Storage Wars: Texas

В изоставени багажни клетки в щата Тексас...

има находки... - Това е наградата!

които отиват на търг. - Да!

Следва: - Очакват ни много клетки.

Дано другите не са като тази. - Ще повърна!

Ако не работят, ще плащам такса "боклук".

Да видим какво ще стане.

Взех този боклук за 5 долара заради Джери.

Моля те, Господи, дано вътре има нещо хубаво.

Джери, ела сега да ми обясниш!

Отивам си на моята клетка.

Значи не е имитация. Това е оригинал!

Това е лесна печалба. - Няма да повярваш какво открихме!

Джери? Магазинът ми е в риск.

Всичко това е печалба. Отлично!

НАДПРЕВАРА ЗА НАХОДКИ ТЕКСАС

Днес имаме три склада в района на Далас.

Повече търгове значи повече клетки и по-голям шанс.

А победителят ще бъде по-лют от къч от коза.

Дръжте се за коня - днешната надпревара започва!

За себе си ли ще купуваш или за магазина?

Първо за себе си. После - за магазина.

Защо Джери смята, че не мисля за магазина? Нали е моят магазин!

Трябват ми: хладилна чанта, диван, сушилня и пералня.

Дано г-ца Лиса следи играта. Днес търсим големи неща.

Днес има много търгове.

Аз съм на 70 години. Обичам да я карам по-кротко.

Моята стратегия е да печеля бавно и славно.

Да започваме. - Когато може.

Днес ще има много клетки. С Бъба няма да вадим въдицата,

да видим ще уцелим ли хубава мебел.

Ако не е цвят "череша", не играя.

Уолт има навика да започва от 100 долара.

Днес ще качвам ниско и ще изкарам повече пари.

Ако качвам с по пет долара, ще го зачете.

Ето правилата. Отваряме вратите.

Не влизате, не ритате кашоните.

Наддавате само до наличната сума.

Готови ли сте? - Да!

Тогава да тръгваме!

Назад, моля!

Пак същата работа. Малка клетка, натъпкана докрай.

Малка кутийка за бижута. Ако не е скъпа, може да вляза.

Виж, има чанта "Луи Вюитон". Не ми изглежда истинска.

Истинска или не, искам чантата за мен.

Маси от рог. - Няма ги вече 20 години.

Без столовете тази маса е като еднокрак състезател по бягане.

Евтиния.

Шкаф за оръжие. Това става за Тексас.

Май вътре има мрамор.

Тази клетка си струва. Ще играя!

Колко чух? Колко давате? - 100.

100 долара. Кой дава 200? Вече 200 долара.

Някой дава ли 300? 300 долара.

Вече 300 долара. Кой дава 350? Вече 450 долара.

450. 475 първи път? Втори път?

Продадена за 450 долара.

Старият вълк все пак я отнесе.

Ако всички са като тази, аз ще ги купя.

ДАЛАС, ТЕКСАС

Всички оседлават конете и тръгват към търга.

Очакват ни голям старт и още много клетки.

Тази е за Вик.

Хайде, да огледаме.

Уникална е! - Чекмеджетата не са от шкафа.

Не е нашата. - Малка клетка.

Колко чух? 10? Някой дава ли 10 долара?

Дано другите клетки не са като тази.

Ще надзърна.

Не съм дошла за купчина боклук.

Странна клетка. Определено не прилича на нищо.

Игрални автомати. - Всички са изкормени.

Тези машини са мръсни, оглозгани и нелегални.

Тази не е за нас. - Не знам защо ги гледам.

С огромните машини и боклуци отзад,

тази клетка ще ти прекърши кръста от носене до боклука.

Явно това е стар бар. Игрални автомати. Много са.

Може да се промъкна ниско и да играя за тях.

Кой дава 100? Имаме ли 100?

Някой дава ли 50 долара? Давате ли 10 долара?

Никой не играе? Направо скачам!

Всички чухте, Виктор дава 10. Някой с 20 долара?

Виктор не знае ли, че тези автомати са незаконни в Тексас?

Някой дава ли 20 долара?

Продадена за 10 долара на Виктор. Виктор, твоя е!

Всички ми се присмиваха.

В действителност може да ги продадеш извън Тексас.

Къде е Мо?

Трябва да е някъде тук. Явно съм го подминал.

Къде са складовете "Уостън и Тейлър"?

"Уостън" и кой? - Тейлър.

Това адресът ли е? - Не, името на складовете.

Майната му, отивам да изровя мрамора от моята клетка.

Хубав шкаф за оръжие. В Тексас те са повече от хладилниците.

Вярвайте ми. Аз съм лекар.

Сигурно струва към 200 долара.

Ето! Мраморните дъски за сърф бяха легенда през 50-те години.

Сигурно е италиански мрамор. Няма люспи.

Това ще се продаде с лекота за 750 долара.

СТОЙНОСТ: 950 ЦЕНА: 450

Това е скъпа маса.

Съдя по махагоновия цвят. Много добри столове са.

Заедно със столовете ще се продадат лесно за 500 долара.

Да видим какво още има.

Сигурно е стъкло...

Да видим какво още има.

Сигурно е стъкло...

Ангел и горила, ръчна изработка. От Италия.

Това е светъл махагон.

Какъв детайл на пръстите, на устните, на устата...

Хубаво дупе. Затова идвам на търгове.

А дали това е изкуство или кич?

Направо подивявам по това нещо!

Днес огледах десетки клетки и не видях нищичко!

Заболя ме главата. Искам да видя нещо хубаво. Да видя нещо!

Ако няма читава клетка, оставаме без магазин.

Клетка на анонимен майстор. Материали и инструменти.

Типична клетка на строител.

Всички кутии с боя са отворени, значи вече не струват.

Кутиите с боя са отворени.

Не е за нас, Бъба. - Така е.

Стоим кротко, чакаме нашата клетка.

Какво имаме тук? Имаме боя?

Там има алуминий.

Не е добре, но инструментите може да се продадат в магазина.

Дори един може да струва 500 долара.

Тази не ми харесва. - Знам.

Дай 10 долара. Щом не я искаш, тогава дай 5 долара!

Щом Джери я иска - добре. Нека само да млъкне.

Колко давате? Някой дава ли 100 долара?

Пет долара. - Пет? Не става.

Някой дава ли 25 долара? - Никой ли няма да играе?

Никой друг ли не иска? Продадена на Лиса за 5 долара!

Ще повърна! Джери, ела сега да ми обясниш!

По 2,5 долара на човек.

Дано съм прав, иначе съм я загазил яко.

Този ден беше ужасно дълъг.