Cast a Giant Shadow

25.000

Translation BEATRIZ BEHAR

Ню-Йорк, Коледа 1947

Този филм е направен по действителни събития

Някой от събитията описани в филма продължават все още.

Главните герой са реални личности,

някой от тях все още живи, въпреки трудното им минало.

Хайде, очакват ни в съда след 20 минути.

- Най-голямото ни дело от два месеци. - Всъщност единственото ни дело.

Хайде.

Армията на Спасението ви желае Весела Коледа

Помогнете ни да разпределим щастието

Хайде.

- Какво ти става? - Следват ни, не гледай.

- Страхотно! - Влез тук... побързай.

Кой беше?

- Някакъв аматьор. - Може би съдебен агент.

Или роднина който иска да му дам пари.

Обещах на Ема, че вече няма да се правя на Дядо Коледа.

Полковник Маркъс?

Весела Коледа.

Казвам се Сафир, и идвам по личен въпрос.

Бърт Харисън, партньорът ми.

Г-н Сафир, който урежда личните си въпроси на витрината на Мейсис.

Комендант Сафир от Хагана...

...нелегалната армия на временното правителство в Палестина.

Мислих, че ще е по-добре да не ме виждат в офиса ви.

- Сигурен ли сте, че искате да говорите с мен?

Абсолютно.

Моля, изслушайте ме. Представям, най-младата, най-лошо обучената...

...най-лошо екипираната и най-малочислената армия.

На 15 май, британците ще се оттеглят.

Ние ще обявим нашата независимост и...

Шест държави обещаха, че ще ви накарат да отстъпите до морето.

Да, четох вестниците.

Прочетохте ли точните им думи?

Крал Ибн Сауд:

" Има 50 милиона араби".

" Какво значение има дали ще изгубим 10 милиона за да убием всички евреи?"

"Струва си".

Великия Мюфтия на Йерусалим:

"Обявявам свещена война. Убийте ги. Убийте ги всичките. "

Ще се борим.

Няма друго място където можем да отидем.

Не само, че ще се борим до последният мъж. Готови сме да борим до последното дете.

Нашите деца не вярват в Дядо Коледа, вече не.

Незабавно се нуждаем от опитен военен съветник.

Дойдохме при вас защото, откровено казано, никой друг не иска работата.

Поне сте честен, но аз току-що преминах през цялата война.

Обещах следващата война на жена ми.

Мисля, че ако напусна дома ми още веднъж, ще си намеря пижамата на прага.

Би ли се отказал от всичко което обичаш, за да се биеш в една безумна война...

...заради малка страна, която ще бъде взривена за няколко седмици?

Да, ако беше моята страна.

Може би е ваша, но не е моя.

Но вие сте евреин.

Аз съм американец, майоре. Това е моята религия.

Последният път когато влезнах в храм, бях на 13 години.

Произнесох реч и получех 42 писалки. Не ми е нужно да ходя пак.

Имам си достатъчно писалки. Хайде. Малко закъсняхме.

Вземи.

Полковник, питам ви, като американец.

Какво казвате като поздравявате знамето си?

"Свобода и справедливост за всички", нали? Това само за вас ли се отнася?

Не ми давайте уроци по история!

Шест милиона от нашите хора неотдавна бяха убити.

До седем ли искате да стигнем?

Здрасти!

Казвам се Ема. А ти?

Дядо Коледа.

- Защо не спиш все още? - По-добре се безпокоя, когато съм будна.

Благодаря.

Каква е другата изненада?

Знам, че нарушавам обещание към теб, но...

...заминавам за Палестина следващият месец.

Палестина?

Да.

Военен съветник на нелегалните сили.

Но защо там и защо ти?

Изглежда знам доста за професията за убиване...

...а те се сблъскват с истински експерти. Някой трябва да им помогне да се отбраняват.

Предполагам, че трябва да се гордея с теб...

...но ми писна да го правя.

Повярвай ми, Ема, опитах да се отърва...

...но не можех да откажа на това.

Не на тези хора. Не сега, когато те...

Бъди честен, скъпи.

Поне бъди честен.

Не си слагал униформата си шест месеца.

Ако не бяха дошли да те потърсят, щеше да започнеш своя собствена война.

Ти трябва да отбележиш...

...че намерих война в страна, която е доста трудно да отхвърлиш.

Ако можех само да го хвана този, който управлява света.

Мислех, че това е майка ти.

Мислиш ли, че не знам, какво ще се случи в Палестина?

Краят на света, Мики.

Нямат шанс.

Хиляди ще умрат, и...

ти ще си сред тях.

Но най- ужасното е...

...че ти го искаш.

Не мен.

Ами това.

Ема.

Плачеш ли?

Ти никога не плачеш.

Вече съм добре.

Просто имам ужасното чувство, че всичко това се е случвало и преди.

Онзи нощен клуб във Вашингтон по време на войната...

Тогава знаех, че никога няма да се върнеш...

...точно както го знам и сега.

Може би "няма да се върнеш" по същия начин.

Може би, винаги е едно и също.

Може би, сега е времето.

Това беше шумна война.

Всички танцуваха много...

...и пиха много...

...и обичаха много.

Някой дори обичаха жените си. Те бяха най-ужасните.

Ако нещо се случи, искам да знаеш, че идеята е моя.

Никой не казва, че съм задължен да ходя.

Това беше първата им грешка.

Какво беше този път, Мики?

Какво го предизвика всъщност този път?

Някой да не е подметнал, че се криеш зад бюро ти?

Нещо такова.

Не.

Не мисля, че това е всичко. Твърде често се случва.

Може би е...

Може би е...

Как беше онзи стар изтъркан стих?

"Имам среща с смъртта,

при една оспорвана барикада

"Когато пролетта...

"Когато пролетта се

" Когато пролетта се върне

" с шумоляща сянка

"И аромата на ябълковите дървета изпълнят въздуха"

В училище винаги казвахме, че този който го е написал е бил алергичен.

Каква е твоята болест, Мики?

Кога тръгваш?

Утре.

Не беше генерал Шърман, който каза,"войната е ад".

Беше г-жа Шърман.

За г-жа Шърман.

Няколко дни по-късно, имаше бележка от теб:

"Пристигнах в Англия благополучно. Не се безпокой. "

Разбира се не се безпокоях.

Знаех, че нямаше да се посмеят да започнат денят "Д" без теб.

Генерал Рандолф, полковник Маркъс, сър.

Пентагона ми заповяда да намеря превоз да пресека канала, господине.

Вашингтон с какво си мисли, че се занимавам тук.

Таксиметров превоз до Франция ли?

Съгласен съм с вас, но имам заповед да достигна континента възможно най-скоро.

Ние сме в навечерието на нашествието. Кой ви е дал такава глупава заповед?

Почерка не е толкова добър, но мисля, че ще разпознаете подписа.

Ще го разпозная...

Добре, полковник Маркъс.

Някой ден през следващата седмица когато вече сме обезопасили плажа...

...ще информирам майор Фоли в щаба...

...че ще получите специално отношение...

- Това което имах в предвид... ... екскурзия с лодка до Франция...

...обиколка на фронта и така нататък.

Благодаря ви, сър.

И, Маркъс...

Тебе те помня, от маневрите в Тенеси.

Не се опитвай да плениш вражеския генерал. Този се казва се Ромел,

и не мисля, че ще направи същата грешка, която аз направих...

...и той не използува халосни патрони.

Добре, войници. Хайде.

Изправете се.

Закачете.

Застанете до вратата.

Ок, да тръгваме.

Какво има, войнико? Никога ли не си скачал?

Не!

Ние сме първите съюзнически войници, които виждат.

Предай нататък:

Усмихвайте се и махайте, иначе ще си помислят, че нацистите са се върнали.

Добре дошли в страната ни. Защо се забавихте толкова?

Спрете джипът. Спрете.

Върни.

Върни назад. Върни.

Добре дошъл, генерале.

Благодаря за букета, полковник Маркъс.

- Какво по дяволите правиш тук? - Видяхте моята заповед.

Определено е така, и я проверих.

Трябваше да си се върнал на бюрото си преди една седмица.

Получих четири съобщения с върховен приоритет от Пентагона...

...да те изпратя обратно с първият възможен превоз.

- Как влезе в Франция? - Скочих, сър, лошо.

Сигурен съм, че е така.

Кой ти разреши да летиш заедно с десанта?

Просто следвах инструкциите ви, сър, че заслужавам специално отношение.

Полковник Маркъс, би ли ми обяснил...

...как стигна до тази област...

...преди цялата американска армия?

Да, сър. Пропуснахме нашата зона за скачане.

Бяхме високо в планините когато нацистите се оттеглиха.

Видяхме много хора да умират през последната седмица.