Adam Resurrected

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА АДАМ

Translation ZALMEN BEHAR

Някога имах прекрасна родина.

Дъбовите дървета израстваха толкова високо там.

Виолетките кимаха леко.

Беше като сън.

Тя ме целуваше на немски и ми говореше на немски.

Трудно ще повярваш колко добре звучаха,

думите, "их либе дих", обичам те.

Беше като сън.

Адам.

Тел Авив, 1961г. Пансион "Рут Еделсон"

Адам, време е.

О, хазайката ми Рут Еделсон. Нека те попитам нещо.

Дали съм все още красив тази сутрин?

Кажи сега истината, хайде.

Разбира се, Адам.

Не мисля, че има време за закуската.

Знаеш, че никога не съм питал.

Мила моя, на колко си години?

Прости ми, ти си вълшебница. Ти си чародейка.

Ти си измамила времето. - Адам, моля те.

След като заспа снощи, скъпа,

лежах там. Мислех си,

"Боже мой, кожата на тази жена е неестествено гладка".

Тя е като порцелан.

Всъщност, мога да видя моето отражение в нея.

И така, какво криеш там?

Скъпа, покажи ми.

Покажи ми, покажи ми. - Адам.

Ела тук, само малко да погледна.

Синина?

Съжалявам, Адам, повярвай ми.

Прости ми, Адам.

Добро утро, Адам. Всичко е готово за тръгване.

Добре, не забравяйте тази "Оливети" моля.

Няма, приятел, хайде.

Прости ми, Адам.

Не трябваше да им се обаждам.

Моля те, прости ми.

Всичко е наред, Рут.

О, имаш вкус на...

сапун.

И така, защо го направи, Адам?

Направил? Какво мислиш, че съм направил?

Знаеш, този стар магически трик,

където отделяш гръбначния стълб на жената от черепа й.

Задушавайки хазяйката си.

О, това е... това е нелепо.

Не, той не е искал да я нарани.

Просто е искал да го върнем в дома отново.

Нали, Адам? - Да, уау, уау.

И така отново бях върнат

в дома ми в пустинята,

в института "Сайслинг",

създаден от американския филантроп Ребека Сайслинг

като център под ръководството на д-р Натан Грос

за иновативни терапии

и като дом за оцелелите от нацистките лагери.

Мохамед, много си учтив, приятелю. - Аллах, да те благослови.

Видя ли това?

Хайде. Големия човек те чака.

Адам.

О, това е голяма прегръдка. - Той се върна.

Аз също съм толкова щастлив да ви видя.

Да, все още метеш. Разнасям ли...

Не искам да разнасям пясък на твоя под.

И поздрав за Ребека.

Всичките ми най-добри приятели.

Какво е това? О, транспорт.

Всички ли са полудели? Ами...

Двеста долара. Адам, укривам ги от месеци.

Трябва да ми кажеш какво да правя.

AT&T, г-н Блум, Ню Йоркската фондова борса.

Ето, дайте ми ги. Ще ви ги удвоя за нула време.

Адам. - Да?

Колумб евреин ли е бил?

Да, да, г-жа Липовиц. Колумб определено е бил евреин,

но също така и италианец, така че всъщност,

не бих се доверил на италианец, и вие не би трябвало.

Да, вярно е, те са група от просветени.

Но те прегърнаха военщината,

и сега очакват всеки да прости и да забрави.

Моят влак. - Да.

Ти.

Артър, знаеш, че г-жа Сайслинг строго забранява

всяка форма на локомотивно горене в Института.

Моят влак. - Артър...

Знаеш за какво говоря.

Събратя оцелели, толкова е хубаво да се върна тук, в Института,

макар и не като пациент, не като морско свинче.

Не, този път, имам мисията

да разоблича безумието

на медицинския персонал тук в института "Сайслинг",

небрежността, д-р Шапиро,

безсилието на г-н професора Натан Грос, и други.

Той лъже. От кого е упълномощен?

И ето я тя идва.

Мога да чуя нейните планомерни стъпки

и неравномерен сърдечен ритъм.

Медицинска сестра Джина Грей,

перла в бунище,

книга с правила,

и с този страхотен задник.

Артър, моля те спри.

Не. Не.

Адам. Ще дойдеш ли с мен?

Д-р Грос иска да те поздрави.

Не. Не.

Бихте ли погълнал тези хапчета, г-н Блум?

Хм, не сега.

Малко си отслабнал, Адам.

О, да, жадувах за теб, мое дете.

Нощите бяха най-лошото, знаеш.

Хм. Чувала съм за твоите нощи.

Но съм сигурна, че не си искал да нараниш хазайката си.

Влизай, Адам.

О, ела тук, Джина. Нека да помириша нещо.

О, да, точно както си го спомням.

Докосни ме.

Докосни ме.

Влизай вече.

Да, обичаш да правиш това, нали, Адам?

О, о, да... резкия преход.

Един момент тук... - Знаеш ли, Адам...

Не мога да проумея, защо не успяхме да ти помогнем?

Ти си блестящ човек. Наричали са те гений.

Име: Адам Щайн, близък роднина: няма никакъв,

номер на ръката ми: 76345.

Грос, вкарай го в архива и ме пусни да си отида.

И все пак, виждаш, с всичките си знания,

с шестото, седмо чувство, ето те тук

обратно в Института след като си опитал да убиеш жена

преди по-малко от 24 часа. - Това е лъжа.

Не, това е лъжа.

Да. - Не, това е лъжа.

Една жена на име Рут Еделсон.

А ти, Грос, ти си... ти си една смешка.

А, искаш ли да ми кажеш защо?

Да, връщайки се там, е абсурдно да се вярва...

в каквото и да било. В слънцето не вярвахме.

И все пак ти, точно тук, ти вярваш в чудеса.

Ти не само вярваш в тях, ти зависиш от тях.

Това не е само смехотворно, това е "хуцпа". (безсрамие)

Адам. - Да?

Само един човек в този институт, може да прави чудеса.

Това са циркови номера.

Мога да те науча на тях за един ден. Слушай, Гроси.

Аз бях звездата на твоите...

медицински експерименти, и ти са провали страхотно.

Така че да не си посмял да ми говориш за чудеса.

Сега, разбира се, моята работа е да провалям.

Аз съм болния умираш клоун. Добре, това ми е работата.

Но какво си направил да ми помогнеш, да помогнеш на някой от нас?

Не, ти си прав.

И съжалявам от дъното на сърцето си.

Докато го знаеш.

Сега нека да видим какво става с твоите прекрасни лични неща.

О, сега, чакай малко. Моля те.

Адам, спри.

Това не беше твоят ден, нали, докторе?

Малко магнезиево мляко. Това ще реши проблема.

Запек, това е ужасно нещо, но не се напъвай.

Стига. - Не трябва да страдаш по този начин.

Само ако използваше твоята дарба малко по-конструктивно.

О, да можех, ако исках. Но, знаеш, че не искам.

Не, аз ще бъде твоето чудо,

каквото не имало досега.

Чували сме всичко това преди, Адам. Хайде иди си почини.

Иди си, вече. Махай се оттук.

Откъде по дяволите идва всичко това?

И няма пулс.

Може би след сто години, ще знаем как да помогнем

на такива като Адам Щайн в този свят.

Адам. - Отдръпни се, Рахел.

Адам. - Махни се от него, Рахел.

Време ли е, Адам?

Отдръпни се от него, Рахел.

О, благодаря на Бога.

Раждането на Месията.

Знаех си. Започна се.

О, не!

Хубаво е, че се върна, Адам.

Берлин, 1926г.

Г-жа Фогел, уискито в бебешко шише, моля.

Жена ми, Гретхен. Малката Рути.

Благодаря ви, г-жа Фогел.

Ах, малцово уиски.

Това е за здрав сън нощем, нали?

Добре, моля.

О.

Гретхен. Толкова сладка.

Бля. - А, тя не го хареса.

Най-скъпия Страдивариус. Ето започваме.

Берлин, 1930г.

Дами и господа,

майне дамен унд херен,

Адам Щайн.

Жена ми, Гретхен. О, толкова е красива.

О, не, не, все ти трябва да оцеляваш на сцената.