Keep the Aspidistra Flying

Ричард Е. Грант

и Хелена Бонъм Картър

във филма на Робърт Биърман

ВЕСЕЛА ВОЙНА

Джулиан Уадам, Джим Картър и др.

Оператор: Джил Нътгенс

Композитор: Майк Бат

Сценарист: Алън Плейтър

Базиран върху романа на Джордж Оруел "Не оставяй аспидистрата да увехне".

Продуцент: Питър Шоу

Режисьор: Робърт Биърман

"Пътищата на славата водят единствено до гроба."

"НЮ АЛБИЪН" рекламна агенция

Гордън, правиш ми сянка. Какво правиш тук?

Г-н Ерскин иска да ме види. Май ще ми предложи повишение.

Браво, заслужаваш го. - Заслужавам го?

Да. - Уилям Шекспир е написал...

"Направени сме от същото, от което са направени и мечтите"

Уилям Блейк е написал "Тигър, тигър, лумнал с мощ, като факла в черна нощ".

Гордън Комсток е написал... "Насладете се на храната с "Бовекс".

Не си Шекспир, нито Блейк. - Откъде мога да съм сигурен?

Остави ме да работя. Спешно е.

Малко чудовище. - Мислех, че ме обичаш.

Не ти, а той. Човекът от плаката.

Аз мисля, че е сладък. - Сладък ли? Трябва да го кастрират.

Само че няма да открият нищо.

Комсток.

Създателите на "Кралицата на Шиба" са много доволни от кампанията.

Продажбите са скочили със 17%.

Винаги съм искал да направя кралицата щастлива.

Знаете, че тук ценим таланта.

Предлагам ви повишение. - Повишение?

Вие сте незаменим в слоганите. Какво ще кажете за...

...зам-мениджър или началник на Еди какво си.

Началник на креативния отдел. - Браво. Знаех си, че ще го измислите.

Ще имате собствен офис с табелка на вратата.

Ще има ли увеличение на заплатата?

4 паунда ли получаваш в момента? - 4 паунда и десет шилинга.

Да ги направим пет тогава.

Пускам едноседмично предизвестие. - Вие го заслужавате.

Моля? - Напускам.

Имате по-добро предложение?

Напускам, за да пиша поезия.

Ваша ли е?

От литературния отдел на "Таймс" мислят, че имам голям потенциал.

Има ли търсене за тези неща? - Не съвсем.

Няма ли достатъчно поезия по света?

Книжарниците и библиотеките са пълни.

Трябва да се докажа. - Но ти вече се доказа.

Караш хората да си купуват парфюма "Кралицата на Шиба".

За мен си цял гений. Каква е разликата? Поезия, реклама.

Все същите думи. Само че в различен ред.

Какво ти пречи да направиш някой паунд?

Г-н Ерскин, днес написах следния рекламен слоган:

"Нова надежда за заблудените!"

Какво ти казах, ти си най-добрият в бранша.

Един поет не може да се задоволи с това.

Вие не, но помислете за заблудените.

Розмари, направих го.

Повишиха ли те? - Не, напускам.

За Бога! - Трябва да разбера дали съм поет.

От "Таймс" твърдят... - Че имаш потенциал. Четох го.

Обеща, че ще ме подкрепиш. - И ще го направя.

Уърдсуърт не би стъпил в подобно място.

"Щастие бе да си жив в тези времена, но да бъдеш млад...

...бе изключително блажено. " - Ти, млад?

Чувала съм за поетични пристъпи, но ти прекаляваш.

Съсипах ли "Маса в ъгъла"?

Ти забъркваш кашите, аз ги оправям. Както обикновено.

"Напред към свежи полета и нови пасища!"

Всъщност е "свежи гори".

И нови пасища.

"Вятърът сурово брули върховете на натежалите тополи.

Не са тополи. Няма значение. Нито има вятър.

Едва ли Уилям е видял танцуващи нарциси, когато го е писал.

"Вятърът сурово брули върховете на натежалите тополи. "

Майната им на тополите. Пие ми се чай.

Заповядайте, госпожо.

Да, господине? - Господинът ще желае галон "Бовекс".

Гордън?

Защо не си на работа?

Бовекс? - Това беше шега.

Искам чай, препечени филийки и голяма чиния с еклери.

Защо не си на работа? - Напуснах.

Господи! - Сега съм поет и свободен човек.

Ясно. Една чаша чай.

Ами филийките? - Имаш ли пари?

Само чай.

Това брат ви ли е? - Да, г-жо Трилинг.

Той ще пие само чай.

Откъде ще вземеш пари? - Надявах се да ми дадеш.

Не за чая. За да живееш.

Книгата ми е по всички книжарници. - Някой купува ли ги?

Да. Хора, които четат "Таймс".

И г-н Равелстън, който публикува труда ми.

Имам уговорка с дузина издатели. Тук и в Щатите.

Щатите? Ти ще си от щата на безработните.

Занесохте ли сметката на брат си, г-жо Комсток?

Още не, г-жо Трилинг. - Ще е добре да го направите.

Веднага, г-жо Трилинг.

Трябва да си платиш сметката. Г-жа Трилинг гледа.

Тази жена е истинска вещица. Дай ми шилинг.

Благодаря ви, сервитьорке.

Много ви благодаря, сервитьорке.

Това достатъчно ли е за чая?

Даже е повече. - Задръжте рестото.

Ти си позор за семейството. - Ние сме семейството.

Ние сме последните от рода. Застаряващи ерген и мома.

Иска ми се да дишам свободно, но Розмари не ми позволява.

Благодаря за чая.

Вече ми дължиш 4 паунда, 10 шилинга и 6 пенса.

И ще ти ги върна. Бог ми е свидетел.

Г-жо Комсток, той плати ли си?

"Вятърът брули сурово върховете на натежалите тополи.

Димът от комините се спуска надолу.

По дяволите.

Димът от комините се спуска надолу.

Носен от въздушните струи.

Да. Въздушните струи.

Шекспир не се е сетил за това.

Горкият. Второразреден актьор.

Гордън!

Радвам се да те видя. - Другарю Равелстън.

Добри новини. Най-накрая напуснах работата си.

Вече съм поет и свободен човек. - Добри новини.

Може ли да поговорим? - Да, разбира се. Влизай.

Къде отиваш, скъпи? - Да се видя с един човек.

Обеща ми следобед, изпълнен с удоволствия.

Той е обещаващ млад поет.

Поредният мързелив гений. Кой е този път?

Гордън Комсток. - Комсток?

Той е едно леке.

И ако не се върнеш до пет минути да изпълниш обещанието си,

ще сляза и ще му го кажа лично.

Скъпа, колко чаровно чувствителна си.

Глупости.

Чете ли ноемврийския брой? - Не.

Страница 17. - Използвал си го?

Само малка любовна поема за умиращите ни проститутки.

Мизерия и деградация, отлично. - Това ще е запазената ти марка.

Имаш ли някакви планове? - Планове?

Все някак трябва да преживяваш.

Ще печеля от писането. Това е целта.

Изпратих няколко откъса до "Примроуз"...

...и до "Калифорния Ревю" в Щатите.

И?

Работя върху нова стихосбирка, наречена "Удоволствията на Лондон".

Става дума за Лондон... - И удоволствия.

Удоволствията се оказват нещастия. Заглавието е иронично.

Разбира се. - Почти завърших първата поема.

Разказва се за тополи.

И книгата ми е по всички книжарници.

Аз я публикувах, Гордън. Продадох 107-те копия.

Много добре. Имайки предвид, че това е модерна поезия.

От неизвестен поет, който не е учил в Оксфорд и не е хомосексуалист.

И не забравяй, че от литературния отдел на "Таймс"...

Знам какво пише, нали аз го писах.

Пол Доринг ще прави парти следващата сряда в клуб "Варсити".

Чувал ли си за него? - Критикът?

Важна клечка. Завършил е Оксфорд.

От семейство на банкери.

Комунист е, естествено. - Разбира се.

Там ще е пълно с редактори. Може да ти е от полза.

Ще отида, ако не съм зает.

Къде го оставих?

Почерпи се с цигара. - Мерси.

Извинявай, че не ти предложих. Ето какво търсех.

Искаш ли да работиш в книжарница?

Книжарница? - Дори и поетите трябва да се хранят.

Не и аз. - Освен ако нямаш богата любовница.

Не, не е богата. Тя даже не...

Имам приятел, който държи книжарница и търси продавач.

Не искам да работя в книжарница.

Гордън, никой не цени таланта ти повече от мен.

Видя ли това? - Да?

Поезия. - Поезия?

Да, поезия! - Господи Боже.

Повечето не струват, но...

...те моля да помислиш по въпроса.

Трябва ли да чакам докато настроението ми се развали напълно?

Гордън, познаваш Хермаяни. - Да, познаваме се.

Как върви сексуалният ви живот, г-н Комсток?

Не се оплаквам. - Да, но аз се оплаквам.

Вече се лиших от един оргазъм заради вас.

А доказан факт е, че пропуснатият оргазъм е загубен завинаги.

Време е да тръгвам. - И аз мисля така.

Ще поддържаме връзка. - Напишете писмо първо.

Уговорете си среща предварително. Само да не е в четвъртък.

Успех, Гордън!

Всичко е заради пари. Целият живот е за пари.

Равелстън е богат. Може да има всичко.

Може да прави секс следобед. - Това няма връзка с парите.

Аз не мога да правя секс следобед. - Това е различно, Гордън.

Това трябва да е. - Не ми пука за тази книжарница.

Искам да знам защо не мога да правя секс следобед!

Не викай толкова. - Защо не искаш да си направим дете?

Разбрахме се да изчакаме. - Не, ти искаше така. Аз не искам.

Докога? - Имаш среща.

Пълно е с книги. - Нали е книжарница. Какво очакваш?

Ако приема работата, може ли да правим секс следобедите?