Medium

Ужасът влиза направо и тогава поглъща всичките ни чувства

с безрасъдно усещане за съдбата.

Усещал ли си го някога чувството на ужас?

не говоря за страх.

Страхът е незабавен.

Страх

Нападател с оръжие.

Непознат в дома ти.

Говоря за ужас.

Ужаса е настойчив.

Разяжда те.

Не можеш да го игнорираш.

Просто не си тръгва.

Защото това е, което е ужаса.

Да се тревожим за нещо, за което, нищо да направиш.

Ужасът може да въздейства върху работата ти,

дома ти, да промени личността ти

Съжалявам, че те събудих.

Почувствах се странно без да ти кажа довиждане.

Толкова е рано. Знам.

Карах и ти ми каза че ти трябва да те взема преди всички.

Караше? Да. Помниш ли?

Оставих колата си пред магазина на пътя към вкъщи миналата вечер.

О, правилно.

Мислех, че аз те возя.

Не, казах ти.

Търсех в справочника на компанията и

се обадих се на момчето от работа да дойде ме вземе.

Каква е тази странна физиономия?

Не знам. Странно чувство, като...

Като ти си... Мислех, че аз те карах или...

Може би не съм предположила че тръгвам.

Чу ли това?

Може би светът се опитва да ни каже

да останем в леглото...

може днес да отлети без нас.

Нека да го обясня на шефовете си.

Днес е месечният проект на среща на ръководството.

Това е превоза ми. Сигурен ли си

че не искаш да те докарам?

Имам странно чувство. Но, всичко е наред. Наистина.

Ако искаш да направиш нещо за мен,

ако са чисти, може да проснеш сухите дрехи

и да ми вдигнеш ризите.

Ще хванеш ли това? Трябва да си оправя багажа.

Здрасти, аз съм Брус. Тук съм за Джо.

О, да. Влизай, влизай.

Аз съм Алисън. Жената на Джо.

Надявам се да си довел ковчега.

Добре, нека да...

ще потърся Джо, да видя къде е.

Ей, съжалявам че те събудих, но...

Почувствах се странно без да ти кажа довиждане.

Да.

Трябва да кажеш вкъщи.

Скъпа, това е превоза ми.

Не, исках да кажа. Наистина трябва да останеш вкъщи.

Добре. Може ли да ми кажеш защо?

Не. Предчувствие.

Може би дъждът.

Може би гръмотевицата.

Добре, е дъждът ще спре,

и гръмотевиците отшумяват.

Наистина трябва да отида на работа.

Децата наистина трябва да отидат на училище,да не споменавам...

Знам. Ризите ти, чистачите...

Голямата среща. Пожелай ми късмет.

Късмет...

---Медиум сезон 03 епизод 17--- Джо следобедът

Ариел!

Тук съм.

Днес се очертава да бъде ужасен ден.

Какво те кара да кажеш това?

Не знам. Имам такова чувство.

Погледни през прозорецът, угнетяващо е.

Нищо не мога да направя с косата си.

Сякаш знам че нещо лошо ще се случи днес.

Не знам кога и къде.

Иска ми се да пропълзя в леглото си

и да чакам докато свърши денят.

Не казвай това.

Знаеш, че дъждът спира.

Гръмотевиците отшумяват.

Как ще знам?

Баща ти ми каза.

Оценявам това.

Няма проблем.

Не, наистина.

Виждал ли си тези ежемесечни срещи

за две години и осъзнавам,

знаеш, че не познавам всички други и аз...

Оценявам че ти излизаш за да ме вземеш.

Не се притеснявай затова.

Забравих моя пропуск.

Ще ми дадеш ли твоя?

Благодаря.

Това не е въпрос.

Главно жени заседатели

да отида на работа против този случай.

Искам да почувствам повече увереност

за някой чийто мъж е съдебен заседател.

Ще погледнеш ли някоя от тези папки?

Алисън?

Мисля, че се изгуби за момент.

О, не... мисълта ми.

Просто... не съм фокусирана тази сутрин.

Случило ли се е нещо?

Не, просто съм заета да

се тревожа за неща, за които нищо не мога да направя.

Най-лошото е, че не съм сигурна

какви са тези неща.

О, виж, дъждът спира.

Слънцето излиза.

Точно както Джо каза.

Слушай ще съм зает в съда след няколко минути.

Защо не починем този следобед

когато главите и списъците са малко по-ясни?

О, боже мой.

Как е възможно?

Това бебе не харесва кафе.

Какво значи?

Всеки път си поемах дъх

преди половината път

Звучи приятно.

Но аз обичам кафе.

Може би това не е моето бебе.

Това не изглежда възможно.

Добро утро на всички.

Къде са момчетата от Авионис?

На среща с клиент в Перу.

Перу? И системите?

Мислех, че те са отишли.

Разбира се.

Е, тогава няма да отнеме много време.

Брус?

Брус?

Господин Кравиц.

Брус, какво правиш тук?

Е...

Това е ежемесечната Планирана среща на ръководството.

Аз ръководя...

Сателитните телеметрични системи.

Идвам на тази среща за три години.

Е... Съжалявам това проблем ли е?

Е, съвсем малък.

Ти отдавна не си

ръководител на всички сателитни телеметрични системи.

Факт е, че отдавна вече не работиш тук.

Ти не беше ли освободен с договор миналата седмица?

Не предаде ли ключовете си? Компютъра си?

Пропуска си? Как по дяволите влезе тук?

Дойдохме заедно.

Виждам.

Добре.

Брус, какво правиш?

Е, господин Кравиц...

имах удобен случай.

Ние да...

давам ви възможност за преразглеждане.

Но няма никакво преразглеждане, Брус.

Е, мисля, че е тук, господин Кравиц.

Наистина нямахте причина да ме уволните.

Наистина? Може ли да погледна?

Сгреших ли?

Мензи съобщава за сателит за 60 милиона долара,

сателитът за който ти си отговорен за телеметричните системи,

е паднал от небето

над Саудитска Арабия този месец?

Господин Кравиц...

Дойдох при вас

шест седмици преди да е изстрелян,

Казах ви че не сме готови.

Казах ви, че сателитът няма да остане там.

Казах ви, че ни трябват още 90 дни повече от програмираното време.

Казах ви, че ни трябват още 750 000 долара.

И аз ви обясних, че ги нямаме.

Работата ти е такава да накараш да работи изобретението, което ти е дадено!

Провали се, и беше уволнен.

Знаете ли нещо? Мислех си, че ще преразгледаме всичко.

Ще те помоля да напуснеш сега.

Ако не напуснеш след 10 секунди,

Ще се обадя на охраната да ти помогне, Брус.

Добре, е...

Тук имаме несъгласие.

Защото...

Мисля, че може да направим повече...

да поговорим.

Красив ден. Красив ден.

Да, красив ден, да.

О, не.

Здрасти, свързахте се с Джо Дюбоа.

Съжалявам не съм наоколо да ви се обадя,

но ако оставите името и телефона си, щом се върна, бързо ще се обадя.

Хей, аз съм.

Съжалявам, внезапно почувствах нещо отново...

Прекъсваме програмата за подробни новини.

Изстрел от оръжие беше изстрелян в офисите

Приключи ли, Ариел?

Трябва да се обадя на мама.

За какво става въпрос? Болна ли си?