The first 200 lines.
Хей, На Бонг!
Какво правиш, Бонг Сун?
Как можа да изчезнеш, след като наговори онези глупости?
Да не би да си ми погодила някой номер със скрита камера?
Ако е така, то не ми беше забавно.
Имаш ли някакво последно желание?
Какви ги вършиш сега?
Твърдиш, че виждаш призраци. Така ли е?
Да.
Всеки път, когато мислех, че те е обзела мания,
ти си била обладана от призрак?
Да. - Значи ми казваш, че…
Призракът, който е бил в теб…
Или, както се казва, призракът, който те е обладал…
С нея съм прекарал повече време. Давах й уроци…
Проявявах близост…
Това ли се опитваш да ми кажеш? Не помниш нищо, така ли?
Да.
Звучи приемливо.
Защо не напишеш сценарий за филм? Очакваш да ти повярвам ли?
Защо просто не ми кажеш, че си призрак?
Ще бъде много смешно. Като в "Шесто чувство".
Защо ми го причиняваш? Защо?
Защо ти е да го правиш? Чувствата ти промениха ли се?
Искаш да скъсаме? Просто го кажи направо.
Не ме подлудявай с някакви истории за призраци.
Не е така, шефе. - Тогава как е?
Всичко това беше истина. Наистина.
Знаеш ли кое е момичето призрак?
Тя е дъщеря на собственика на малкото ресторантче.
Наистина ще полудея.
О, ПРИЗРАЧЕ МОЕ = Епизод 13 =
Със сигурност беше Шин Сун Е.
Има ли нещо? Ако мога да помогна…
Всъщност…
Няма значение, нищо.
Връзките на обувките ти са завързани странно.
Това ли? Нали я знаеш Бонг Сун от ресторанта?
Тя ги завърза така.
Била е в тялото на На Бонг Сун през цялото време.
Здравей. - Виж ти кой е тук? Офицер Канг!
Връщаш се на работа? - Да.
По-добре ли си вече? - Много по-добре.
Сигурно ти е било трудно да вършиш и моята работа.
Е, да, ние не можем да си позволяваме почивки.
Работим до късно всеки ден, чак носът почва да кърви.
Съжалявам. Някой път ще ви черпя.
Колко богат е един офицер, а?
Ще ни купиш месо, ясно? Телешко.
Шегувам се. По-красива е, откакто оздравя.
Прав си. По-спокойно сега. Да не се претовариш.
Красавица. - Да. Повече почивка.
Не, дишането е позволено, дишай си.
Леле, ще се сварим в тази жега.
Горещо лято, дяволски горещо.
Вероятно на двойката Шефа-Бонг ще им е трудно да се…
Неща като онези, нали? - Ще говориш ли, или какво?
Къде изобщо са те двамата?
Тя да не си мисли, че вече може да закъснява, защото излиза с него?
Хей! Ами ако Бонг ни каже…
"Жалки прислужници! Фриволни недоносчета!"
Какво ще правим?
Съжалявам, че закъснях.
Сега ли идваш? Закъсня с 30 минути. - Какво?
Понякога се случва на всеки нормален човек.
Не мога да понасям тези, които винаги идват навреме.
Бонг, не трябва да си като тях. Добре… добре.
Защо всички гледате така?
Нищо. Ти си най-добрата!
Що за разговор рано сутринта?
Имаме много резервации, побързайте. - Дадено!
Джун. - Да?
Днес имаме паста с бяло пилешко месо.
Мариновано с пипер. Донг Чол. - Да?
Режи ги по-дебело. - Да, шефе.
Унг. - Да?
Сьомгата днес ще я сервираме сурова. - Ясно.
И изчисти мидите. - Добре.
Ехо. Мин Су докладва от кухнята.
Имаме си първата официална двойка.
Много романтично и сладко. Мед ми капе от сърцето.
Да, Бонг.
Как ще наричаш шефа?
"Скъпи", "бебчо", "съпруже"?
Бонг? Да, твърде я е срам, за да отговори.
Да попитаме шефа тогава.
Кога започнахте да виждате нашата асистентка като жена?
№1. Тя винаги си е била секси.
№2. Когато казва "Съжалявам, съжалявам",
трепереща и обляна в сълзи.
Да ти се прииска да я защитиш!
И №3… - В детската градина ли си?
За това ли ви плащам?
Върви да провериш тестото.
Върши си работата. За днес имаме много резервации, казах ви.
Да, шефе.
Нещо не е наред между тях двамата, а?
Има някакво напрежение, нали? - Май са се скарали.
Толкова са студени един към друг. - Сигурно са се карали.
Дори не се гледат. - Все едно кухнята е в Сибир.
Защо обсъждате личния им живот?
Ако не се интересуваш, изчезни!
Божичко… Може и да не е това.
Може да са правили нещо снощи и сега да ги е срам от нас.
Какво мислите, а? Чудесни актьори са!
Все едно сме в Кан! - Мислиш, че ни мамят?
Аз не мисля така. Сигурен съм, че са се карали.
Не, аз трябва да съм прав.
Нашата Бонг… Тя е много хитро момиче.
Знаеше много добре как да оплете шефа и го постигна.
Затова трябва да се държим приятелски с нея.
Приятелката Бонг. - Е, как не!
Ти пък къде се бъркаш? Нали не ти беше любопитно!
Офицер Че…
Защо му е да прави това?
С На Бонг Сун. Защо?
Помисли си.
Има ли нещо странно тук?
Случвало ли се е нещо с него, докато си била в На Бонг Сун?
Когато бях в нея?
Сега като го спомена… Исках да видя офицер Че.
Питах го дали е сигурен за случая на Шин Сун Е и да поразрови.
И после се е опитал да убие Бонг Сун?
Да. - Ако е така…
Може да има нещо общо и с твоята смърт.
Знаеш, че в Че има нещо нередно още от самото начало.
Съдбата му беше по-различна.
Старото и новото в него са напълно несъвместими.
И този поглед и отпуснатост, когато се срещнахме.
Може да не е сигурно, но…
Може би…
Офицер Че… Той може да е обладан от зъл дух.
Зъл дух?
Ако някой зъл дух обладае човек, не си отива, като паразит е.
Злият дух и човекът, който е поробил…
След време се сливат. Започвам да разбирам.
По-добре предупреди Бонг Сун да внимава.
Наглеждай офицера.
Ако е зъл дух, може и да те вижда.
Трябва да внимаваш много.
Да, така е.
Не е. - За колко да се обзаложим?
Г-це Бонг? - Да?
Ти ни кажи. Бъди честна.
Не сте се карали с шефа, нали?
Защото сте имали напредък снощи, и ви е малко срам, нали?
Не… Не. Не е така.
Не е ли? - Не.
Значи наистина сте се скарали? - Да…
Случайно… шефът да не е перверзник?
И снощи е направил "иих", а ти "ааа"?
Той "иих", а ти "ааа"? - Така ли беше?
Трябва да обсъждаш такива неща с нас.
Няма да кажем на шефа. - Давай, казвай.
Бонг Сун! Излез замалко. Хайде.
Шефе, Бонг трябва да направи салатата за вечерята.
Няма да има вечеря днес. Почистете.
Шефе, чакай…
Сякаш се отметна от ресторанта си, а?
Вярно…
Ама какво става? Нещо голямо е.
Нищо тривиално. Зависи от настроението на шефа.
Мислех много. И смятам, че си сериозно болна.
Вероятно имаш халюцинации. Трябва да идеш на доктор.
Може и да те излекуват. Ще се погрижа за теб, Бонг Сун.
Не съм болна. - Откъде знаеш? Да не си доктор?
Никой луд не си признава, че е луд.
Първо се прегледай. - Аз…
Наистина, наистина не е така, шефе.
Знам, че е трудно да се повярва, но трябва.
Така съм от 28 години. Баба ми е шаманка.
Тя ми е дала способността да виждам призраци.
Това е самата истина.
Знаеш ли, аз…
Много пъти съм мислила за смъртта, но накрая просто понасях всичко.
Шефе, наистина съжалявам.
На Бонг Сун.
Защо? Какво сега?
Изслушай ме внимателно. Онзи път, когато едва не пострада…
Хей, Бонг Сун! Добре, да кажем, че думите ти са истина.
Ти си уникална. Можеш да виждаш призраци.
Сигурно е възможно, защото по света има много невероятни неща.
И все пак… Отказвам да повярвам!
Че тази, с която се виждах досега, не си ти.
Призракът или каквото е там…
Няма да повярвам, преди да я видя. Просто не мога!
Казах му всичко.
Защо?
Какво?
Защо?
Не ми харесва ситуацията.
Не искам той да бърка теб с мен.
Какви ги говориш?
Тя е тук.
Призракът, за който ти казах.
Сега е с нас.
Какво?
Няма да се спреш, а?
Шефе…
Не ми говори. Главата ми ще експлодира.
No comments yet. Be the first to leave one.