The Shape of Things

Бихме искали да напомним на нашите посетители днес,

че документалният филм за творчеството на Алекс Катс

ще започне след 10 минути в кино "Брюнел"

Ф О Р М А Т А

Прекрачихте бариерата.

Мм? - Прекрачили сте бариерата, госпожице.

А къде пише, че съм госпожица?

Съжалявам, госпожо, но, ъъ...

Нарочно беше.

Не е разрешено да го правите. Нито пък да снимате.

Точно затова се пробвах. - Защо?

За да видя какво ще стане.

Амии

какво става - появявам се аз.

Аз-аз, ъ, идвам при вас, както и направих и трябва да ви помоля да направите крачка назад.

Ами ако някой не отстъпи, тогава?

Не съм сигурен.

Не ми се е случвало някой да не отстъпи.

Случвало ми се е най-много 4 пъти и всеки път са отстъпвали.

Ами ако аз съм Ви първата? Искам да кажа първата неотстъпчива. Тогава какво?

Вижте, свършвам след десетина минути. Сигурно щях да си стоя тук

и да гледам нищо да не пипате. - Така ли? - Ами да.

Даа - не, по-скоро бих оставил на следващата смяна да говори с Вас, да Ви изхвърли и... така.

А вие няма и да пипнете?

Нали няма да ми разваляваш уикенда сега?

Нямах такова намерение, но и не съм съвсем против.

Виж, ако смяташ да подлудяваш, ще трябва да направя доклад и...

Тук съм поне до 5:00 - 5:30, а работя и на още едно място - видеотеката.

Аа, оттам значи -

виждала съм те там. Май веднъж ме обслужи.

Така ли? Какво си взе?

"Портретът на Дориан Грей".

Открихме го в раздел "Драма", а не в "Класика"...

Точно! Спомням си!

Някой му беше сбъркал мястото. - Да! Точно зад "Кабаре".

Мхм. Странно.

Така де, тогава ти ми помогна да го намеря. Много... мило.

Благодаря.

Но пък ти няма да ми върнеш услугата, а?

В смисъл, да се дръпна ли?

Съжалявам, ноо няма, не мога. - И защо така?

Скулптурата е с доста големи размери,

оттук се вижда прекрасно.

Честно ли? Имам намерение да я обезобразя тая статуя.

Ъъ, това боя ли е?

Да, боя е. - Страхотно.

Аа, такова, не е много хубаво да се внaся боя в музея.

За какво ти е тя?

Ще направя нещо с тоя голия. - Какво сега, ще го оцветяваш ли?

Мисля си по-скоро да му нарисувам една голяма пишка.

А "защо" като задаване на отговор ли е в случая?

Защото не харесвам изкуство, което не е истинско. - Истинско ли?

Тази скулптура е фалшификат, не е истинска.

Ерго - фалшиво изкуство

Не, това е Форничели.

Определено, веднъж разчетох подписчето там.

Да, но листото не е. - Не е ли?

Ами какво е? Да не е някаква паста като на стриптизьорите?

Пластир

... сложен допълнително от специален екип след протести от местните хорица.

Наистина ли? Не съм знаел.

Повдигнали въпроса заради... неговия... формата му, нали.

Според тях изглеждал като... жив.

Това, нали, трябва да олицетворява Господ. Ето защо се спичат толкова.

Виж.

Виждаш ли, точно зад листото...

почти му се вижда...

... клонката.

Да, бе, даже не са го скрили като хората. Калпава работа, ей.

Така де, ако ще правиш нещо направи го както трябва.

Начи ти си студентка, а, или това си е просто анархия?

Студентка съм. - И аз съм студент.

Каква специалност си? - Специализирам се в теглене на студентски заеми.

И от време на време влизам в час по английски.

Ти в Художествената ли си? - Мхм, магистърска по изящни изкуства.

Приложна теория и критика.

А това като проект ли ти е?

Не, тъкмо почвам да си готвя дипломната работа.

Сглобявам си я отдалеч тая работица.

Хубава думичка - "работица'.

Така е.

Както и да е, това е просто... една от идеите ми.

Ти си сладък.

Не ми харесва косата ти.

Благодаря. Смятам, че...

Не, не, определено си сладък, но ще трябва

ще трябва да направиш нещо за косата си.

Добре. Шшщте се опитам.

Сменникът ти закъснява. Даа. Типично.

В такъв случай трябва да стоиш докато не те сменят или?

А, не, не. Свършва смяната и веднага трябва да се разпиша.

Иначе вдигат голяма аларма.

Е, тогава трябва да тръгваш.

Да.

Може ли да ти звънна?

Къде искаш да ми звъниш?

Амм... на телефона...

на първо време.

Така де, да си поговорим. Може пък да изригнем някъде.

Или да те заведа на вечеря.

Добре,

хубаво.

Позволяват ли ви такива неща тук?

Какво, да вечеряме?

Имах предвид да сваляте редовни посетители. - Мм, не.

Политиката им в това отношение всъщност също е доста стриктна.

Но... - Аха, великият балансьор.

Едно "но". Точно така.

Ще рискувам. Правилен отговор, Микеланджело.

Какво?

Костенурките-нинджа. Телевизионните.

Сещаш ли се, имаше един старец уж с контактни лещи...

Аха!

Микеланджелооо...

Аз не гледам много телевизия.

Аха.

Е искаш ли ми телефона или?

Мм? О, боже. Абсолютно.

Уфф, нямам химикалка.

И аз нямам.

Сетих се. Какво?

Дай си палтото.

Това си е мое.

Не е част от униформата, мое е.

Хубаво. Така винаги ще ти е подръка.

3-3-0--

Страхотно.

Даа.

Ами, аз ще ти звънна? - Добре.

Приятно ми беше да се запознаем... отново.

И на мен.

Веднага си личи, вед-на-га.

Наистина? - На бас, че приятелите ти ще забележат.

За двайсет долара.

Хубаво.

Ами не съм сигурен, и си помислих... -Това е защото се виждаш всеки ден, къпеш се, обличаш се.

Ти също. - Аз не съм те виждал да се къпеш или да се обличаш.

Поне засега.

Знам, шегувам се.

Но пък ми се иска да те гледам...

... ако и ти искаш.

Какво?

Как се къпеш, нали и... се обличаш.

И двете, ако искаш.

Или поне едното. Постоянно. Всяка минута да съм с теб.

Ето това искам.

Поискай и ще получиш.

Искам тогава. Даже моля.

Ами тогава има да получаваш.

ПИЧ. - Какво?

Публично Изразяване на Чувства.

Не съм свикнал да го правя. - Не си ли?

На мен не ми пука? - Наистина ли?

Нее. Това си е наша работа, не на другите.

Ще се целуваме, ако искаме. Ще правим любов в душ-кабина. На кого му пука?

Например на органите на реда.

Защо да им пука? И двамата сме големи хора и знаем какво правим.

Мисля, че въпросът изисква повече време за обсъждане отколкото имаме преди да дойдат Джени и Филип.

Както и да е. - Не ами -

С удоволствие ще си го...говоря с теб за това.

И съм съгласен с теб... донякъде. - Ясно ми е.

Не, не, някой друг път със сигурност ще го обсъдим.

"Някой друг път."

По-добре да действам.

Я да видя какво става с мъжката тоалетна.

Ти ме изумяваш.

И ти ме изумяваш.

Ама наистина. Виж се само.

Просто се поразходих.

Много съм горда с теб.

Благодаря.

Хенри Хигинс

Това пък какво беше? - От една книга.

Всъщност е пиеса.

Нали не е от тази, която ще гледаме?

Не... ще гледаме "Медея". - А, да, вярно.

Четох я в първи курс. Харесва ми.

Това трябва ли да ме притеснява? Не, поне не много.

Зависи дали ще имаме деца.

Кажи ми нещо за себе си?

Какво да ти кажа?

Нищо не знам за теб. - Напротив, знаеш.

Не знам. Почти нищо.

Откъде съм? - Илинойс, някъде около Чикаго.

Зодия? - Близнаци, мисля.

Да, близначе. - Това да не значи, че имаш раздвоение на личността?

Не - значи, че съм родена през юни. - А, добре.

Друго нещо да искаш да знаеш?

Защо ме харесваш?

Какво? - Заради какво ме харесваш?

Аз не съм нищо осо...

Недей така, разбра ли? Това е единственото, което не харесвам

Това, което виждаш или не виждаш в себе си.

'баси комплексите.

Съжалявам.

Ти харесваш ли ме? Разбира се.

А как ти изглежда - аз харесвам ли те? А? - Дда.

Поне така изглежда. - Наистина те харесвам.

Изглеждам ли наред в главата? - Несъмнено.

Тогава не ми ли вярваш, че знам как се чувствам? - Вярвам ти - не, не, права си.