Divided We Fall (Musíme si pomáhat)

Тотал Хелпарт T. H. A. филмова и телевизионна компания

Чешката телевизия

Translation ZALMEN BEHAR

Е, приятели, съпругата ми чака.

Баща ми смята, че това ще продължи не повече от няколко месеца.

Няма да ви се натрапваме много дълго, хер Чижек.

Това е ужасно, Давид.

Трябва да имаме надежда.

Хер Чижек.

В кабинета на баща ми има скрити бижута. Вие знаете къде.

Просто за всеки случай.

Имате ли нужда от помощ? - Здрасти.

Това е г-н Шимачек... Господин Винер младши.

Шимачек. - Това е моят съсед Франта.

Той е добър човек.

Нещо малко за пътуването.

Е, довиждане.

Толкова много съжаляваме. - Това не е по ваша вина.

Леля Фрида писа, че всичко е наред в Терезиенщад.

Децата ходят на училище, има оркестър, храна,

дори топла вода.

Може би там ще е по-добре отколкото да се гъчкате в детската стая тук, нали?

Само не разбираме защо тя спомена кашлицата на чичо Ото.

Всички боледуваме сега.

Да, само че чичо Ото умря преди 15 години.

Желая ви късмет.

Алик!

Ела тук.

Хер Шимачек...

О, Боже мой.

Г-н Винер, какво правите тук?

Имам нужда от помощ.

Ако някой Ви види, ще изтребят цялата улица.

Нямам избор, трябва да се скрия.

Мили Боже! Махайте се от тук!

Имаме деца.

Евреин!

Тук има евреин!

Тук има евреин. Помощ!

ТРЯБВА ДА СИ ПОМАГАМЕ

Translation ZALMEN BEHAR

Не могат ли тези копелета да бъдат тихи?

Копеле означава извънбрачно дете,

а те са децата на нашите съседи.

Точно така.

Не знам какво кара хората в такова време да се разплождат

и размножават.

Трябва да е някакъв извратен инстинкт за самосъхранение.

Дори ако можеше да имаш дете, знаеш,

не бих го довел в този свят.

Но това не е така.

О, моля те, не вярвай в чудеса.

Не й се моли за дете. - Не й се моля.

Молиш й се. - Не й се моля.

Добре моли й се. Мислиш, че не те познавам ли?

Винаги правиш едно такова изражение като на светица.

Очите ти се навлажняват...

и нещо ти става отвътре.

Ти си ненормален.

А, идва и твоя "Хенде хох".

Трябва да си помагаме...

Приятели мои, "Гутен так". Ще излае...

По дяволите твоите шеги. - Йозеф, донесох ви нещо.

Гутен так, дами и господа.

Имам изненада за вас.

Ще пийнем ли истинско кафе, Йозеф?

Не трябваше...

Не ми казвайте какво трябва и какво не трябва да правя.

Ако мога, давам. Никога не съм бил стиснат.

Между другото, Йозеф, Уредих ти разрешително за да шофираш.

Благодари му.

Благодаря ви, г-н Прохаска. - Хорст.

Есо есо, плум бум.

Вие сте в добро настроение днес, нали?

Защо да не съм?

Не се доверявай на Лондон, Йозеф.

Добре те познавам, шефе. Отпусни се, не съм дребнав

и бях в "Клуба на патриотите". Елате госпожо, погледнете.

Йозеф, не те ли интересува? - Но, разбира се.

Не казвай нищо. Главата ти е пълна със Сталинград и

безкрайната обсада на Ленинград, нали?

Така ще ви избавя от грешките и илюзиите.

Представете си, че това е Москва.

Това са нашите войски на източния фронт.

Отстъплението към Ржев и Вязма беше брилянтен ход

на нашият офанзивен щаб, разбирате ли?

Това създаде страхотен простор за маневриране, нали?

Щом настъпи пролетта след зимата, Фюрера възстановява силите си.

И ще заеме това пространство с цялата си съкрушителна мощ.

Между другото, това са около 250 дивизии.

И не са само германски.

Болшевизма ще понесе загуби от ръцете на унгарците,

италианци, испанци,

доброволци от Франция и Белгия,

и дори словаци.

Цигара?

Не бих те лишавал от 15 крони.

Ами, всъщност, 20.

Между другото,

ново семейство се нанася утре в дома на с-во Винер.

Къщата беше почистена и дезинфекцирана.

Можеше да бъде и по-лошо.

Значи утре се нанасят в дома на Винер.

Надявам се, че няма да почнеш да ги окайваш?

Той не беше просто наш работодател, беше също...

наш близък познат, нали? - Внимавай.

Той беше твой началник, а ти беше мой началник, това е всичко.

Днес моят началник е хер Кепке.

Добре, но той беше добър човек, нали?

Той направи някой неща за теб, нали?

Виж, не очаквай от мен да покажа съпричастност към някакъв евреин

или друг враг на Райха.

Елате и погледнете, госпожо, този ваш съпруг.

Някога беше енергичния шеф на отдел "Продажби".

А сега си седи ето така, отпивайки от кафето.

Може би е по-добре да започнеш работа, преди да забележат.

Може би трябва да имате предвид, че докато

изграждах пограничните укрепления,

една напречна греда падна и ми счупи крака на три места.

Така че, за твоя информация, това означава, че съм инвалид.

Знам, герой-неудачник...

Щях да забравя.

Вижте. Перфектна работа. Нашата Лени го избродира.

Не е ли умница?

Тя каза, че е за онзи чичо, дето винаги спи.

Аз имам точно същата,

но все нямам време да я използвам, толкова много работа...

На какво се преструваш? - Ах ти сънливко.

А ти се смееш.

Ела, легни...

Легни си тук и изгнивай.

Ти си голям герой.

По дяволите, това...

Ръкава ти се закачи за джоба. Дай на мен.

Хайде, не съм дете. А на главата?

Сложи тази шапка.

Изглеждам като бръмбар. - Добре ти стои.

Всъщност няма значение, нали?

Това за прощаване ли е? - Не.

Рисковано е, нали?

И изведнъж, започнахме да се разбираме.

Само един намек ми е достатъчен.

Тогава не отивай. Кой те кара?

Не направихме ли достатъчно за тях?

Кой знае дали някога ще се върнат.

Дай на мен... - О, моля те.

Моля те, мога сам да си вържа връзките на обувките, нали?

Не мога да ги оставя на тези нацисти.

Разбираш ли? Обещах и трябва да го изпълня.

Работи.

Г-н Чижек...

Давид!

Може ли да не ми светите в очите?

Какво правиш тук? - Избягах от Полша.

Трябваше да взема нещо ценно.

Но не можеш да останеш тук. - Тръгвам си утре вечер.

Не ме разбираш. Не можеш да останеш дори и за минута.

Германците идват утре сутринта.

А у вас? - Къде у нас?

О, имаш предвид у нас.

Господи, какво правиш тук?

Беше ме страх.

Хайде, да вървим. - Кой е?

Добър вечер, г-жа Мария.

Давид.

Да вървим.

Какво е това?

Насрах се в гащите. Загаси.

Хвани ми ръката.

Искаш ли с конфитюр?

Затвори вратата. - Затворих я.

Знаеш ли, тук вече не е съвсем безопасна зона.

Безопасно място.

Пълно е с колаборационисти и шпиони.

Няма да повярваш,

как ненормалните времена променят нормалните хора.

Свине...

Бих повярвал.

А как е семейството ти?

Не знам. Вероятно са мъртви.

Писахте, че условията в Терезиенщад са нормални.

От там никой не би могъл да напише истината.

Това е просто един трансферен пункт към лагерите в Полша,

а там никой не оцелява.

Абсолютно никой.

Имах късмет да работя, където сортират конфискуваните вещи.

Дрехи и ценности. И след 18 месеца ми се отдаде

да подкупя един есесовец.

Успяхме двама да избягаме.

И какво планираш да правиш тук?

Живял съм тук целия си живот,

така че си помислих, че някой тук може да ми помогне.

Но какво ще правиш сега?

Утре имам среща с моя другар на уречено място извън града.

Обещах да намеря пари, и после да продължим нататък.

Е, ще те закарам до там. Имам разрешително.

И имам кола заета ми от...

...бивш колега.

Той работеше у вас в склада.

Преди войната. - Очевидно.