The first 200 lines.
Това е третото съобщение което ти оставям, Кристос,
а ти очевидно ме игнорираш.
Мислех, че ще дойдеш.
Че ще можем да се разделим
като цивилизовани хора.
Но е очевидно, че ти не искаш това, така че...
Знаеш ли какво? Майната ти, Кристос.
Майната ти.
Ти си падаш по американки.
Тази мацка изглежда страхотно.
Поговори с нея, човече. - Не, аз работя.
Хайде, знам плейлистата ти като петте си пръста.
Същият скапан ритъм и блус, и малко диско накрая.
Нито е ритъм и блус, нито пък е диско!
Това парче продължава вече 20 минути!
Хей! - Мамка му!
ПЕТЪК
Извинете. - Вие извинете.
Вижте какво, момчета.
Ти си американка, а ти си американец.
Ти си мъж, а ти си жена. Така че...
Разкарай се, Аргирис. Кой е тоя, по дяволите?
Аргирис. Познаваш ли го?
Не. - Той е задник.
Само така!
Искаш ли да тръгваме?
Да. - Хайде тогава.
Хайде.
Добро утро!
Тук има деца! - Г-жо, върнете се при кърпата си.
Да ви донеса ли кафе?
Какво е това?
Облечете се вече.
Тук има малки деца. Моля ви, направете нещо!
Върнете се при кърпата си, госпожо!
Нали затова ние сме тук.
Обличайте се и да вървим.
Къркани са. Слагай белезниците и да тръгваме.
Здравей, аз съм Мики.
Клоуи.
Приятно ми е да се запознаем.
Влизайте.
Влизайте.
Добре дошли!
Добър ден. - Кои са тези?
Хванахме ги чисто голи на плажа.
И какво искаш от мен? Да ги облека ли?
Ние вече ги облякохме. - Свалете белезниците!
Имате ли документи? Паспорти?
Да. - Паспорт? Личен документ?
По дяволите, чантата ми я няма.
Ние...
Американци!
Ние сме американци.
Кой е любимият ви баскетболен отбор?
Кавалиърс.
Така, а вашият?
Милуоки.
А, Грик Фрик. - Да.
Да, да. - Така.
Нека се подпишат и ги пусни.
Господине. - Да.
Дрехи? - Да.
Плаж, дрехи. - Да.
Да, разбира се.
Без дрехи, у дома.
Къде отиваш?
Трябва да се върна и да намеря чантата си.
Идвам с теб.
Трябва да взема мотора си.
Добре.
Връщате се на плажа, нали?
Пушене.
Хайде, пушенето е вредно за здравето.
Само един път да се повозим.
Хайде, ще ви откарам.
По дяволите...
Благодаря ви.
Много благодаря.
Господи. Дано всички са живи.
Заключено ли е?
Да.
Ехо!
Той май не е тук. - Ехо.
На кого се обаждаш? - На Аргирис.
Кого? - Този, дето ни запозна
Задник.
Да, това е къщата на баба му.
Или една от къщите.
Така.
Мамка му!
Хайде, трябва да се върнем в града.
Не, трябва да почакам, защото ми трябва чантата.
Не, ще му се обадим по-късно, да вървим. Ще те докарам.
Ще ме закараш ли у дома?
Ще те откарам, където поискаш.
Тук е.
Много ти благодаря. - Много е красиво.
Да.
Благодаря.
Благодаря ти, че ме докара. Наистина го оценявам.
Няма проблем.
На мен ми хареса.
Да, радвам се, че се запознахме.
Мики.
Знам.
Клоуи. - Клоуи.
Какво ще правиш довечера?
Ще си стягам багажа. Утре се връщам в Щатите.
Така ли? За колко време?
Завинаги.
Писна ми от Гърция.
Е, ако искаш истинско сбогуване,
довечера ще съм диджей на един остров.
Ще бъде много весело.
Мисля, че ще е по-добре да се подготвя за заминаването.
Трябва да тръгвам.
Благодаря ти, че не се държа като задник.
За мен това беше ново усещане.
Да, да се опитвам да не съм задник.
Е, аз тръгвам.
Ти нямаш ключове, нали? Били са в чантата?
Да.
Но някой от съседите ще си е у дома.
Искаш ли да се разходиш до един остров?
Влизай.
Така.
Извинявай, тук е разхвърляно.
Тук е готино. - Е, да, тоест...
Районът е Кипсели.
Това е твоят приятел, Аргирис Задника.
Да, задник е, но има добро сърце.
Ти просто имаш негови снимки, или той живее тук?
Жилището е на баба му, но тя е починала.
Но е била заможна.
Добре, ако побързаме, можем да хванем ферибота.
Трябва да взема душ или поне да се измия.
Така ли? Искаш да вземеш душ?
Да. - Сигурна ли си?
Моля те. Имаш ли нещо, което да облека?
Не мога да търпя повече тази дреха.
Да, ето.
Ох. - И това.
Ето още. - Добре.
Благодаря ти. - Ще ти стане.
И кърпа. - Разбира се.
Ето. - Благодаря.
Добре. Тук ли е? - Не, всъщност е тук.
Благодаря ти. - Стаята е на моя съквартирант.
Чудесно, благодаря.
Да. Трябва ли ти още нещо или...
Пясък.
Ще се справя.
Добре. - До скоро.
Ей, Мики?
Не, аз просто...
Какво правиш?
Унищожаваш панталоните си.
Трябва да имаме търпение.
Можеш ли да срежеш и другия?
Просто... Има остри предмети близо до...
Не те познавам достатъчно за да ти позволя това.
Е... - Господи.
Всичко е наред. - Добре.
Добре, с това ще се оправя, добре е.
Така. Ще сваля малко ръкавите.
Готово.
А това?
Ето.
Да, така е...
Добре ли е?
Еха! Добре, трябва да вървим.
Бърз душ.
И така, с какво си се занимавала в Гърция?
Аз съм имиграционен адвокат на свободна професия.
Господи!
Боже мой! - Какво пък.
Просто помагам на хора да попаднат в Америка.
Е, това е чудесно. - Какво, не обичаш ли адвокатите?
Нали знаеш, зависи от човека.
Всеки е различен.
Защото май харесваш този адвокат.
Ще видим.
Ако ми се наложи да пея, ще трябва да свалиш фанелката си.
Приготви се.
Това ще ти липсва, нали?
Посветих му 18 месеца. Мисля, че това е достатъчно.
Нима?
Кажи де, каква е причината?
Бивш съпруг?
Имаш ли деца?
Да не са те уволнили?
Имам цял куп причини.
Така.
Толкова си потайна!
Откога си тук? - Седем години, скъпа.
Наистина ли? Защо?
Защо не? Погледни наоколо.
Да, разбирам.
От Кливланд ли си?
No comments yet. Be the first to leave one.