпусне шанса.

Нещо такова, но не бих го нарекъл обнадеждаващо.

Съдбата му наистина е да бъде господар.

Няма да се преклони пред никого. Но няма и причина да го прави.

Има и ума, и способността да е водач.

Но. - Но?

Духът на смъртта е силен при него. С такава съдба,

издига ли се, по-опасен ще става.

Дотам, че да пострадат много хора.

Сега разбирам, че взимаш пари не за гадаене,

а за празно дърдорене.

Стига за големия, кажи нещо за малкия.

Спомена, че имаш двама сина?

Да. Нали каза, че си срещнал малкия на идване?

Интересно. - Интересно?

Видях го за момент, но успях да надникна в бъдещето му…

По лицето?

Да, и рождената му дата беше различна.