Hanna K.

Ханна К.

Translation ZALMEN BEHAR

Капитане, изглежда, че е вътре!

Изчакай. Дръж го, да не съсипем кладенеца.

Вероятно вече се попикава. - Те са свикнали.

Ето го!

Кажи му да излезе.

Да побърза.

Извадете го!

Попитай на кого е този кладенец.

И кой е собственик на тази къща.

Хей, спри на място!

Какво става? Действай.

Здравей, Ханна. - Здравей.

Търсиха те два три пъти. - Да, знам, закъснях.

Как се чувстваш за първи път?

Като служебно назначен адвокат.

По-скоро безполезна, без да има какво да кажа.

Винаги е така първия път?

Призови за милосърдието на съда. - Много оригинална идея.

Излизайки от теб ще има силен ефект.

Той не е имал оръжие. Докладът е категоричен.

Цитат: "Без никакво оръжие."

Край на цитата.

В кладенеца, където ответникът се бил скрил, намерили само

мръсно старо сако, Ваша чест.

Това не изглежда като униформа на фанатик или терорист.

Да само е правил вечерна разходка из кладенците...

за да подиша чист въздух.

Бил е уплашен.

Било го е много страх.

Какво бихте направил вие, г-н областен прокурор?

На негово място ли? - И не е бил с обувки.

А, значи е бил... само по долни гащи?

Във всеки случай, не е бил с камуфлажна униформа

като останалите обвиняеми.

Възразявам!

Дали тази дискусия за облеклото на ответника

е абсолютно необходима? - Да.

Не, доколкото засяга мен.

Може би за защитата, защото това е единственият й довод.

Продължете, адвокате.

Селим Бакри не е терорист.

Просто се е опитвал да се върне там, където смята, че е неговата страна.

Тайно, защото нашите закони не дават друга възможност

и според същите закони, това също е престъпление

трябва да бъде наказан според разпоредбите на член 521...

721? Предполагам...

Точно така. 721 от военния кодекс.

Експулсирайте го тогава.

Но не го съдете за нещо, което не е извършил

нито е имал намерение да направи.

Не е престъпление, да си по случайност на същото място,

където други са подготвяли или извършвали незаконни действия.

Възразявам!

Ако двете обвинения трябваше да се разглеждат отделно,

за всяко щеше да има заседание.

Нямаше да е нужно да се прибягва до такива доводи.

Но аз трябва да се позова на основното обвинение!

Разбира се.

Тогава?

Тогава...

Приключих.

Можеш да го задържиш.

Твое е... - Благодаря.

Свободен си.

Желая ти късмет.

Студено ли е? - Замръзвам.

Сигурна ли си, че не ти влияе зле? - Не, отразява ми се добре.

За съжаление...

Имаш нужда от горещ чай. - Да.

Мента, без захар.

Ментов чай без захар, моля.

Мисля, че щеше да се забелязва по-малко с бикини.

Щеше да се забележи дори да облечеш палто.

Толкова ли е зле? - По очите ти.

Подути са, нали?

Майчински. - Това е мит.

Просто ставаш дебела и ти се разширява талията.

Истинският проблем си ти.

Започваш да имаш психо-соматични реакции.

Точно така. И по-малко търпение.

И достойно въздържание. - Това е от уважение.

Доста е отегчаващо.

Защо просто не го признаеш?

Това е обществен факт. Майчинството те потиска.

Аз лично предпочитам секса.

Нека бъдем сериозни. - Добре.

Да говорим сериозно.

Не харесвам ролята си.

Не съм разведена, полусгодена, бременна самотна майка.

Това е комплицирано и доста непопулярно в тази страна.

Да се оженим. - Не.

Е, тогава да живеем заедно. - Не!

Това го договорихме от самото начало.

Да, но има малка промяна. Малка изненада.

Стана случайно, моя е вината и съм готова да посрещна последствията.

Това е единственото, което мога да направя.

Просто се отказвам от идеята да бъда майка.

Аз ще те съдя.

Ще получиш обичайните девет месеца.

Няма да допусна да мине през теб.

Ще променя юрисдикцията, ще се върна в Европа, където е законно.

Разбира се.

Има добри специалисти сред тези арийци.

Днес всички са арийци. Дори китайците са арийци.

Заповядайте вашия чай. - С изключение на тях, разбира се.

Извинете? - Да?

Имате ли телефон тук? - Разбира се.

Дали бих могла да набера директно за чужбина?

Предполагам. Никой не е опитвал.

Искате ли да опитате?

Защо е това бързане? На кого ще се обадиш?

В Европа, Виктор. За да получа обективно мнение.

Изоставения съпруг с обективно мнение?

Също така и приятел.

О, и аз не съм ли?

Любовника е приятел. Но е също така е любовник.

Добре.

Но ако му се обадиш, не ми се обаждай повече.

Мисля, че това бе доста грешно да го кажеш.

Полета на ТУА-840 от Ню Йорк и Париж каца. Благодаря.

Пристигате или заминавате, г-н областен прокурор?

Здравей, Ури. - Здравей.

Едно кафе, моля.

С малко мляко? - Черно.

Кафето, моля. - Благодаря.

Господин областен прокурор!

Помните ли ме?

На "Деня на независимостта", седяхме един до друг.

Ах.

Пристигате ли? - Не.

Значи заминавате. - Не.

Разбирам.

Правите малка проверка, лично.

Терористи?

Ревност.

Отивам всеки ден, срещам се в Париж с нашите приятели.

С Мари, Андре, Ерик, Франсоаз. Обичайната компания.

Те всички ли са все още двойки? - Разбира се.

И как се справяш? Не се ли чувстваш не на място?

Те също се променят.

Точно започват да приемат последното ми завоевание и им представям някоя нова.

Много вълнуващо!

Но може би малко уморително.

Това е единственият начин да си докажа, че си незаменима.

Използваме една и съща система.

Ами ти, още ли се размотаваш?

Не.

Сетих се, че съм учила и се преместих в Йерусалим

да завърша и да си взема моя диплом по право.

Значи би било подходящо време да се върнеш при мен.

Да. И да призная провал?

Все още си имам достойнство.

Което винаги съм уважавал. Да!

Какъв си лицемер!

Не помниш ли как описваше ентусиазма ми?

"Престорените цели на престорената съвест." И моето учение?

Както и да е...

Тук получих своя диплом и оцелях.

Въпросът е как.

Като всеки друг в тази страна. С усърдие.

Усърдие.

Все още не ми каза колко ще останеш.

Колкото е необходимо за разрешаване на твоите проблеми.

Какви проблеми, Виктор?

Нямам проблеми за разрешаване.

Наистина. - Странно.

По телефона, твоят глас не звучеше така ведро и сигурно.

Напротив. - От вълнението!

След цялото това време, да чуя гласа ти...

Просто исках да кажа здрасти. Ти беше този, който каза:

"Качвам се на следващия полет. Чакай ме на летището."

Значи погрешно съм разбрал.

Мислех, че имаш нужда от мен.

А то било обратното. - Което е невъзможно.

Не е невъзможно, но никога няма да го разбереш.

Щастлива съм да те видя.

Трябва да прекарам малко време с теб.

Тогава го кажи! - Току-що го казах.

Добре. Е, каква е програмата?

Трябва да разгледаш Израел.

Никога не си бил в Йерусалим, нали?

Не, също и на Бахамските острови. - Това ли предпочиташ?

Йерусалим е където си ти.

Красиво е, нали?

Това наистина е уникален град.

Дава ми такова успокояващо усещане...

въпреки всичко случило се, все пак те успокоява.

Приема те радушно.

Може би просто ние искаме така да го виждаме.

Да, самопревъзнасяне. Групова терапия.

И къде е "Стената на плача"?

Ето там е.

Те се молят.

Мъжете са вляво, жените вдясно.

Пред нас е разположен Елеонския хълм.

Ето там е джамията на Омар. И Голгота.

И...

Виждаш ли този път? Отива към Мъртво море.