A Journey to Love (一念关山)

ЗА ЛЮБОВТА ДО КРАЯ НА СВЕТА

ЕПИЗОД 28

Началник, какво каза Негово Величество?

Вече споменах Тао Уей пред него. Но той не реагира.

Забрави. Той е чиновник пред пенсия.

Точно както е забравил

убиецът от Пурпурната гвардия, който никога не се е провалял.

Беше толкова предпочитан от покойната императрица.

Тя дори нахлу сама в кулата Яоюе.

Тя ли е виновната?

Нямам никакви доказателства.

Знаех, че е тя още когато първият принц, херцог Уан и Тао Уей

умряха един след друг.

Никой няма да си спомни покойната императрица, освен нея.

Никой не е толкова смел и способен като нея.

Командир Дън, моля изчакайте.

Командир Дън, това е заповед от НВ.

Според устната заповед на НВ,

Пурпурната гвардия не е изпълнила задълженията си.

Двама алени гвардейци, 14 от вермелион и пурпурните пратеници

трябва да бъдат удушени пред южната порта на двореца.

Това е всичко.

Тъй като това е заповед на НВ,

не е честно аз да избера хората, които ще бъдат екзекутирани.

Защо не оставим на небето да реши? Животът и смъртта са предопределени.

Червените ще живеят, а черните ще умира.

Аз ще започна.

Какво става?

Защо аз?

Какво става?

Началник!

Началник, аз съм само на 21!

Н - к, не искам да умра!

Н - к!

Отведете онези, които взеха черните.

Отведи ги. - Началник!

Отведете ги! - Не искам да умра!

Не искам да умра! - Н-к!

Н - к! - Н-к!

Н - к! Не искам да умра!

Шеф Нин.

Жу И.

Император Ан екзекутира хора от Пурпурната гвардия без причина.

Н - к, времето почти изтече.

Жу И. Имам идея.

Времето изтече.

Почакайте. Един добър самарянин има съобщение за вас.

По време на изпълнението приложете сила един пръст под хрущяла.

70% от тях може да оцелеят след удушаването.

Изчакайте!

Начаник.

Сам ще наблюдавам изпълнението.

Преместете лъка един пръст под хрущяла им.

Пригответе се.

Започнете.

Да тръгваме.

Чаках те.

Знам, че си в ужасно настроение.

Но ако искаш да не те безпокоя, мълчаливо ще ти правя компания.

Ако искаш да говориш с някого,

аз ще слушам.

Това е първият път, в който се чувствам като ужасен човек.

Аз съм много по-ниско от Мей Нян.

След като тя възвърна свободата си, направи всичко възможно

да използва къща Дзинша да помогне на старите си сънародници.

А, аз?

Мразех Пурпурната гвардия, че третираха жените като инструменти.

Дори след като станах левият страж,

не можах да направя нищо за тях.

Дори днес.

Не можах да направя нищо, за да им помогна,

и бяха екзекутирани от император Ан.

Но ти каза, че ще ги накараш да платят, нали?

Да, определено ще го направя.

Просто…

Просто сега не е най-добрият момент за действие.

Затова мога само да чакам.

Искам да им помогна.

Да им се реванширам.

Това трябваше да направя.

Обмислям го от доста време.

Но не можах да измисля начин да им помогна.

Не бързай. Нека не бързаме.

Или можем да попитаме Дзин Мей Нян.

Тя е поддържала контакт с Пурпурната гвардия.

Тя знае от какво имат нужда.

Ще ти помогна да изпълниш исканията им.

Остави ме да поплача за малко.

Хайде, плачи, ако искаш.

Винаги ще бъда тук за теб.

Откъде знаеш,

че биха имали шанс да оцелеят, ако лъкът е един пръст отдолу?

Адският отдел отговаряше за екзекуцията на служители.

Правим го в продължение на много години.

Научихме някои тайни след всички тези екзекуции.

Благодаря ти.

70% от Пурпурната гвардия оцеляха след екзекуцията.

Ето, седни.

По-добре ли си сега?

Радвам се да го чуя.

Между другото, какво прави сега?

Един евнух беше тук, за да предаде импер. едикт.

Владетелят на Ан е вдигнал откупа на 130 хил. златни таела.

Кой би могъл да си помисли?

Ин и г-н Ду вече писаха в столицата на У.

В момента обаче хазната на У е празна.

Няма начин Джан Сун да извади още 30 хил. златни таела.

Затова решихме да не плащаме откупа.

Ще спасим НВ направо от пагодата.

Но Ин все пак трябва да посети официалните лица

и да го направи, сякаш искаме император Ан да отмени заповедта си.

По този начин те ще свалят гарда си.

Пурпурната гвардия беше в хаос днес.

Отслабена ли е сигурността около пагодата Юн'ан след това?

Не, по-стегната е.

Помисли. Много хора загинаха днес.

Дали са пазачите пред пагодата или Пурпурната гвардия,

те не смеят да свалят гарда си.

Дори запалиха всички свещи в пагодата

и цяла нощ обикаляха района.

Ако е така, предполагам, че император У не може да спи.

Император Ан със сигурност ще ни заподозре.

Той обаче няма доказателства.

Само може да го накара да страда като престъпник.

Но сега най-много се притеснявам

за посещението на Ин в пагодата утре.

Притеснен съм, че може да я измъчва.

Ин, можеш ли да ме измъкнеш от това място?

Не мога да живея повече тук.

Точно сега.

Отведи ме, става ли?

Ин.

Батко, успокой се. - Няма да стана.

Няма да стана, докато не се съгласиш да ме спасиш.

През последните няколко дни,

се опитвах да подкупя служители на Ан.

Император Ан обаче повиши откупа до 130 хил. златни таела.

Тогава трябва да отидете и да съберете парите.

Не струвам ли 130 хил. златни таела?

Ин, просто искам да напусна това място и да се върна в У.

У изразходва по-голямата част от богатството си след войната.

Не е лесно да се съберат още 30 хил. златни таела.

Батко, моля те, изчакай още малко.

Вече давам всичко от себе си…

Провери там. - Да.

Добре. Да тръгваме.

Г н Нин вече урежда твоето спасяване.

Кога?

Трябва да изчакаме подходящата възможност.

Дадох ти кутията за съобщения, нали?

Трябва да следваш инструкциите на Залата на шестте отдела.

Пак ли трябва да чакам?

Пак ли трябва да чакам? Колко още трябва да чакам?

Виж се.

Продължаваш да казваш г-н Нин през цялото време.

Двамата сте се хванали за ръце, за да ме измамите, а?

Измамата на императора, е непростим грях!

Ако е така, можеш да ме накажеш сега.

И си намери друг способен, който да те спаси.

Как смееш да не ме уважаваш?

Просто искам да приемеш реалността.

Не бях аз или г-н Нин, който те постави в това положение.

Ти беше.

Ще те убия веднага!

Жалко е, че не можеш. Този пръстен е пълен със силна отрова.

Просто трябва да те убода, преди да ме задушиш до смърт.

Добре. Върни се и кажи на Нин Юан Джоу,

че ако не напусна пагодата в рамките на 7 дни,

ще кажа на император Ан, че си момиче.

Дори мога да те предложа на него, като слуга.

Какво мислиш? Да останем тук заедно.

Да умрем заедно.

Да не си си загубил ума? - Да.

Ще направя всичко, за да напусна това място

и се върнете в столицата на У!

Ваше Величество, тъй като умът ви се е замъглил,

трябва да ви помогна да си върнете ясния ум.

Нин Юен Джоу? Как се озова тук горе?

Ваше Величество, да не мислите, че бездействаме в посолството?

Защо ще рискуваме живота си, за да дойдем тук,

и сами да проучваме терена,

ако не възнамеряваме да ви спасим?

Времето днес е доста хубаво.

Пурпурна гвардия, прав ли съм?

По-добре не се опитвайте. Няма да ви покажем милост.

Отстъпи! - Не мърдай!

Отстъпи! - Какво правите, бе хора?

Какво си намислил? - Кажи го отново, ако смееш!

Да отстъпим!

Той извади меча си от ножницата. Моята дори не я откачих.

Махни се от пътя. - Искате да се бием, а?

Махни се от пътя! - Нападай, ако смееш!

Вие бяхте още бебета, когато аз вече се биех.

Искаш да се бием ли? - Юен Лу, прав ли съм?

Отстъпи! Какво правиш?

Какво искаш да кажеш с това? - Не мърдай!

Спри точно тук!

Ще бъда нащрек.

Можеш да говориш с него.

Да седнем и да поговорим.