Painter of the Wind (바람의 화원)

ХУДОЖНИКЪТ НА ВЯТЪРА

Казвате, че за художника

ръката е най-ценна?

Давам ръката си…

като залог.

Моля ви, пощадете го!

Запазете живота на младия художник!

Пощадете го!

Епизод 13

Защо изведнъж реши да пожертваш ръката си?

Господарю…

искам да ви кажа нещо.

Моля ви, изслушайте ме.

Каква е причината, която те накара да го направиш?

Братът на Шин Юн Бок

направи боята за кралските дрехи,

но умря, понеже се отрови от парите…

които се отделят от цветните съставки.

За какво говориш?

Ден преди да започнем оцветяването,

получихме всички бои.

Но на следващия ден червената боя потъмня.

Открихме, че е смесена със сребърен прах.

Това доказва, че от самото начало

някой не е искал портретът да бъде завършен.

Тогава аз и Шин Юн Бок,

в желанието си да завършим портрета,

помолихме Шин Ян Бок

да направи червената боя.

Когато министрите отрекоха качествата на боята,

заради която любимият му брат умря,

Шин Юн Бок не можа да сдържи емоциите си.

Но аз не го оправдавам.

Не ми е ясно защо унищожи кралския портрет.

За мен тази картина

не е просто къс оцветена хартия.

Що се отнася до мен и Шин Юн Бок,

и сто пъти да умрем,

не можем да изплатим греха си.

Но за Шин Юн Бок това не е само кралски портрет,

в него той видя душата на човека.

Предполагам затова и го разкъса.

Моля ви, проявете милосърдие

и пощадете младия художник.

Хайде, нахрани се. Не си отивай гладен.

Ако в сърцето ви се отвори място за мен,

пуснете едната птица

да излети от клетката.

Госпожице, какво правите?

Простете ми…

художнико.

Госпожице?

Какво? Пуснала е птицата?

Да.

Нещо се мотаеш.

Учителю?

Учителю.

Здрав ли си?

Добре ли те хранят?

Какво е това?

Какво се е случило?

Нищо.

Какво и има на ръката ви?

Казах ти, нищо.

Заради мен ли е?

Не… Не е нищо сериозно.

Заради мен е…

нали, учителю?

Много съжалявам.

Толкова съм безполезен…

Простете ми, учителю!

Обаче…

Учителю,

вие винаги бяхте на моя страна

и това ме правеше щастлив.

Затова…

можех да правя каквото си искам,

и си позволявах да изразявам волята си пред вас.

Учителю, може би сега…

това е последният път, когато се виждаме.

Не е така. Не може да е така…

Не говори глупости.

Учителю, кажете ми…

Какъв съм аз?

Бях ли добър ученик?

Успях ли да ви зарадвам?

Ти…

Ти… не си просто мой ученик.

Благодаря.

Благодаря ви, учителю.

А аз бях ли добър учител?

Учителю…

за мен вие…

Благодаря ви, учителю…

Благодаря.

Как ми се иска да рисуваме заедно…

Съжалявам…

Не мога да те защитя… Съжалявам.

Благодаря…

Каква е причината да промениш държанието си?

Не видяхте ли клетката?

Забравила си човека, на когото беше отдала сърцето си?

Както звуците на каягама изчезват, така изчезна и моята любов.

Никога няма да го видя и сърцето ми ще го забрави.

Мислех, че ще чакам дълго.

Забравих първата си любов.

Господине, вие ще бъдете моята последна любов.

Къде изчезна изведнъж високомерието ти?

Или съм грешал за теб?

Как е възможно?

Казват, че вие никога не грешите

в преценката си за характера хората.

Вие разбирате от изкуство и от талантливи художници.

Имате поглед на откривател.

Ще го приема за комплимент.

Между другото…

Художникът, който заедно с Тан Уон рисува кралския портрет…

Този, който ще бъде екзекутиран?

Да.

Щом толкова млад е станал кралски портретист,

сигурно е много талантлив.

Жалко е да загубим такъв талант.

Без съмнение, художникът е много надарен.

Наистина е жалко.

Ако му позволите да работи

във вашата галерия,

би било прекрасно.

Изведнъж ми хрумна тази мисъл.

Какво?

В моята галерия?

Но вече е много късно, нали?

Освен ако Небето не ми помогне.

А ти защо се интересуваш от работата на художника?

Това не е само кралски портрет,

в него той видя душата на човека.

Днес ще екзекутират художника.

Кралят дълго чака рисуването, а сега портретът е унищожен.

Едва ли скоро ще повдигне пак въпроса.

Трябва да го следим отблизо.

Когато гледам картината,

струва ми се, че жените ще изскочат от нея.

Толкова наситени багри…

Син е на Шин Хан Пьонг преподавател в "Тоуасо".

Почакай!

Тези характерни щрихи и цветовете…

И Уол Са.

Престъпнико Шин Юн Бок, излезте.

Какво става тук? - Ела да видим.

Да.

Какво е това?

Защо портретът е тук?

Можем да влезем в двореца само от тук.

Какво ще правим?

Как е възможно?

Въпреки че картината е скъсана,

все едно не можем да тъпчем върху краля.

Слушайте какво ви казвам.

Кралят иска да ни провери, затова портретът е тук.

В какъв смисъл?

Ако не го настъпим,

значи признаваме кралския портрет.

По време на огледа

ние не признахме портрета

и той беше разкъсан.

Така ли е? - Така е.

Ще ви кажа как ще се справим.

Какво трябва да направим?

Какво правите?

Защо стъпихте върху портрета на краля?

Трябва категорично да му покажем,

че портретът няма никаква стойност.

Ако не го направим,

Кралят ще реши, че няма недостатъци.

Това ще е повод да се разклати

авторитетът ни на министри.

Защо стоите? Минавайте бързо.

Но това е портретът на краля…

Аз лично ще му кажа причините.

Юн Бок! Юн Бок! Юн Бок!

Кой от вас стъпи на портрета?

Всички присъстващи минаха, господарю.

Очаквам обяснение защо го направихте. - Да, господарю.

Защо Ваше Величество заповяда да поставят портрета там?

Вероятно иска да потвърдим оценката си.

Продължавайте!

Преди четири дни министрите установиха,

че портретът е нарисуван в разрез с нашите традиции.

Затова отказахме да го признаем за кралски портрет.

И какво? - Господарят е заповядал

да поставят портрета на входа на двореца,

за да провери нашата оценка

и дали държим на мнението си.

Стъпвайки по портрета на краля,

министрите потвърдиха гледната си точка.

Това ли е? - Да, господарю.

Вие потвърждавате, че това не е кралски портрет?

Абсолютно сме убедени, господарю!

Не е кралски портрет…

Започнете екзекуцията!

Значи картината,