For a Cop's Hide (Pour la peau d'un flic)

Внимание!

Давай!

6 секунди.

Давай!

АЛЕН ДЕЛОН представя

ЗА КОЖАТА НА ЕДИН ПОЛИЦАЙ

Г-н Шукас. Отбележи, че казах "господин" Шукас, а не "инспектор".

Отбелязах. Проницателно. - Много проницателно.

Проблемът е в това, че вече не е на служба.

Следователно няма право да носи оръжие.

А щом няма право, нарушава закона.

И при нарушение се налага да дава обяснение на шефа. Глупава ситуация.

Самият той искаше това.

Мари-Терез добре ли е? - Нямам понятие.

Жалко, защото е хубава. Настанила се е в квартира на улица "Понтьо".

Хъркането ти не я ли притеснява? - Ами да.

Там грешат две ченгета. Но тя е спокойна.

Нали вече ме смъмрихте, момчета? Защото ме чака работа.

Довиждане, Мишел. - Довиждане, Шукас.

АЛЕН ДЕЛОН

в

ЗА КОЖАТА НА ЕДИН ПОЛИЦАЙ

по романа на Жан Патрик Маншет "КОЛКО КОСТИ"

сценарий Ален Делон - Кристофер Франк

АН ПАРИЙО в ролята на Шарлот

ШУКАС и ТАРПОН

Как си, красавице?

Престани, имаме клиент. - Къде?

Някаква жена е в кабинета ти. - После ще продължим.

Клоун!

Г- жо!? - Г-н Шукас?

Да. - Изабел Пиго.

Заповядайте, седнете. - Благодаря.

Става дума за дъщеря ми. Тя изчезна.

Кога? - Преди месец.

Обърнахте ли се към полицията? - Да, но...

Да! - Търсят ви от полицията.

Каза, че е неотложно.

Извинете ме.

Какво има, Кочоли? - Съжалявам, Шукас, исках да я изпреваря.

Кого? - Г-жа Пиго.

Тази, която е в кабинета ви. Звънях ви, но даваше непрекъснато заето.

Съжалявам, бях до кафенето. - Уволнена сте.

Веднага или като си свърша работата? - Ще видим.

Говорихте ли вече?

Не, Кочоли, знам, че дъщеря й е изчезнала.

Приемете случая. Вземете 1000 франка, отворете досие,

после забравете за това. Кажете, че не сте открили нищо. Разбрахте ли?

Тогава й обяснете,

че един частен детектив не може да направи нещо повече от полицията.

Не, не. Тогава тя ще отиде на друго място, познавам я.

Приятелка е на чичо ми. Вярва в частните дедективи. Много криминалета е чела.

Изслушате историята й, вземете парите и край.

Нали така?

Ще видим.

Сам ще взема решение.

Моля? Какво решение?

Решение, заключение, лично усмотрение.

Предполагам, че знаете.

Шукас, никога не сме заставали на пътя ви, затваряхме си очите

дори когато в резултат на действията ви се появяваха трупове,

като например миналата година в Тур.

И престанете да зяпате гащите на момичетата.

Тя не носи. - Кой?

Аз. - Какво?

Гащи. Ще държим връзка, Кочоли.

Извинете ме. - Няма нищо.

Познавате ли главен инспектор Кочоли? - Да, говорих с него.

Ще позволите ли?

Това е дъщеря ми, Марта.

Полицаите казват, че е избягала, но аз знам, че е изчезнала.

Имахме чудесни отношения. Знам, че нещо се е случило с нея.

На колко години е? - На 28 години.

Височина? - Не знам... метър и седемдесет.

Продължете разказа си.

Живее с мен във Версай и работи в института.

Какъв институт? - Фондация "Станислас Бодрияр".

Посветила се е да помага за социализацията на слепи хора.

Тя сляпа ли е? - Да.

По рождение? - Да.

Значи не мислите, че е заминала с някого, с мъж?

О, не. Просто я познавам добре.

Ще приемете ли случая?

Ще трябва да ми напишете чек за цялата сума и

и после да ми отговорите на същите въпроси, които са ви задали в полицията.

Благодаря ви, г-не.

На името на Тарпон. Йожен Тарпон - съдружникът ми.

Следващия път носете рецепта. - Добре.

Заповядайте. - Благодаря, г-н Жюд.

На вашите услуги.

Благодаря.

Ало, Жюд е на телефона.

Кажете му: Тази вечер, чувствам го.

Жюд е.

Но не знам дали... - Тази вечер!

Каза за тази вечер.

Ето, осребри го за Тарпон.

Почакай! Трябва да подпишеш това.

Какво е това? - Молба за напускане.

Прекаляваш, знаеш ли?

Поздрави на съпруга ти! - Ще му предам.

Приятна неделя!

Да. Готов съм когато пожелаете.

Може да си тръгвате, Перез.

Добре, г-не.

Едно сухо мартини, Жорж.

Казвам се Жан, г-не. - Благодаря, Жорж.

Кой е вашият съпруг?

Сакото с цвят бордо, отпред на масата.

А, да.

А вашата половинка?

По-пълничката дама там, брюнетката. Виждате ли я?

А, да.

Е, да - ние сме модерна двойка.

Благодаря, г-да. Приятна вечер.

Лека нощ, Жорж.

Жан, г-не. Лека нощ.

Кучи син! - Съвсем не!

Печели доста пари, но нищо не доказва, че играе с парите ви.

Нито че е бъркал в касата ви. - Не ми казвайте, че е невинен.

Не бих казал, но нещо куца. Печели твърде лесно, механично.

По дяволите! Какво искате да кажете?

Не знам, но нещо куца - това е всичко.

Знам, че куца. Тази седмица от касата липсваха 20 хиляди.

Знам, знам.

Отдавна ли играете тенис? - Три години, защо?

Просто така.

Е, да продължавам ли?

Да, искам да разбера всичко. Утре ще ви изпратя чек, Шукас.

Видяхте ли какво попадение?

Да! - Г-н Шукас?

Кой се обажда? - Ще ви го кажа лично, качвам се.

Да? - Наричай ме Прадие.

Шарл Прадие.

Радвам се за вас. Това ли е всичко? - Трябва да говоря с вас.

За дъщерята на Пиго.

Март Пиго...

... не е изчезнала. Тя замина.

Слушам ви.

Замина с един мой приятел.

Те често се срещаха преди това.

Приятелят ми замина на работа в чужбина и тя го последва.

Обичат се! И още как! Това е любовна история.

Ще се разплача по-късно, ако позволите.

Защо не е казала на майка си? - Конфликт на поколенията, нали разбирате.

Името на приятеля ви? - Не е интересно.

А, така ли?

А Март Пиго познавате ли? - Но да.

Е, каква е? - Коя каква е?

Руса, кестенява, чернокоса, слаба, дебела... каква е?

Ами... Сляпа. - Руса, кестенява, и по-бързо!

Кестенява, но какъв ти е проблемът!?

Писала ви е. Вземете.

Какво е това? - Това е "Брайлово писмо", Шукас.

Слепите пишат на "Брайл". Чете се с пръсти.

Да.

Г-н Шукас? - Да.

Г-жа Пиго е. Трябва да ви видя веднага.

Добре, след половин час. - Нито у вас, нито у нас!

На площад "Трокадеро", в 6 часа. - Мога да отида там по-рано.

Не, извинете ме.

Какво правите? - Обаждам се на полицаите.

Защо, те знаят всичко. Получили са същото съобщение като вашето.

Съвсем просто е. Случаят е приключен.

Ще видим.

Хайде!

Мамка му!

Ще пийнете ли? - Ако обичате, благодаря.

Преуморен ли сте? - Не, добре съм.

Значи няма да ви е трудно да ми разкажете отново версията си?

Не, съвсем не.

Прибрах се у дома към 4 часа. И телефонът звънна...

Тази част ми я спестете.

За телефона.

Мога ли да знам какво пише в писмото? - Нищо важно.

Беше изпратено до мен. Имате ли превод?

"Скъпи г-не, разбрах, че майка ми ви е наела да ме търсите.

Това е безполезно. Заминах доброволно в чужбина при годеника си.

В момента не искам да контактувам с майка си, затова й предайте,

че няма нужда да си губите времето, а майка ми - парите си.

С уважение: Март Пиго"

Доволен ли сте? - Както кажете.

Какво мислите, Шукас? - Мисля, че ни смятат за глупаци.

А вие? - И аз така мисля.

По дяволите!

Той тук ли е? - "СПЯ"

Мислех, че сте уволнена. - Господинът ми прости - в леглото!

Кафе? И за вас ли? - Не бих отказал.

Часът е 10. Не е много разговорлив.

Винаги е такъв сутрин преди да изпие кафето си.

"ФРАНС-СОАР": Застреляна на площад "Трокадеро"

Минавах наблизо, днес ми е почивен ден.

Прекарах нощта с комисар Шофар

и той ми каза, че следствието е възложено на инспектор Мадрие.

Да. Шофар е отстранен.

Продължете.

Нищо, делото е предадено на Мадрие, с него работихме в Марсилия 4 години.

Той води и разследването по изчезването на Март Пиго.

И вас ли ви отстраниха? - В известен смисъл.

Благодаря.