Love Between Fairy and Devil (苍兰诀)

Любов между феята и дявола

Епизод 26

Изпитанието на трудностите се провали.

Дървена глава.

Дървена глава, добре ли си?

Ако не съм обсебен от теб

защо мъката и скръбта

не ме напускат?

Ако пътя към забравата е лесен,

защо ще преместя планини и морета, за да уловя звездите и луната за теб…

Богинята на Сишан.

Сълзите капещи се по сивата ми коса

само един човек може да го види.

Готов да преобърна Трите свята

за да усетя аромата на цветята.

Винаги съм мислила, че съм просто обикновена трева.

Но,

Върховен господар на Луната, кажи ми.

Ако не съм безсмъртен, нито от Лунното племе,

какво съм аз?

Свещеният печат на Силан.

Така че тя е…

Орхидея. Орхидея.

Сие Уанцин наистина е мъртва.

Сяожун също е мъртъв.

Изпитанието на трудностите се провали.

Ще те убия!

Милорд, отведи първо Орхидея.

Искаш да си тръгнеш?

Ти не си му равна. Не тръгвай след него.

Фея Даниин. Моля те, погрижете се за трупа на господаря ми,

погреби я както трябва.

Лорд Чанхън

също се е провали в изпитанието си.

Превърна се в прах.

Не е задължително.

Видях съдбата му в този живот, преди да дойда.

Изпитанието му не е да убие Сие Уанцин.

В този живот.

Той трябва да умре, за да спаси хората, на които държи.

Хората, на които държи.

Трябваше да е Орхидея.

Не трябваше да съм аз.

Какво стана?

Къде сме?

Добре си.

Скоро ще стигнем до Реката на забравата.

След като я пресечем,

ще можем да се приберем.

Не съм мислил, че аз, Сяо Жун, днес ще срещна сродната си душа.

Срещали ли сме се някъде преди?

Ф… феята от картината.

Отсега нататък аз, Сяо Жун и Дунфан ще бъдем побратими.

Тя е грозна.

Не може да покаже и половината от красотата ми.

Права си.

Трябва да принадлежи на този, когото наистина обичам.

Когато те срещнах, лейди Орхидея,

разбрах, че ти трябва да си неговият собственик.

Орхидея.

Орхидея. Седни.

Дървена глава. Добре ли си?

Каква група неудачници!

Защо не мога да контролирам Адския огън?

Дървена глава.

Дунфан Цинцан почти е изчерпал контрола си на Адския огън.

Убийте го.

Не!

Орхидея.

Спри се!

Лорд Чанхън. Премина ли изпитанието си?

Тъй като Бога на войната, Чанхън, се завърна,

наложително е да унищожи Дунфан Цинцан.

Ще видя кой ще посмее да я пипне.

Феята Орхидея е като нас безсмъртна. Тя не е предател.

Всеки, който й навреди ще бъде мой враг.

Тъй като Бога на войната е тук, за да я защити,

предполагам, че наистина има недоразумение.

Забрави.

След като убиеш Дунфан Цинцан,

Орхидея може да се върне в Шуейюнтиен, жива и здрава.

Орхидея, ела с мен у дома.

У дома?

Въпреки че не съм напускала Шуейюнтиен за дълго

и палата на съдбата,

сякаш са минало не хиляди, а десетки хиляди години.

Дори в сънищата си искам да се прибера.

Липсват ми цветята и растенията,

заяждането на леля Саншън,

силният глас на феята Даниин.

Ако не бях го срещнала, колко прекрасно би било

да живея в мир в Юдзин докато се превърна в стара фея.

Върни се с мен.

Дали в Палата на съдбата

или в Двореца на фонтаните,

където пожелаеш. Обещавам.

Никой няма да се отнася лошо с теб в целия Шуейюнтиен.

Съжалявам. Лорд Чанхън.

Орхидея.

Упорита.

Убийте ги!

Чанхън.

Бях търпелив с теб, тъй като си ми брат.

Но ти си в съюз с Дунфан Цинцан

и предателят на Шуейюнтиен.

Това е непростим грях!

Чанхън.

Бунтуваш ли се?

Преди те уважавах като мой брат.

Десетки хил. г. се подчинявах на небесните правила, под твоето ръководство.

Но след като изпитах трудностите в света на смъртните, разбрах.

В твоите очите,

пламенната любов на Майка Божия към нейния син е страхливост.

Копнежът на Чанхън за човека, когото обича, е грешка.

Всички истински чувства са глупави и непоносими.

Ако този абсурд са правилата на Небесата,

аз, Чанхън се бунтувам срещу това?

Греховният безсмъртен Чанхън

предизвика бунт,

извършвайки същото престъпление, като Лунното племе.

Ако някой го види,

да го убие без милост.

Поздравления, Ваше Величество.

След 30000 години.

Този момент най-накрая дойде.

Смешно е,

че не са разбрали истинското значение на поемата.

Следвал съм господаря си през хиляди животи.

Вече знам, във всеки живот тя трябва да умре за любимия си.

И така, г-н Сяо

може да бъде само име.

Истинският човек, който трябва да бъде убит, за да изпита моя господар трудностите

е Дунфан Цинцан, който тя наистина обича в този живот.

Учителю.

Вече не е нужно да страдате от трудностите.

Не се тревожете, Учителю.

Поставих вашия дух

на място,

което да ви помогне при последната стъпка преди възкресението.

Място,

за което никой не би могъл да предположи.

Не си ли казвал винаги, че ти си Върховен господар,

и най-силен в трите свята?

Ще се оправиш, нали?

Дунфан Цинцан.

Моля те, събуди се.

Само да се събудиш,

без значение колко болка ще ми причиниш или ругаеш,

не бих се сърдила.

Моля те.

Не ме оставяй сама.

Ти се събуди.

Най-накрая.

Срещата ми с теб беше най-незабравимият ми спомен.

Бях уплашена до смърт, разбираш ли?

Не беше сън, защото не можех да се събудя.

Добре съм.

Не плачи.

Не плача.

Просто съм щастлива.

И ако трябва да се разделим накрая.

Жаден ли си? Ще ти донеса малко вода.

Ти…

Сега всичко е наред.

Предполагам, не знаеш, че моята кръв може да върне мъртвите към живот.

Странно е.

Защо кръвта ми има такъв чудотворен ефект?

Ти въобще мислиш ли за това?

Отсега нататък не използвай кръвта си, за да спасяваш другите.

Аз не съм изключение. Чу ли ме?

Рамо до рамо с теб наблюдавах как се сменят сезоните.

Защо се ядосваш, когато си толкова наранен?

Имах желание да го направя.

Изобщо не боли. Не лъжа.

Защо ме спаси?

Винаги си искала да се прибереш у дома, нали?

Както и да е… така или иначе не мога да се върна.

Не можеш да се върнеш, след като ме спаси.

Защо го направи в крайна сметка?

Нека не говорим за това.

Сигурно си гладен. Ще отида да ти донеса нещо за ядене.

Преминах през живота и смъртта с теб.

Защо?

Защото… Защото аз…

Ако променя живота, името,

личността си.

За да пренапиша и преразгледам края и продължението.

Аз станах враг на света с теб…

Господарю. Господарю.

Да тръгваме.

Искам да скоча в реката.

За бога.

Защо, аз?

Пусни ме.

Пусни ме.

Орхидея, къде си?

Тези, които бяха взети от господаря на град Хайшъ, за да създаде злия дух

страдат така.

Духовете им са сломени.

Техните негодувания също са дълбоки, за да почиват в мир.