Nine: Nine Times Time Travel (Nine: Nine Time Travels / Nain: Ahob beonui Shiganyeohaeng / 나인: 아홉 번의 시간여행)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

9 ПЪТУВАНИЯ ПРЕЗ ВРЕМЕТО = Епизод 11 =

Каза, че съм аз от бъдещето. - Какво?

Той не идва, защото не може. Защото аз съм мъртъв.

Братле? - Жив си. Говориш с мен.

Аз спасих живота ти.

Това са първите "Вечерни новини" за 2013 година.

Поздравления. - Благодаря! Ще се стараем.

Кого ще обичаш вечно? - Какво каза?

Почеркът е твой. Инициали са "М. Йо."

Ти какво? Казах ти вече…

Това си ти.

Ти си.

Как така?

Какво е това? Как така?

Побърка ли се?

Махай се! Махай се от дома ми веднага!

Обясни ми какво е това.

Напълно съм объркана.

Махай се!

Не мога! Разкажи ми всичко.

Няма да си тръгна, докато не ми обясниш какво е това?

Мин Йонг!

Това Канг Со Джун ли е?

Мин Йонг!

Какво прави тук?

Скарахме се заради написаното.

Той го откри и стана подозрителен.

Мин Йонг!

Кой е? - Г-н Пак! Аз съм Канг Со Джун.

Да, минутка само.

Стой тук.

Вземи се в ръце!

Така ще съсипеш живота си!

Съжалявам, че идвам толкова късно. Мин Йонг тук ли е?

Беше тук. - Наистина ли?

Така си и знаех.

Разбрах, че сте се скарали заради това.

Какво се случи?

Не сме се карали, просто поспорихме малко.

А после тя избяга.

Помислих, че Мин Йонг го е написала и се ядосах.

Тя каза, че плочата е ваша.

Да, моя е. Дори не знаех, че тя я взела.

Така ли?

Срещах се с една журналистка, когато работих в "Вечерни новини".

Тя също беше в Покхара през декември миналата година.

Когато се върна, ми даде тази плоча.

Само че не мога да ти кажа името й.

Вече се разделихме, неетично е да разкривам името й.

Разбира се. Прав сте.

Фамилията е с "Ч". Определено не е Пак Мин Йонг. Как си го помисли?

Съжалявам. Просто имат еднакъв почерк.

Къде е Мин Йонг? - Вече си тръгна.

Много ли ми е сърдита? - Не знам.

Това изяснете помежду си. - Да. Наистина съжалявам.

Тогава тръгвам. Лека нощ.

Извиках такси. Ставай.

Не можах да отговоря, защото ме изненада.

Миналата година се срещах с едно момиче.

През декември беше командировка в Непал.

Чиста случайност е, че имената ви си приличат. Тя е Чу Мин Йонг.

Затова се бърках няколко пъти. Не знам защо почеркът ви е еднакъв.

Жените не пишат ли еднакво? Същото казах и на Со Джун.

Защото това е истината.

Всичко ти обясних, повече не повдигай тази тема.

А относно постъпката ти…

Никога не се е случвало. Още сега ще я изтрия от паметта си.

Ще считам, че не си била на себе си, заради спора ви.

Това е единственото разумно обяснение.

Ако още веднъж заговориш за това, или направиш нещо подобно…

с общуването ни е свършено. Разбра ли ме сега?

Искаш да кажеш, че съм пияна?

Изпих само една бира.

Прав си, в момента не съм на себе си.

Но въпреки това не съм пияна.

Значи съм го сънувала?

Или се побърквам?

Не знам дали си сънувала, или си губиш ума,

но не разбирам за какво говориш. Нищо не знам.

Нямам такива спомени. А със своята глава сама се оправяй.

Мен не ме засяга.

Ало.

Вече излизаме.

Таксито е тук. Ставай.

Къде работи тя?

Къде работи тази Чу Мин Йонг?

Откъде накъде ще ти отговарям? Каква си ми? Предупредих те!

Ставай! Веднага!

Спрете тук.

Може ли да почакате? Сега ще се върна.

Ще тръгнеш ли от тук пеша? Казах на Со Джун, че си си тръгнала.

Извинявай, че ти се разкрещях.

Забрави това. Нали?

Имате ли кърпички?

Чувал съм, че много момичета изпадат в паника преди сватбата.

И ти ли си от тях? Не съм го очаквал точно от теб.

Предполагам, че изглеждам прекалено добре, за да съм чичо.

Запомни, че има граници на благоприличието.

Кога ще дойдеш на себе си? Не е ли време да спреш да плачеш?

Не трябва да бърша сълзите ти, а да те нашамаря и да се съвземеш.

Няма да го направя, защото не можеш да се ожениш с отпечатък на лицето.

Прибери се с усмивка. И повече не се карайте.

Мин Йонг!

Къде ходи досега?

Пак Сон У каза, че си тръгнала. Притесних се.

А, да… Не бях прав. Извинявай.

Да поговорим за това друг път? Боли ме главата и съм уморена.

Плакала ли си?

Върви си, утре ще ти се обадя.

Сериозно ли… Аз ти се извиних.

Мин Йонг! Прости ми!

Повече няма да ти говоря така.

Добре, тогава тръгвам. До утре! Лека нощ!

Излязох да тичам.

Не можеш ли сам да се оправиш? Трябва ли да звъниш в почивния ден?

Да помоля ли д-р Куон?

Прави каквото си искаш!

Всъщност, д-р Хан… - Какво още?

Може ли да предадете на Пак Сон У, че съжалявам и много ми е неудобно?

Какво? Какво направи този път?

Какво?

Ало?

Ей! Какво е това за момиче с почерк като на Мин Йонг, инициали Ч.М.Йо?

Откъде разбра? - Преди малко се обади Канг Со Джун.

"Ч.М.Йо." Чу Мин Йонг ли е? Спомена нещо за Покхара и плоча.

Изведнъж започна да си спомня. Не всичко, само от Непал.

Как така? Защо?

Никой не помни, освен нас!

Тя дори не знае за пръчиците. Тогава как така?

Изглежда си е спомнила, виждайки бележката, която ми е оставила.

Аз самият не знаех за нея.

Какво ще правим сега? - Смисъл?

След като си е спомнила, не е ли по-добре да й разкажем?

Да й разкажем? Как така?

Ще ни е трудно да й обясним, но можем поне да опитаме.

И какво да й обясня? Че не съм й чичо, но всъщност съм?

Да живее разпокъсан, половинчат живот като мен?

Не мога. Ще й кажа, че е една нейна мечта, която да забрави.

А ако не забрави?

Заради пръчиците, животът ми стана 50 пъти по-труден.

Не искам и за Мин Йонг да е така.

Не ми се ще да преминава през всичко това.

Е, защо се разделихте? Ако ти е зле, отиди и си я върни.

Това момиче не ме помни. - Защо?

Има амнезия. - Какво?

Не си ли чувала за амнезия? Често се случва във филмите.

Най-често срещано заболяване в света.

Сега е грешно да се срещаме отново.

Преди бяхме непознати, сега се оказа, че сме роднини.

Не знаеш ли? И това се среща често по филмите. Тайната на раждането.

Мин Йонг

Ало. Да.

Защо? Той е тук.

Търси те Мин Йонг.

Обади се на мен, защото ти не й вдигаш?

Не си го чул ли?

Ало. - Сериозно ли не помниш?

Спомняш си! Защо се преструваш?

Пак ли почна? Какво си…

Ти ми каза, че момичето ти не те помни.

И че не можете да се срещате, защото сте роднина.

Мислих, че се шегуваш, но си казвал истината.

Тази роднина с амнезия съм аз.

Говореше за мен, нали? Мислил си, че няма да си спомня. Така ли е?

Не знам какво става, но определено се е случило.

Защо се преструваш… - Чакай. Аз ще ти се обадя.

Рейтингът. - Остави го там.

Ало? - Ще престанеш ли вече?

Стига си измисля истории, намесвайки мои думи, които дори не помня.

Какво ти става? Фантазирала си си, откакто са женени родителите ти?

Как нормален човек може да измисли такава история?

Не е фантазия, а спомен. - Спомен?

Да допуснем, че е спомен. И какво? Кое му е толкова специалното?

Това е само спомен, не действителност!

В действителност, ти си ми племенница.

Искаш да си спомням как съм бил с племенницата си ли?

Искаш ли честен отговор?

Отвратително ми е, че имаш фантазии с мен.

Толкова ми е гадно, че не ми се ще да те погледна.

Защо ме принуждаваш да те избягвам?

На теб ти е гадно?

Продължаваш да ми говориш отвратителни неща.

Дори и да слушам ми е гнусно.

Това е отвратително!

Докога ще слушам тази отвратителна история?

Мога ли да живея спокойно?

Защо съсипваш живота ми, който едва си върнах?

Знаеш ли колко трудно ми беше?

Съжалявам.

Престани да си пълниш главата с глупости. Вземи си отпуск…

9 април 1993 г. 14:00 ч.

Ще се видим през седмицата.

Какво говориш? Аз черпя.

Специалното ми лечение!

Ще ти кажа какво съм ти приготвил.

Добре.

Ама че хора… Не знаят ли, че не е спешно?

Клиниката почти месец беше затворена. Ще има много работа.

Защо ме извикахте?