Orange Marmalade (오렌지 마말레이드)

МАРМАЛАД ОТ ПОРТОКАЛИ = Епизод 7 =

Къде бяхте, млади господарю? Търсех ви навсякъде.

Годеницата ви дойде. - Защо?

За да поздрави баща ви за рождения му ден.

Може да го поздрави лично.

Баща ви е зает с друг важен посетител.

Той каза, че иска да я посрещнете вие.

Значи това е въпросният меч.

Заповядано ми беше да унищожа вампирите.

Искам да ми сформирате отряд. - Разбрано.

Трябва да намерите хора, които да бъдат като сенки.

Всичко ще трябва да остане в тайна.

Отрядът ще порази врага като светкавица

и те ще изчезнат като мъгла.

Да.

Ще бъде кървава битка.

Ще избера най-добрите от воините си.

Кралят иска да наложи контрол върху слуховете.

Трябва да действаме хитро. - И нека стане по-бързо.

Да.

Излез оттам.

Излизай!

Чу ли разговора? - Мисля,

че това беше заповед за избиване на вампирите.

Няма ли да съжалиш за думите си?

Няма.

Това е тайна заповед. Не се ли колебаеш?

Ще дам живота си за това.

Проклятие!

Проклет да е! - Достатъчно.

Ще те пробвам.

Ако успееш, ще те призная.

Сега можеш да си вървиш.

Не ме подминавай!

Не виждаш ли, че съм спрял?

Нали каза да се спирам?

Ако минаваш твърде бързо, не можеш да видиш истините в света.

Когато я видях за пръв път,

помислих, че не е от този свят.

Значи това било?

Защо ме подмина?

Тя беше като фея на гората.

Магьосница, която вижда звезди посред бял ден.

Срещнах

едно такова момиче.

Аз се спрях…

за да те погледам.

Аз… стоя тук!

Какво е това?

Месарка?

Тя ли е причината да отказваш женитбата?

Съжалявам.

Как можеш да забъркаш подобно нещо?

Татко! Аз… моля те.

Решил съм… - Искаш да кажеш, че тя е животът ти?

Толкова си глупав!

Има ли изобщо нещо, което да искаш да постигнеш?

Дори едно-единствено нещо?

Нещо, с което да дадеш смисъл на живота си?

Поне един рафт?

Каза, че ще превъзмогнеш нещо, но какво?

Нима сега не си по-безполезен и от камък в градината?

Нима искаш да посрамиш баща си?!

Някакво си момиче!

Нима си с намерение да разрушиш семейството ми?

Ще намеря родителите й

и ще ги накажа.

Татко! - Или пък

ще организирам забавление.

Искаш ли да видиш как ще й се катерят онези по улицата?

Ще я скубят,

лигавят

и бутат като кон или крава?

Татко.

Прости ми.

Моля те…

Сам си виновен за това.

Заради срамното ти решение,

тя ще бъде наказана с нещо по-лошо от смъртта.

Аз…

Достатъчно. Моля те, не…

Аз… Аз ще…

Престани.

Невинаги се държиш така, както се очаква.

Защо не можа да ми кажеш?

Когато те попитах коя е.

Защото е месарка, нали?

Но днес разкри сърцето си пред всички ни.

Дори пред годеницата си.

Перчене!

Перчене, точно така.

За теб…

Как виждаш реалността?

Смяташ, че можеш да се опълчваш на баща си?

По-важното е

можеш ли да се опълчиш

на себе си?

Хан Шиху!

Все още не ме познаваш.

Напротив. Познавам те твърде добре.

Толкова добре, че дори ми е нервно сега.

Гладна си, побързай.

После.

Тревогите не правят от планината долина.

Малкото поточе не става море.

Просто трябва да ядеш.

Ако не се храниш навреме, ще имаш проблеми.

Майко.

Какво?

Аз…

нямам нищо повече от това, което имам сега.

Спомням си деня, в който видях

слънцето.

Това е достатъчно.

Че можем да живеем на слънчева светлина.

Боговете са ми отредили място.

Специална съм, ако така се чувствам.

Дори момиче като мен…

Това ли е твоят живот?

Има ли нещо, което да си постигнал сам?

Можеш ли да се опълчиш на баща си?

Не можеш да надвиеш страх си, как ще нападнеш враг?

Смяташ, че съм се отказал от теб само веднъж?

Проваляш се всеки път.

Тъкмо щях да ги взема. - Да.

Как бяха оризовите топчета?

Защо ги правиш, щом не можеш да ги ядеш?

Просто…

Защо го правиш?

Мразя любопитните погледи.

Може да ме гледат хиляда очи,

но твоите са най-страшните.

Защо погледът ти изглежда така отнесен?

Дори за шегите ти винаги трябва да има причина.

Мисля, че мога да позная защо.

Решила си да ги криеш. - Кое?

Истинските си чувства.

Когато те обидих и те принизих, казвайки, че си животно,

ти призна, че сърцето те боли.

Но не знаеше защо точно те е заболяло.

Все още не знаеш, нали?

Ти си… Ти, Мари…

Всъщност ме обичаш. - Не, не е така.

Не се опитвай да се скриеш в ледена обвивка.

Казах го, защото е истина.

Не съм чак толкова безчувствен.

Нищо не може да те нарани.

Не се влияеш от нищо, което може да причини болка.

Но моите думи ти повлияха.

Аз съм ти в тежест.

В сърцето си носиш нещо по-тежко

от думите - мен, Чонг Джемин.

Няма смисъл да го крия.

И аз се чувствам по същия начин.

Моето сърце е като твоето.

Никой не би могъл да ме накара да се почувствам по-странно

от това ти да ме гледаш със студените си очи.

Не мога да понеса това.

Върви си!

Няма да се видим повече.

Да се разхождаш с касапин не е добре за репутацията ти.

Скоро ще се ожениш.

Няма да го направя. - Чух, че вече е решено.

Казах, че не е! Не е вярно!

Няма да бъда тук.

Няма да има и сватба.

Ще си тръгна.

Аз…

Мари!

Простете ни, господарю.

Знам, че това заслужава смъртно наказание.

Ние…

Вампирска история

Вампирът може да скача повече от 30 стъпки.

И колко е това?

Около 6 пъти над човешки бой.

Да. - За да се изправиш срещу вампири…

Пак ли вампири? Още ли пазиш тези неща…

Как ще хванеш някой, който скача толкова високо?

Какво може да се използва? - Просто е.

Шиху!

Ще взема тези.

Не разбирай погрешно. Ще ги ползвам за нещо сериозно.

Да, разбирам.

Ти знаеш ли къде остава младият господар през деня?

Май тренира бойните си умения.

В скривалището ли е?

Ученикът Чо Джун Хьон от Сонгюнгуан

бе намерен мъртъв край Пансу преди 10 дни.

Панчон е далеч от района на пазителите на реда.

Дрехите бяха много странни.

Трябвало е да е роднина на кралското семейство,

но дрехите не говореха за това.

Намерени са и следи от удари по тялото му.

Не е останала и капка кръв.

Подозираме, че е бил нападнат от вампири.

Намерете човека, който вече не е човек.

Това е изпитанието.

Просто е.

Направи така, че да не може да скочи.