Golden Rainbow (황금 무지개)

ЗЛАТНА ДЪГА = Епизод 11 =

Какво има?

Бек Ун…

Трябва да отидеш. - Моля?

Иди с нея.

Да не си загуби ума? Не чу ли какво казах?

Тази жена е… - Не ме интересува.

Каза, че ще те изучи и ще направи каквото пожелаеш.

Ман Ун. - Тук само ще се грижиш за децата.

Татко го няма вече. Не мога да понеса да ти е трудно.

Направи всичко възможно. Сега е твой ред да живееш.

Как можеш да кажеш това?

Смяташ, че така лесно ще ви зарежа? Стига глупости.

Не искам да си имаш още неприятности.

Тръгни си оттук и си живей живота!

От всички хора… Как можа точно ти да го кажеш?

Отпращаш собствената си сестра?

Ти не си ми истинска сестра.

Какво? - Намерих те припаднала на брега,

прибрах те и те отгледах.

Нямаме кръвна връзка.

Ман Ун…

Шегуваш се, нали? Лъжеш, за да ме накараш да тръгна?

Не лъжа. Беше припаднала и кървеше на брега.

Щях да те пусна да си ходиш, след като те излекувам.

Но ти не си спомняше нито как се казваш, нито къде живееш.

И израснахме заедно.

Беше ми самотно да живея сам с баба.

Така ти ми стана сестра.

Не вярвам на това, Ман Ун. Плашиш ме. Стига.

Бек Ун… - Спри!

Не мога да спра. Моля те да се освободиш от тук!

Където и да идеш, все ще си по-добре. Тръгни си и си живей живота.

Изморена съм, Ман Ун.

Случилото се с татко ми дойде в повече.

Защо ми причиняваш това?

Колко стрес мога да понеса?

Бек Ун.

Чун Ун, къде беше?

Къде е госпожа Юн?

Тръгна си. - Тръгна си? Къде?

Не знам. Откъде да знам?

Мислеше, че Бек Ун ще отиде с нея, но и ние не бихме тръгнали.

Не е ли така? - Да. Каза, че съжалява.

Защо ще го прави тогава?

Защо Бек Ун я няма още?

Да не е тръгнала с госпожа Юн?

Защо се смееш? Смешни ли бяхме, когато ни видя за първи път?

Не, беше ми тъжно. - Защо тогава се смееш така?

Когато чичо ви Ок Чо ви хвана да му крадете рибата,

ошамари Ман Ун.

А ти, малко момиченце…

Нападна го и го захапа.

Като се сетя и ми става смешно.

Никога не сте си приличали с него.

Как така не помня детството си? А ти, Ман Ун?

Да, смътно.

Беше много малка. Само на пет.

Вие двамата бяхте най-топлосърдечните брат и сестра,

които някога съм виждал.

Държахте се здраво за ръце, за да не ви разделят.

Ман Ун те хранеше и си лягаше, щом се увереше, че вече спиш.

Защото съм много хубава.

Не е ли така, Ман Ун? - Боже… Пак го правиш.

Между другото, знам, че се справяте отлично,

но внимавайте пред другите деца.

Защо, татко? - След като сте брат и сестра,

другите могат да се почувстват излишни.

Сиб Ун и Йол Ун вероятно няма да кажат нищо, понеже са близнаци.

Но Ил Ун и Йонг Ун ще ви завиждат, ако изглеждате твърде близки.

Разбирате ли ме?

Да, татко.

Ман Ун, пред другите деца въздигаш Бек Ун на пиедестал.

Знам, че си момче и си й брат, но бъди добър и с останалите.

Добре.

Вие двамата ме вдъхновявате.

Чувствам, че мога да преборя и бурна вълна.

Татко…

Объркана съм…

Какво трябва да направя?

Татко…

Добре ли си? Можеш ли да ме чуеш?

Събуди се! Ще ми бъдеш ли сестра?

Не докосвай брат ми.

Какво ще кажеш за Бек Ун? - Бек Ун? Харесва ми.

Бек Ун.

Къде…

Бек Ун…

Какво има, Йонг Ун?

Къде беше? - Мислехме, че си ни изоставила!

Помислихме, че тръгна с тази жена!

Затова ли още не сте легнали?

Дори и ти? - Как да заспя?

Татко не се върна, след като ни купи супа!

Къде бих могла да си отида и да ви изоставя?

Не плачи, Йонг Ун. - Татко вече го няма.

Реших, че и ти си си тръгнала, защото сме ти писнали.

Бек Ун, каза, че няма да пускаш ръката ми, нали?

Нали?

Ние сме семейство.

Докато татко се върне, трябва да останем заедно и да се подкрепяме.

Госпожа Юн те помоли да тръгнеш с нея.

Няма начин. Чухте какво й казах.

Защо бих я последвала? - Вие сте си близки.

Вече не. Това няма да стане.

Виж.

Не се тревожете. Късно е. Бързо в леглата.

Йол Ун, отивай си в стаята. - Не, ще спя тук.

Добре. Да спим тогава.

Чун Ун, къде отиваш?

Къде отиваш?

Не виждаш ли? Тръгвам си.

Чун Ун. - Каза ми да си тръгна.

Изпълнявам желанието ти. Какво има сега?

Бях разстроена.

Ти си от семейството. Къде отиваш?

Семейство? - Татко те доведе.

Значи си част от семейството.

Близките се карат и сдобряват постоянно.

Какво толкова? - Не знаеш ли какво значи семейство?

Хора, които се хранят заедно. Нима ще можем без татко?

Чичо Ок Чо ще се грижи за нас. - И ти му вярваш?

Ако не може, ще напусна училище и ще почна работа.

Чун Ун, не бива да се разделяме заради това.

Все пак сме деца на татко.

Татко вече не е тук. Как да сме му деца?

Чун Ун…

Не искам да съм дъщеря на престъпник.

Да ме заклеймят като такава!

И без това ще ни разделят, като ни изпратят в сиропиталище.

Просто ви казвам сбогом малко по-рано. Късмет.

Юн Йонг Хи

Пил ли си?

Да. Малко.

Опитах се да се напия, но нещо не се получи.

Чух от Полярната мечка в Сеул,

че двамата възнамерявате да си поделите "Златна рибка".

И съм твоята гаранция.

Знам, че не се вълнуваш от този факт, но нямах голям избор.

Трябваше някак да те защитя.

Имаш ли представа как се чувствам сега?

Предпочитам да бъда продадена като проститутка и животът ми да приключи.

Но… Само ако не възнамерявах да отмъстя на Канг Чонг Шим,

ако не бях откраднала парите на Полярната мечка…

нищо от този фарс нямаше да се случи на Хан Джу.

Станалото - станало.

Щом нещата стигнаха дотук,

не се обръщай назад и следвай целта си.

Идея си нямаш как се чувствам.

Децата на Хан Джу ме изгониха.

Заради показанията ми в съда сега ме мислят за враг.

Аз ще се погрижа за децата. Не се притеснявай за това.

Не говоря за пари.

Нямаш представа колко предадени се чувстват!

Аз…

Извърших непростим грях не само срещу Хан Джу,

но и срещу децата му!

Не можем да спрем сега.

Ако ни пратят в затвора,

какво ще стане с децата?

Йонг Хи…

Заради Хан Джу…

Трябва да доведем нещата докрай заради него…

Ако някой от нас трябва да иде в ада, ще съм аз.

Ти… не бива да се отклоняваш от пътечката си.

Нека го направим заедно, Йонг Хи.

Ало?

Какво? Аз съм Юн Йонг Хи.

Чун Ун.

Вие ли сте Юн Йонг Хи? - Да. Какво й се е случило?

Защо тя… - Взела е много сънотворни.

Шофьор я е намерил край пътя.

Каза, че е държала това.

Юн Йонг Хи

Как е тя? Добре ли е?

За щастие е била открита навреме и дозата не е смъртоносна.

Промихме стомаха й. Скоро ще се събуди.

Не мога да остана в тази къща.

Чу Бек Ун. Моля те, вземи ме с теб.

Защо го направи?

Защо излъга в съда?

Не исках да пострадаш.

Ти си ми като майка. Страхувах се да не пострадаш.

Госпожо, моля те, вземи ме с теб. Нямам къде да ида.

Аз…

Какво ти причиних, Чун Ун?

Бек Ун.

Какво правиш сега? Защо не си в леглото?

Чун Ун я няма. - Какво?

Взела си е багажа и си е тръгнала.

Опитах да я спра, но тя каза, че не иска да остава тук.

Каза, че тази къща е на престъпник.

От всички на този свят…

Как може точно сестра ми да го каже?

Толкова се радвах, че имам по-голяма сестра.

Татко я доведе в семейството ни.

Как може да говори така за него?

Дай ми това. Аз ще го направя.

Ман Ун…

Вярно ли е това, което каза по-рано?