Alive

25.000

Ж И В И

Ж И В И "По действителен случай. "

Баща ми направи тези. Беше маниак на тема снимки.

Това съм аз.

Това са Фелипе и Нандо.

Това е Алекс Моралес, той загина веднага.

Това е Антонио, капитана на отбора.

След 20 години, доста анализираш.

Спомняш си хората, героизма.

"Чудото от Андите". Така го наричаха.

Много хора идват при мен и казват, че ако са били там,

със сигурност са щели да умрат. Но това няма смисъл.

Защото докато не попаднеш в такова положение

нямаш представа, как ще се държиш.

Да се възправиш срещу самотата, където го няма упадъка

и нищо материално, с което да търгуваш

те издига на духовно ниво...

Там усетих присъствието на Бога.

Там е Бог, за който съм слушал в училище...

И там е Бог, който е скрит в

това, което ни заобикаля в цивилизацията.

Това е Бога, който срещнах в планината.

Южноамерикански отбор по ръгби, заедно с приятели и близки.

Прекосяващи Андите за да играят мач в съседно Чили.

Може ли малко чай? - Да сър.

Искаш ли чай? - Не, благодаря.

Това е.

Хайде, подай топката! Насам!

Пази се!

Къде си отседнал в Париж?

Извинете моля. - Париж не е за теб, Канеса.

Защо не? - Много си емоционален.

Как мога да обясня това на момчетата? - Той пропуска тренировките всяка седмица.

Добре си е. - Даже самолета изпусна.

Аз съм капитан на отбора. Аз ще кажа, кое е добре.

Ако искаш да играеш в отбор по ръгби, трябва да даваш 100% от себе си, ясно?

Всички да минат отдясно в самолета. Да го направим.

Чакай да се наглася. - Давай.

Мамо, виж. - Какво?

Планините са толкова красиви. - Не ме карай да гледам.

Изглеждат като големи зъби. - Ще се приземим след 20 минути.

Добре. Да говорим за нещо друго. Вземи си шоколад.

Благодаря.

Става облачно.

Просто стой над облаците. - Няма проблем.

Кое е по-важно за теб. Ръгбито или момичетата?

Момичетата. А за теб? - Момичетата.

Но когато играя, ръгбито е по-важно. - Освен ако момичетата не гледат?

Точно така.

Хайде да си сменим местата. Искам да видя планините.

Не стъпвайте по седалките.

Пазете се.

Уругвайски 571, височина 3000 м. Благодаря.

Чаят ви, сър. - Благодаря.

Включваме сигнал за затягане на коланите. Нека тези хлапета да седнат.

Времето пред нас се разваля.

Скоро ще се приземяваме. Моля всички да седнат.

Мислиш ли, че те чуват?

Хайде де, седнете.

Видяхте ли, сега сядайте. - Каквото и да е, за да се успокоиш.

Какво става?

Виж какво прави Алонсо. - Дами и господа,

сложете си парашутите! Ще скачаме над Андите!

Остави това и сядай. - Добре де, добре.

Разкарай тая цигара.

Боже мой! - Добре ли си?

Нандо, всичко ли е наред? - Да, само въздушна яма.

Мамо, и аз се изплаших.

Майчице, не!

О, мамка му! - Пълна скорост, хайде!

Какво стана?

Трябва ли да летим толкова близо до планините?

Милостива Дево, Бог е с теб...

Мощност! Трябва ни още мощност!

Не мога...!

О, човече! - Спря.

Исусе!

Мисля, че съм добре. Алекс?

Мъртъв е! - Зербино, добре ли си?

Хората са ранени, Антонио. - Бях в медицинското училище само 6 месеца.

Помогни ми. - Едуардо. Къде отива?

Канеса добре ли е? - Да...

Къде е Едуардо? - Отиде натам.

Едуардо, върни се. - Помогни на Канеса. Помогни му.

Лилиана!

Добре съм.

Не мога да дишам.

От височината е. Добре си. Просто се отпусни и дишай.

Какво да направя? - Виж натам.

Канеса! Помогни на Федерико.

Кракът му е срязан. - Добре съм. Помогнете на ранените.

Спасих ни молейки се на Дева Мария. - Дръпни се оттук.

Какво да правя?

Върви вземи малко въздух.

Просто седни ето там.

Ще ти изчистя носа с кърпичката.

Боби! Боби Франсоа!

Здрасти, Карлитос. Цигарка? - Да.

Остани с мен, моля те.

Има двама мъртви в багажа.

Моля! - Остани с Фелипе.

Спокойно госпожо. - Краката ми!

Да, госпожо. Съжалявам за краката ви.

Рой, ранен ли си? - Не знам.

Ела тогава. Помогни ми.

Хвани от другата страна. Едно, две, три!

Алберто. - Мъртъв е.

Не съм мъртъв. Никога не съм се чувствал по-зле, но не съм умрял.

Добре. Да махнем тези неща.

Внимателно! Краката ми са счупени.

Нандо оцелял ли е?

Не мисля.

Може би е за добре. Майка му е мъртва.

Моля ви! - Има и други ранени хора.

Аз ще остана с теб. - Благодаря.

Имаш ли минутка? - Какво има, Пабло?

Това. Сериозно ли е?

Забрави, добре си. - Така ли мислиш?

Не се притеснявай, здрав си. Подпри се на тази седалка.

Ето. Стегни го и ще те прегледам после.

Вода.

Мамо! Мамо! Искам у дома!

Пусни я тук.

По-добре ела да видиш пилота. - Добре, помогни да я преместим.

Още един опит, г-жо Алфонсин. - Не, недей! Ще ме убиеш!

Нека го направят, госпожо. Трябва да го направят.

Може би не трябва?

Едно, две, три, дърпай!

Спрете! Спрете! - Ще я убием!

Аз спирам. - Това е ужасно!

Добре! - Не го докосвай!

Да поразчистим тук. - Пази крака му.

Вода. Вода.

Разтопи малко сняг. - Ето.

Къде е радиостанцията? Трябва да се свържем със Сантяго.

Преминахме Курико. Преминахме Курико.

Приятелю, радиото... - Чантата ми.

Как да се обадим в Сантяго? - 11... 300.

Ще го набера. 11, 300.

Добре.

Счупено е, няма ток. - Чантата ми.

Иска си чантата. - Не я виждам.

Търсим. Какво има в нея?

Пистолета ми. Пистолета.

Не, приятелю, не можем да го направим.

Сложи това от тази страна.

Ръцете ми замръзват!

Вече е късно. Спасителите няма да ни открият днес.

Трябва да изкараме нощта. - Как ще ни открият?

Не се притеснявай, ще ни открият.

Температурата ще падне през нощта. Може би с 30, 40 градуса.

Ще се справим с това. Не се притеснявай.

Студено ми е. - Калъфите могат да послужат като одеала.

Добра идея. Махайте калъфите за да се завиете.

Как ти е стомаха? - Добре, чудесно.

Добре.

Кой е това? - Канеса. Хайде!

Мислех, че е само палто, но той се оказа отдолу.

Ранен ли си? - Идентифицирайте се!

Името ми е Роберто Канеса. Студент съм по медицина.

Член съм на отбора по ръгби, който летеше със самолета.

Ти си член на екипажа му, нали?

Така ли е?

Да. Аз съм механикът. - Знаеш ли как да оправиш радиото?

Не.

Взел си палтото от това момиче. - Не!

То е на Ана Парадо. - Върни и го.

Вземи и го пак и ще те убия.

Извинете ме. - Какво правиш?

Отивам си в леглото. - Нататък ли?

Хайде, Едуардо. Ударил си е главата.

Хей, Роберто?

Искаш ли малко вино? - Благодаря.

Откъде го взе?

Хуго намери цяла каса. Смята, че са на пилота.

Това обяснява управлението на самолета.

Напълно сме прецакани. - Не знам.

Върни се там и помогни на другите.

Ще се оправим.

Кой опитваш да убедиш, Антонио?

Нямам такова предчувствие.

Достатъчно за пророк.

Идеята за калъфите беше чудесна.

Благодаря ти.

Ето ти малко вино. - Благодаря.

Свалихме всички калъфи. - Сложете ги отвътре, близо до носа.

Умирам! Мили Боже, болката!

Толкова много ме боли. - Сигурно е ужасна.

Успокой се. Бог ще се погрижи за теб.

Краката ми!

Боже, прости на всички, които не ми помагат! Аз агонизирам!

Млъквай! Мълчи, глупава краво, или ще ти ударя един в лицето!

Кълна се в Бога, ще го направя. Млъквай!

Господи, студено е, много! - Антонио!

Много е студено. Ще измръзнем.

Рой! Ела, Рой. Трябва да закрием дупката.

Хайде, или ще умрем от студ.

С какво? С багажа.

Много ми е студено. - Хващай един куфар.