Original Sin

ПЪРВОРОДЕН ГРЯХ

"Не можеш да избягаш от любовта".

Това беше обява в един балтиморски вестник.

По този начин, той я намери.

Тя беше млада жена,

нуждаеща се от съпруг.

А той беше мъж, който искаше съпруга.

Не можеш да се ожениш за нея, никога не си я виждал.

Днес ще се срещна с нея.

Двамата - в американското консулство.

До девет ще се оженим, а в десет съм на работа.

Абсурдно е. Това е абсурдно.

"На един мъж му трябва жена". Нали все това ми повтаряше?

Ето, спрях се на една.

- Американка е. - Как изглежда?

В живота на мъжа винаги идва момент, когато оркестъра засвирва,

а той е единствения, който има нотите.

- Днес е твоят ден. - Обичам те.

- Тя не е хубава. - Не трябва да е хубава.

Трябва да благородна, искрена и достатъчно млада за да ми роди деца.

О, вече си се решил? Какво имаш предвид?

Ти искаше да те обичат, Луис.

Любовта рядко идва по този начин.

Любовта е за другите.

За тези, които вярват в нея.

Тръгвай.

Защо ми се смееш?

- Смееш ми се цяла сутрин. - Няма значение. Ти върви.

Не, това не е любовна история,

но е история за любов.

И силата, която има над живота.

Сила да лекува или да разрушава.

И ето откъде започва историята.

Г-н Варгас?

- Луис Варгас? - Да.

Не ме познахте, нали?

Г-ца Ръсел?

Да.

Джулия Ръсел?

- Тази снимка... - Подведох ви, съжалявам.

Не трябваше.

Но бях несигурна.

Не исках да са заинтересовани от мен, само защото имам хубаво лице.

Така че, изпратих снимка на друга жена,

а не моята.

Разбирам.

Трябва да ми простите. Исках да го напиша много пъти,

но смелостта ми все ме напускаше. Съжалявам.

И сега,

стоя пред вас каквато съм

- и вие не сте разочарован? - Не, не.

Изобщо не съм разочарован.

Но не очаквах точно това.

Ако моята измама е променила вашите намерения

и ако не сте удовлетворен по някакъв начин... - Не, не.

Не е това.

Длъжна съм да се върна в къщи,

- ако кажете ще го направя. - Моля ви, г-це Ръсел,

г-це Ръсел.

Вие бяхте откровена с мен

и аз ще бъда откровен с вас.

Вие също трябва да приемете една моя измама.

Вие сте като на снимката.

Да, да разбира се.

Но ви писах, че съм чиновник

във фирма за износ на кафе. Но не съм.

Аз съм собственик на фирмата.

Бизнесът е мой.

Не искахте да съм заинтересована от вас,

само защото имате доста добра банкова сметка.

- Да. - Да.

Е, ами...

тогава имаме нещо общо.

И на двама ни не може да се вярва.

Разбира се,

ако моята измама променя вашите намерения,

ако не сте заинтересована да се омъжите за състоятелен мъж...

Не, мисля, че мога да го преглътна,

ако вие се примирите с хубава съпруга.

Ще положа усилие.

Г-це Ръсел.

Г-н Варгас.

Сега имаме цялото време на света да се опознаем.

Е, не, не цялото.

Не?

Ще бъдем женени в девет часа.

- В такъв случай трябва да побързаме. - Да.

Вземи този пръстен

в знак на моята любов

към теб.

Музика,

музика,

музика.

Дами и господа, да вдигнем тост

За нашия младоженец

и неговата красива и очарователна булка.

Ще танцуваш ли с мен?

Да танцувам?

Не танцувам.

Аз пък казвам, че танцуваш.

Нека щастието ви споходи,

всичко да върви по вода и никога да не свършва.

- Алън, това е достатъчно. - Почти приключих.

Вече приключи. Седни.

Искаш ли да разгледаш къщата?

Не. Мога да я разгледам утре.

Добре.

Трябва да ми дадеш малко време,

за да свикна с положението.

Ще ти дам колкото време поискаш,

Дни и нощи, колкото ти трябва.

А когато поискаш да дойда при теб,

ще го направя.

Ще съм готов.

Ще направиш това за мен?

Ако поискаш, да.

Тогава ще кажа лека нощ.

- Лека нощ. - Лека нощ.

Стаята ти е там, на дясно.

Добре, мисля, че ще я намеря.

Най-после се събуди.

Отдавна се съмна.

Съжалявам, не съм облечен.

Мога да изчакам навън, но кафето ще изстине.

Не, няма проблем.

Ако някой ми донесе кафето сутрин, преди да се облека,

ще бъда много щастлива.

Променя деня.

Но сутрин пиеш само чай.

Сега пия и кафе.

Но когато писах, че работя в компания за кафе, ти ми писа...

Беше сестра ми.

Тя мисли, че кафето е греховно удоволствие.

Престорих се, че съм съгласна с нея. Тя ми четеше всички писма до теб,

така че не винаги можех да казвам истината.

Още една причина да ги забравим.

Всичко вече е зад теб.

Какво мислиш?

За какво?

Вярваш ли в това, в което вярва сестра ми?

Че удоволствието може да е грях?

Защо си избра американска съпруга?

Тук, ние сме миналото.

А вие, вие сте бъдещето.

Защо,

защо предпочете да го напуснеш?

За да избягам от бъдещето.

За да бъда някой друг.

Аз съм друг с теб.

Някой повече като...

самия мен.

И там, в неговите прегръдки,

тя стана някоя друга.

Някоя повече като самата нея.

Казвам ти, никога не съм бил по-щастлив.

Няма такова нещо като щастливо женени, Луис.

Това е оксиморон.

Аз съм си щастлив и така.

Няма ли да се върнеш към някои от старите си навици.

Да се видиш с някои от твоя тип, креолки.

Вече не са.

Кога ще я видим отново?

Ще ходим на театър следващата седмица.

Някаква американска пътуваща трупа, която иска да види.

Защо не се присъедините?

Прекрасно, прекрасно.

Отвратително.

Евтина мелодрама.

Джулия, мила, изглеждаш ми зачервена.

- Така ли? - Да.

От театъра е.

Дори и да е евтина мелодрама.

Извинете ме.

Да няма треска?

Страда от малко повече руж.

Глупости. Една дама не слага руж.

Не, една дама не слага.

Една дама, също така, не се разхожда

сама в театъра.

Извинете ме.

Вероятно второ действие ще ти е по-интересно.

Извинете, сър, но на публиката не е разрешено

- да е зад кулисите. - Махни си ръцете от мен.

Това е моята съпруга, по дяволите.

Луис, дошъл си да ме спасиш.

- Джулия? - Като в пиеса.

- Какво правиш тук? - Не е ли вълнуващо, Луис.

С всички тези клопки и устройства.

- Кой беше този мъж? - Какъв мъж. Бях се загубила.

Това е всичко.

Накара сърцето ми да спре.

Почувствай колко бързо бие моето.

Господи.

Ти ще бъдеш смъртта за мен.

Надявам се.

Заведи ме у дома, веднага.

- Г-н Варгас. - Да?

За вас са.

Моя скъпа сестро,

не разбирам, защо се държиш така с мен.